Кинезиология
Кинезиология е науката за движението на тялото. Съчетава научни познания от анатомия, физиология, биомеханика, биохимия, неврология и др. За първи път терминът „кинезиология“ е предложен и използван от преподаватели в шведския „Кралски гимнастически институт“ през 1854 г.
Трябва да се прави разлика между научната кинезиология и различните псевдонаучни направления на алтернативната медицина, имащи в названието си думата „кинезиология“: „приложна кинезиология“, „образователна кинезиология“ и други. Научната обоснованост на тези дисциплини не е доказана, или напълно липсва.[1][2][3]
Научна кинезиология редактиране
Етимология редактиране
Кинезиология произлиза от гръцки: κίνησις (кинезис) – „движение“ и „-логия“, втората съставна част за много сложни думи със значение наука, от гръцки: λόγος (логос) – „дума; наука; учение“.
Произход редактиране
Първите опити за изучаване на опорно-двигателния апарат са от времето на Аристотел (384 – 322 г. пр.н.е.).
Първи публикации в България редактиране
През 1973 г. излиза „Ръководство по кинезитерапия“ като колективен труд на автори от Медицинска академия – София. В нея терминът кинезитерапия е посочен за всички видове лечение чрез движение – масаж, трудова терапия, лечебна физкултура и т.н., практикувани в клиниката за следоперативна рехабилитация към Института по ортопедия и травматология в София.
За теоретична основа на кинезитерапията се определя физиологията на движението.
В тази книга кинезиологията е определена като наука за човешките движения, представят се данни за силата, центъра на тежестта на тялото като цяло и на неговите органи, за анатомичните лостове, направленията на действие на мускулните сили, за видовете съкращения на мускулите, функционалната класификация на мускулите, за позите и фазите на движението.
Приложна кинезиология редактиране
Приложната кинезиология (мануално мускулно тестуване) е система за диагностика и лечение, която използва мускулите на ръцете за определяне нарушения на дейността на различни органи в тялото. Тази техника не замества конвенционалните форми на изследване и може да се използва паралелно със стандартните процедури, като рентгеново лъчение и изследване на кръвта. Приложната кинезиология се използва за лечение на проблеми в ранен стадий или в случаите, когато конвенционалната медицина не може да се справи, каквито са хроничната умора или заболяванията, причинени от околната среда.
Възникване редактиране
Съществува разлика между приложната кинезиология и кинезиологията (същинската или научна кинезиология).
През 1960 г. д-р Джордж Гудхарт, лекар хиротерапевт, започва наблюдаване на мускулите, отговарящи на специфичните органи. Обособяването на приложната кинезиология като такава става през 1964 г.
Области на практикуване редактиране
Приложната кинезиология се разглежда като метод за диагностика и лечение на алтернативната медицина.
Използва се и за изследване ефикасността на някои лекарства, за определяне на въздействието от други толерантни терапии, например акупунктура, биологична обратна връзка и мануална терапия.
Поведенческа кинезиология редактиране
Източници редактиране
- ↑ Carroll R. T. Applied Kinesiology // The Skeptics Dictionary. Архивиран от оригинала на 2012-03-14. Посетен на 2011-07-19.
- ↑ Atwood K. C. Naturopathy, pseudoscience, and medicine: myths and fallacies vs truth // MedGenMed. p. 33. Посетен на 2012-02-14. (на английски)
- ↑ Haas, Mitchell; Robert Cooperstein, and David Peterson. Disentangling manual muscle testing and Applied Kinesiology: critique and reinterpretation of a literature review // Chiropractic & Manual Therapies. p. 11. Архивиран от оригинала на 2007-10-16. Посетен на 2012-02-14. (на английски)
Литература редактиране
- Гари Нъл, Наръчник по алтернативна медицина. „Емас“, 1999. ISBN 978-954-357-066-9.
- Любомир Бонев и колектив. Ръководство по кинезитерапия. „Медицина и физкултура“, София, 1973.
- Стефан Банков, Мануално мускулно тестуване с основи на кинезиологията. „Медицина и физкултура“, София, 1976.