Кинолента или филмова лента[1] (понякога наричана „кинофилм“[2] подобно на „фотографски филм“) е фотоматериал на прозрачна гъвкава подложка, предназначен за снимане на кинофилми, за изработка на филмови копия и за оптичен звукозапис.[3]

Черно-бяла позитивна 35-mm кинолента с отпечатани изображение и оптична звукова пътечка

В повечето случаи върху перфорираната подложка са нанесени до няколко слоя фотоемулсия, тъй като записът на изображението и звука върху кинолентата става по фотографски начин.

Проявената кинолента съдържа изображението и (или) фонограмата на кинофилма.

ФорматиРедактиране

Главен критерий при класификацията на форматите при филмовите ленти е тяхната широчина. В началото на XXI век се произвеждат четири основни формата киноленти: 70-mm (65-mm за негатива), 35-mm, 16-mm и 8-Super.

За разлика от фотолентата, част от която се произвежда неперфорирана, всяка произведена кинолента има перфорационни отвори за осигуряване на висока точност на постъпковото преместване на кадрите и устойчивост на изображението върху екрана. Форматите 35, 65 и 70-mm имат двустранна перфорация, 16-mm – както двустранна, така и едностранна, а кинолентата с широчина 8-mm – само едностранна перфорация.

Основните формати на кинолентите и основаните на тях кинематографски системи са посочени в таблицата. Размерите на кадъра (в милиметри) се отнасят за негатива или за обърнатия позитив. Стъпката на кадъра и перфорацията са за позитива.

Формат на лентата Кинематографска система Размер на кадъра Стъпка на Размери на перфорацията Широчина на фонограмата
ширина височина кадъра перфорацията ширина височина
8-mm „8-Super“ 5,69 4,22 4,23 0,91 1,41 0,69
N8 4,9 3,55 3,81 1,83 1,27
16-mm с оптична фонограма 10,05 7,45 7,62 1,5
с магнитна фонограма 2,35
Супер-16 12,52 7.41 липсва
35-mm Techniscope 21,95 9,47 9,5 4,75 2,8 1,98 2,54
обикновен 16 19
широкоекранен[4] 18,6
каширан 1,85:1 12,8
Super-35[5] 24,9 18,7 липсва
VistaVision 25,17 37,72 38
70-mm (65) Широкоформатен (5/70) 49,7 23 23,75 6×1,6
IMAX (15/70) 52,6 70,4 71,25 липсва

Бележки и източнициРедактиране

  1. Речник на българския език, БАН
  2. Речник на българския език, БАН
  3. Иофис, Евсей Абрамович. Фотокинотехника. М., Советская энциклопедия, 1981. с. 125-126 от 447 с.. (на руски)
  4. Без магнитна фонограма и със стандартна перфорация
  5. За формата „ANSI S35“ със стъпка на кадъра 4 перфорации