Кипра Сарафова

българска учителка

Кипра Петрова Сарафова, по мъж Хаджигеоргиева, е българска учителка от Македония.

Кипра Сарафова
българска учителка
Родена
около 1874 г.
Починала
1962 г. (88 г.)

Биография

редактиране

Родена е около 1874 година в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя, днес Илинден, България. Баща ѝ Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо ѝ Коста Сарафов и дядо ѝ архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско; и тримата са дейци на Българската екзархия. Нейни братя са българският лекар и офицер Ангел Сарафов, строителният инженер Никола Сарафов, известният български актьор Кръстьо Сарафов и революционерът Борис Сарафов, а сестра ѝ Злата става лекарка и деятелка на македонската емиграция в България, председателка на Македонския женски съюз.[1][2]

 
Учителки и ученички от Солунската девическа гимназия през учебната 1882 – 1883 г. Мария Константинова – първа, от с. Гайтаниново, Сярско; Боянка Миладинова от Струга; Кипра Сарафова от с. Либяхово, Сярско; Луиза Пърличева от Охрид; Екатерина Стрезова от Охрид; Мария Константинова – втора, от с. Плевня, Драмско; Христина Стрезова от Охрид. На втората редица, в средата, главната учителка Царевна Миладинова; вдясно от нея възпитателката Фания Димитрова от Охрид и ученичката Екатерина Сарафова от с. Либяхово, Сярско; вляво от главната учителка Миладинова – учителката Елена Стателова, а още по-вляво – ученичките Марица Шурбанова от Битоля; Елена Атанасова от с. Просечен, Драмско. На третата редица, пак от ляво надясно в снимката, ученичките: Мария Желязкова от с. Баня, Разложко; Панайотица Апостолова от Ортакъой; Донка Велкова от Лерин; Василка Робева от Битоля; Поликсени Попгеоргиева от Охрид; Стоянка Тошева от Прилеп. Вляво прислужникът и гавазин от Дойран

Кипра Сарафова и сестра ѝ Екатерина (първородното дете в семейството) са от първите ученички, постъпили в Солунската българска девическа гимназия.[3][4] Екатерина, макар и съвсем млада, учителства за кратко в Неврокоп; умира едва 16-годишна.[4] През 1888 година семейство Сарафови се преселва в София.[5]

Завършва Института за приложни изкуства във Виена (Австрия),[1][5][6] след което се за­връща в България и работи като гимназиална учителка. Около 1894 година е преподава­телка в Одрин. Жени се за Иван Хаджигеорги­ев, който умира през 1902 година на 27 години, малко след раждането на единственото им дете Златка. След смъртта му Кипра с детето живее при брат си Борис Сарафов, а след убийството му – при брат си Никола Сарафов.[5]

Учителка е по немски език в софийското училище „Свети Седмочисленици“ в продължение на много години, до пенсионирането си.[5]

Умира в 1962 година.[5]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 
  1. а б Панчелиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река // в. Стандарт web.archive.org. 22 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2014-03-15. Посетен на 20 януари 2022.
  2. Кипра Петрова Хаджигеоргиева (Сарафова) // geni.com. Посетен на 19 януари 2022.
  3. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Свищов – Цариград – Солун // Мир, 38, No 9669, 1 октомври 1932, с. 4. macedonia.kroraina.com.
  4. а б Иванов, Мартин. Неразказано досега! Сестри Сарафови // toppresa.com. 16 април 2019.
  5. а б в г д Панчелиев, Атанас. 12-годишният Кръстьо Сарафов пpиcтига в София на магаре // 168chasa.bg.
  6. Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970. с. 9.