Кирила Възвъзова-Каратеодорова
Кирила Николова Възвъзова-Каратеодорова е българска историчка, прекарала по-голямата част от професионалното си развитие в Народната библиотека в град София. Работи в библиотеката в Българския исторически архив от 1947 година до пенсионирането си, а след това като извънщатен сътрудник.[1]
| Кирила Възвъзова-Каратеодорова | |
| българска историчка | |
| Родена |
25 ноември 1917 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила в | Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ |
| Семейство | |
| Баща | Никола Възвъзов |
| Майка | Виктория Възвъзова |
Биография
редактиранеКирила Възвъзова е родена в 1917 година в Айтос, България в семейството на Никола Възвъзов и учителката Виктория Възвъзова и отраства с деца от турски, еврейски, арменски, гръцки семейства.[1] Основното си образование завършва в родния си град, след което заедно със семейството си се премества в София.[2] Завършва история и класическа филология в Софийския университет в 1942 година и библиотекознание и библиография в 1948 година. В 1967 година специализира в Париж, изпратена на провеждания ежегодно от Националните френски архиви Международен курс по архивистика в Екол де Шарт към Сорбоната. Кирила Възвъзова съставя Правила за комплектуване, обработка, запазване и използване на документалните материали от личните и обществени архивни фондове и колекции от XIX – XX век, публикувани през 1954 година.[2] По време на българското управление във Вардарска Македония е гимназиална учителка по история и старогръцки език в Скопие от 1942 до 1944 година.[2] След това до 1948 година работи като редакторка в Министерството на информацията. Заместник-ръководител е на Българския исторически архив при Народната библиотека от 1948 до 1954 година. От 1954 до 1962 година е научен сътрудник в Българския исторически архив, а от 1962 до 1982 година е старши научен сътрудник. В 1962 – 1964 година е ръководител на Българския исторически архив, а от 1964 до 1973 година е заместник-директор на Народната библиотека.[3]
През 1951 година Кирила Възвъзова участва в преместването на библиотечния архив от Горна баня, където библиотеката е евакуирана заради бомбардировките през 1944 година, в новопостроената сграда. Тук Възвъзова открива сред документите, отнасящи се за Христо Ботев, тефтерчето с бележки на Васил Левски и го разчита.[1]
Родословие
редактиране| Костадин Бабамов | София Убавкоцева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кира Хаджикимова | Димитър Бабамов (около 1871 – 1910) | Тодор Бабамов (? – след 1912) | Александър Бабамов (? – след 1930) | Петър Бабамов (1880 – ?) | Илия Бабамов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Виктория Възвъзова (1894 – 1978) | Никола Възвъзов (1873 – 1937) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирила Каратеодорова (1917 – 2005) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Библиография[3]
редактиране- Кирила Възвъзова, Здравка Нонева, Виктория Тилева. Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски. Изток-Запад. 2019. ISBN 978-619-01-0382-0
- Априлското въстание 1876. Сборник документи. (съставител). Т. 1. 1954, 530 с.Т. 2. 1955, 577 с.
- Писма на бълг. и чуждестранни слависти, съхранявани във фондовете на БИА. – ИНБ – БСДУ, т. 3. 1963, 95 – 133
- Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в БИА. Справочник, (съставител) Кн. 1. 1963, 250 с.
- Освобождение Болгарии от турецкого ига. (съставител) Т. 1., М., 1961, 420 с.
- Архивите на България в миналото и сега. 1967, 86 с. (на френски език)
- Непубликувани писма на К. Иречек, съхранявани в БИА до наши общественици и книжовници. – ИНБ – БС, т. 7. 1967, 169 – 221
- Документи за четническото движение през 1867 – 1868 в Ориенталския отдел на НБКМ. (съветник) – ИНБКМ, т. 9. 1969, 193 – 222
- Васил Левски. Документално наследство, (съставител, съветник) 1973, 370 с.
- История на образованието и педагогическата мисъл в България, (съветник) Т. 1. 1975, 368 с.
- Непресъхващи извори. Документ, материали из историята на Пловдив и Пловдивско, (съветник) 1975, 576 с.
- Възпоменателен сборник по случай стогодишнината на Априлското въстание и Ботевата чета. (съставител, съветник) 1976, 503 с.
- Поп Минчо Кънчев. Видрица. Т. 1. (съставител). 1983, 747 с.
- Семеен архив на Хаджитошеви 1751 – 1827. (съставител). 1984, 821 с.
- Левски във времето. Документално-мемоарен и литературен сб. (съставител). 1987, 579 с.
- Васил Левски. Документална летопис (1837 – 1873). (съветник) 1987. 340 с.
- Капитан Георги Мамарчев. 1986. 280 с.
- Давидова, С. Кирила Възвъзова-Каратеодорова. Библиография (1947 – 1987). – ИП, 1987, № 12, 88 – 94
- Шарова, К. Научното дело на Кирила Възвъзова-Каратеодорова. – ИП, 1987, № 12, 53 – 65.
- Божилова, Радина. Документалното наследство на Кирила Възвъзова-Каратеодорова в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий // POZNAŃSKIE STUDIA SLAWISTYCZNE (39). 2020.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в Тефтерчето на Левски скрито в папка за Ботев // standartnews.com, 15 февруари 2016. Посетен на 5 юли 2022.
- ↑ а б в Божилова, Радина. Документалното наследство на Кирила Възвъзова-Каратеодорова в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. 2020. с. 1.
- ↑ а б Възвъзова-Каратеодорова, Кирила // istoria.bg. Посетен на 5 юли 2022.