Кирил Ботев

български генерал

Кирил Ботев Петков е български офицер (генерал-лейтенант) и държавен деец.

Кирил Ботев
български генерал
Подпоручик Кирил Ботев, 25 февруари 1880, Пловдив
Роден
Кирил Ботьов Петков
Починал
6 февруари 1944 г. (87 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вНационален военен университет
Военна служба
Званиегенерал-лейтенант
Години1879 – 1914 г.
ОтличияВижте по-долу
Родствабрат на Христо Ботев, Стефан Ботев и Боян Ботев
Семейство
БащаБотьо Петков
МайкаИванка Ботева
Братя/сестриХристо Ботев
Боян Ботев
Стефан Ботев
Кирил Ботев в Общомедия
Братя Ботеви: Христо (отгоре), Стефан, Боян и Кирил (отдолу, от ляво надясно), 1876 г.
Домът на Иванка Ботева и сина ѝ Кирил на ул. „Шипка“ в София
Паметната плоча на дома му в София

Биография редактиране

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и на Иванка Ботева, брат е на Христо Ботев. Завършва класното училище в Калофер. Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си – даскал Ботьо, като учителства в Голямо Бельово, а след емигрирането си – и в българското училище в Гюргево, Румъния.

През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е по силата на Санстефанския мирен договор през 1878 г.

След завръщането си в България през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година се прехвърля във Военното училище в София като кавалерист. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик. По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Служи в Източнорумелийската милиция.

По време на Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. Като командир на 3-ти конен полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886).

Като образован офицер още млад заема високи длъжности:

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Ботев е сред тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери (преди това е давано само на офицери от запаса)[1].

Участва в Балканската война (1912 – 1913), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913). Излиза в запаса през 1914 г.

Кирил Ботев е един от авторите на издадения през 1940 г. в София „Устав на Комитета за въздигане паметници на българските хайдути и революционери до Освобождението“. Генералът е планирал да напише спомени за брат си Христо.[2]

За да се предпази от бомбардировките на София, генерал-лейтенант Кирил Ботев отива да живее в с. Студена, Пернишко, където умира на 6 февруари 1944 г.

Семейство редактиране

Кирил Ботев е женен и има 1 дете.

Памет редактиране

На Кирил Ботев е наречена улица в квартал „Гоце Делчев“ в София (Карта).

Военни звания редактиране

Награди редактиране

Бележки редактиране

  1. Славова, С., Дойнова, Ц., Балканската война през погледа на един французин – сборник от документи, София, 1977, Военно издателство, с. 57 – 58
  2. Любомир Георгиев. Оригинални документи от Христо Ботев и членове на неговото семейство, съхранявани във фонда на д-р Иван Клинчаров в Централния държавен архив – Архивен преглед, ISSN 0204-8132, 2023, 2, с. 28 - 40

Източници редактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 93.
  • Агенция Фокус от 6 февруари 2006 г.