Кирил Веренишки

Кирил Веренишки (Кирил Иванов Колев) е български майстор-занаятчия, машиностроител и предприемач, създател на първата българска вършачка и трактор през първата половина на ХХ век.

Кирил Веренишки
български майстор занаятчия
Роден	Кирил Иванов Колев 28 май 1898 г. Долна Вереница, Княжество България
Починал	1973 г. (на 75 г.) София, Народна република България
Работил	Машинна работилница „Струг“, Машиностроителен завод „23 декември“
Семейство
Баща	Иван Колов
Майка	Кремена Иванова
Съпруга	Иванка Атанасова
Деца	Виолета, Младенка, Лидия, Лилия
Кирил Веренишки в Общомедия

Биография

Роден е на 28 май 1898 г. в с. Долна Вереница, Фердинандско, (дн. област Монтана) в семейството на Иван Колов – земеделец, и Кремена Иванова – домакиня. Израства като единствено момче в многолюдното семейство, но остава сирак и не успява да получи добро образование. Завършва 3-то отделение в родното си село, след което става чирак, по-късно калфа в железарска работилница в гр. Фердинанд.

Още в ранните си години проявява любознателност и наклонност към занаятите и изобретенията – сам построява дървен велосипед, с който изминава разстоянието от 8 км от с. Долна Вереница до гр. Фердинанд. Според сведения на наследниците му е бил пленник в Сърбия по време на Първата световна война.

На 22 годишна възраст завършва машинно-технически курс в Държавно земеделско училище в с. Кнежа и получава Свидетелство № 387 от Министерство на земеделието и държавните имоти по управление на земеделски оръдия и машини (1920 г.). В следващите години продължава да работи, като усъвършенства и своята квалификация – подготвя се за изпити и получава две майсторски свидетелства. Първото през 1924 г. за „Майстор по железаро-монтьорския занаят“, а второто през 1926 г. когато е провъзгласен за „Градски майстор по шлосерство и стругарство“. Свидетелствата са издадени след успешно положени изпити пред Русенската търговско-индустриална камара.

Създава семейство като се оженва за Ивана, дъщеря на заможния фердинандски жител Атанас Камарашки, построява собствена къща и работилница зад Държавната болница в гр. Фердинанд. В семейството се раждат четири дъщери – Виолета, Младенка и близначките Лидия и Лилия.

През 1927 г. открива работилница „Стругъ“, в която се изработват и поправят различни земеделски и индустриални машини. Обява за откриването на работилницата е публикувана във фердинандския вестник „Наше слово“ през м. април 1927 г. Сред най – крупните технически постижения на работилница „Стругъ“ през първата половина на миналия век са изработените в нея вършачки и трактор – едни от първите български земеделски машини.

Името на Кирил Веренишки става известно във Фердинандска околия и в съседните райони. Успешната му дейност на талантлив майстор и изобретател е прекратена през декември 1947 г. когато по силата на чл.1 от Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия, Машинно-строителната работилница „Стругъ“ е национализирана и прекратява своята дейност. За управители са назначени: Първан Петров Биволарски, Давид Атанасов Камарашки и Михаил Стоянов Божилов. През 1950 г. национализираната работилница е предадена на МТС – Михайловград. Известно време Кирил Веренишки остава да работи в МТС като майстор по ремонта на земеделските машини – трактори и вършачки, но условията не му позволяват да разгърне своите способности и напуска работа.

Кирил Веренишки се преселва със семейството си в София, закупува жилище до Министерство на земеделието и постъпва на работа в машиностроителния завод „23 декември“ (дн. Мастер ООД). В мазето на своя апартамент обзавежда работилница и продължава да изработва машини и приспособления – машина за изработване и циклене на паркет по италиански модел. Построява и въртящата се сцена на Софийската народна опера. Умира в София през 1973 г., изпратен от своите близки, познати и признателни граждани на Михайловград.

Предприемаческа дейност

Кирил Веренишки започва самостоятелна производствена дейност след получаване на майсторски свидетелства и придобиване право да упражнява своя занаят. Създадената през 1927 г. в гр. Фердинанд машиностроителна работилница „Стругъ“ е обзаведена с най-новите комплекти машини и инструменти. В нея се извършва прецизно всякакъв вид стругарска работа, поправят се земеделски и дърводелски машини, мелнични сита, дараци, чепкала, автомобили, маслодайни, цигларски и други машини. Приемат се стари и изгорели вършачки (батози) за генерален ремонт и др. Работата се извършва бързо, точно и трайно, на износни цени. Като дългогодишен механик Кирил Веренишки дава безплатни съвети и упътвания на всички, които желаят да се снабдят със земеделска и друга техника. Най-новото – в работилницата се изработват „нови вършачки (батози) с дървена конструкция от 3 – 5 конски сили със съчмени лагери, зъбен барабан, вътрешен апарат за дребна и мека слама, приготвени специално за местните условия“.

С производството на вършачки по собствен проект в края на 20-те години на миналия век, Кирил Веренишки поставя в гр. Фердинанд начало на крупното българско земеделско машиностроене. Едва през 1939 г. русенската фабрика „Мюлхаупт“ произвежда вършачка, считана официално за „първата българска вършачка“.

• 
  Майсторско свидетелство на Кирил Веренишки,1926 г.
• 
  Обява за откриване на машинна работилница „Струг“,1927 г.
• 
  Вършачка № 9 на Кирил Веренишки,1936 г.
• 
  Семейна снимка на Кирил Веренишки, 1940 г.
• 
  Трактор на Кирил Веренишки,1940 г.

В организираната Културно-стопанска изложба в гр. Фердинанд от 15 до 21 август 1935 г., Кирил Веренишки представя една батоза (вършачка), изработена от него. Кметът на града Гоцо Митов в изтъква в своето изложение: „През изтеклата 1935 г. устроихме Втора стопанска изложба заедно с птицевъдна изложба. Тук участваха вече повече изложители, над 350 с по-крупни изделия. Нашият съгражданин Киро Иванов изложи една батоза изработена от него с всички преимущества“.

През април 1936 г. Кирил Веренишки участва с изработена от него вършачка на IV мострен панаир – Пловдив, където са представени 1800 изложители. Машината е транспортирана с влак от гара Фердинанд до гара Пловдив и обратно. За своето участие получава премия от 100 000 лева и Почетна грамота.

Неговата вършачка, която не отстъпва със своите качества на вносните машини е с по-ниска цена и прави впечатление на представители на чуждестранни фирми от Виена и Будапеща, които му предлагат изгодни условия за работа при тях. Кирил Веренишки не пожелава да замине в чужбина и остава да работи в България. От създаването на машинна работилница „Стругъ“ през 1927 г. до 1936 г. в нея са произведени 9 вършачки. На снимка на вършачката от 1936 г. с персонала на работилницата, една от дъщерите на Кирил Веренишки, показва старателно изписаната цифра 9 – пореден номер на произведената вършачка. За целия период от създаването на работилницата до национализацията ѝ през 1947 г. са произведени няколко десетки броя вършачки. Работили са около 20 работници, наети и обучавани от Кирил Веренишки. Те се трудели на смени, за да не загасне пещта в леярната. За тях той е бил не само собственик на предприятието и уважаван майстор, но и техен другар, помогнал им да усвоят монтьорската професия. На мнозина от тях е кумувал по време на техните сватби.

Заедно с производството на вършачки възниква и необходимостта от задвижваща сила, която да приведе в действие техните механизми. За това в работилницата се изработва трактор, по неизвестен проект, чиито технически данни и експлоатационни качества, също не са известни. Изработеният от Кирил Веренишки трактор е засвидетелстван на снимка, съхранявана в Националния земеделски музей в София и датирана към 1936 – 1937 г. Същата датировка има и снимка с няколко вършачки, една от които е задвижвана от трактор на Кирил Веренишки. Данните показват, че тракторът на Кирил Веренишки е произведен повече от едно десетилетие преди официално определяния като „първи български трактор Мофаг-2“ от 1949 г. – дело на „Завод-15“ в Карлово.

На произведените многобройни машини в работилницата на Кирил Веренишки е поставена фабрично-заводска табелка /художествено изработена медна пластина/ с наименование „МАШИННА РАБОТИЛНИЦА „СТРУГЪ“ – КИРИЛ ИВ. ВЕРЕНИШКИ и & – ГР. ФЕРДИНАНД“ с инвентарен номер на изделието. Освен вършачки и трактори, в работилница „Стругъ“ са произвеждани сеялки, сламопреси, фрезмашини, шепинг-машини, стругове и др. Те са по-евтини и не отстъпват по качество на вносните, поради което са предпочитани от българските клиенти.

Със своята промишлена дейност Кирил Веренишки се стреми да облекчи тежкия и непривлекателен труд на своите съселяни и на земеделците от гр. Фердинанд и околията. Вследствие на променената социално-икономическа обстановка в страната не успява да осъществи докрай своите планове и проекти в машиностроенето, но оставя името си сред първите производители на земеделска техника в България. В гр. Монтана, където осъществява своите способности на талантлив майстор, машиностроител и предприемач, и успява да получи заслужено признание, днес името и делото му са незаслужено забравени.