Кирил Маричков

български рок музикант
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския музикант. За архитекта вижте Кирил Маричков (архитект).

Кѝрил Кѝрилов Ма̀ричков (роден на 30 октомври 1944 г.) е български певец, музикант и композитор, най-известен с работата си в рок групата „Щурците“.

Кирил Маричков
български рок музикант

Роден

Националност  България
Музикална кариера
Стил поп рок, прогресив рок, хард рок
Инструменти бас китара, акустична китара, клавишни
Глас баритон
Активност от 1962 г.
Лейбъл Балкантон
Орфей мюзик
Участник в Щурците
Народен представител в:
VII ВНС   
Семейство
Баща Кирил Кирилов Маричков
Майка Ирина Левиева
Съпруга Доротея
Веселина[1]
Деца Кирил Маричков – младши

Уебсайт
Кирил Маричков в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Кирил Маричков е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски.[2] Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков, учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Първи посланик на България във Ватикана след 1989 г. Майка му, Ирина Левиева, е художничка.

Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са рок формацията „Бъндараците“. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците.

ЩурцитеРедактиране

Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига с „Щурците“. Групата е създадена през 1967 г., а името ѝ е избрано след конкурс в радио-предаване. Първоначално младите музиканти свирят кавър-версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хард рок и прогресив рок. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.

Щурците са един от съставите, наред с ФСБ, Сигнал и Ахат, които могат да претендират за титлата „най-влиятелна българска рок група на 20 век“.

След ЩурцитеРедактиране

Музикална дейностРедактиране

С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на Щурците, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“. По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на Щурците. Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава. През 2011 година той е ментор в „Гласът на България“. Неговият отбор стига до финала, но не спечелва конкурса. От 2013 г. е член на супергрупата Фондацията.

През 2019 г. издава албума „75“.

Обществена дейностРедактиране

Наред с десетки български културни дейци като Васил Найденов, Богдана Карадочева, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Димитров, Блага Димитрова, Васко Кръпката и др., в началото на 90-те години на 20 век Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП (бившата БКП). През 1990 г. Маричков е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в 7-о Велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.

Държавни отличияРедактиране

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.[3]

През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ – I степен.

ИзточнициРедактиране

  1. Николай Москов, Жените, които дърпат струните на „Щурците“, 24chasa.bg, 4 май 2013.
  2. Щурецът Кирил Маричков разходи тв водеща из Калофер, marica.bg, 6 юни 2013.
  3. Указ № 203 от 21 юли 2010 г. Обн. ДВ. бр.58 от 30 юли 2010 г.

Външни препраткиРедактиране

Открийте още информация за Кирил Маричков в нашите сродни проекти:

  Уикицитат (цитати)
  Общомедия (изображения и звук)