Кирил Маричков

български певец и музикант
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския музикант. За архитекта вижте Кирил Маричков (архитект).

Кирил Кирилов Маричков (роден на 30 октомври 1944 г.) е български певец, музикант и композитор, най-известен с работата си в рок групата Щурците.

Кирил Маричков
Kiril marichkov.jpg
Информация
Роден
Кирил Кирилов Маричков
Стил поп рок, прогресив рок, хард рок
Инструменти бас китара, акустична китара, клавишни
Активност 1964 –
Музикален издател Балкантон
Орфей мюзик
Свързани изпълнители Бъндараците
Щурците
Фондацията
Мими Иванова
Уебсайт Народен представител в:
VII ВНС   
Кирил Маричков в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Кирил Маричков е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски.[1] Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Първи посланик на България във Ватикана след 1989 г. Майка му Ирина Левиева е художничка.

Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са рок формацията „Бъндараците“. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците.

ЩурцитеРедактиране

Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига с „Щурците“. Групата е създадена през 1967 г., а името ѝ е избрано след конкурс в радио-предаване. Първоначално младите музиканти свирят кавър-версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хард рок и прогресив рок. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.

Щурците са един от съставите, наред с ФСБ, Сигнал и Ахат, които могат да претендират за титлата „най-влиятелна българска рок група на 20 век“.

След ЩурцитеРедактиране

Музикална дейностРедактиране

С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на Щурците, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“. По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на Щурците. Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава. През 2011 година той е ментор в „Гласът на България“. Неговият отбор стига до финала, но не спечелва конкурса. От 2013 г. е член на супергрупата Фондацията.

През 2019 г. издава албума „75“.

Обществена дейностРедактиране

Наред с десетки български културни дейци като Васил Найденов, Богдана Карадочева, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Димитров, Блага Димитрова, Васко Кръпката и др., в началото на 90-те години на 20 век Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП (бившата БКП). През 1990 г. Маричков е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в 7-о Велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.

Държавни отличияРедактиране

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.[2]

През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ – I степен.

ИзточнициРедактиране

  1. Щурецът Кирил Маричков разходи тв водеща из Калофер
  2. Указ № 203 от 21 юли 2010 г. Обн. ДВ. бр.58 от 30 юли 2010 г.

Външни препраткиРедактиране

Открийте още информация за Кирил Маричков в нашите сродни проекти:

  Уикицитат (цитати)
  Общомедия (изображения и звук)