Кирил Чолаков

български психолог, психиатър, философ и педагог

Кирил Маринов Чолаков е български психолог, психиатър, философ и педагог. Известен е най-вече със създаването на метод на психотерапия при неврози познат като „метод на психофизиологична декапсулация“.[1]

Кирил Чолаков
български учен
Роден
Кирил Маринов Чолаков
Починал
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПсихология, психиатрия, педагогика
Работил вСофийски университет

Биография

редактиране

Роден е на 2 януари 1897 г. в русенското село Гагаля. Завършва гимназия в родния си град. Участва като войник в Първата световна война. Учи философия и педагогика в Софийския университет и медицина във Виена. Работи като лекар на частна практика и училищен лекар в Русенската мъжка гимназия. В периода 1933 – 1937 г. е кандидат за редовен доцент при катедра за нервни болести и психиатрия в Софийския университет. По време на Втората световна война е мобилизиран и работи като невро-психиатър в общовойскова болница в София. От 1946 до 1957 г. е извънреден професор по нервни болести, директор на Пловдивската университетска нервно-психиатрична клиника.[1]

Умира на 23 октомври 1963 г. в София.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд № 1197К в Централен държавен архив. Той се състои от 36 архивни единици от периода 1923 – 1965 г.[1]

Ето откъс от една негова статия

Умността е нещо, което не стои в непосредствена зависимост от придобитите знания – можем да я намерим дори у лица с твърде оскъдни знания. Кое е онова общо нещо, което намираме у онези, които определяме като „умни“? Когато съзнаваме нещо, които не са ни логически ясни, което ще рече: за които в България възникват съмнения и въпроси относно тяхната същина и относно връзката им с други неща, изпитваме едно особено чувство на неудоволствие. Това чувство изчезва тогава, когато намерим отговор на въпросите. Наличността на такова състояние на въпросност заедно с обусловените от него подбуди за логически развой на съзнанието къв безвъпросност е именно това, което се нарича човешкия ум. Сьстоянието на въпросност и обусловеното от него чувство на логическа неясноста всъщност предхождат познанието, защото то, познанието, не е нищо друго освен безвъпросност, ще рече логически ясно притежаване на една съзнаваност. От друга страна, колкото по-малко хората имат състояния на въпросност, придружени от чувство на логическа неяснота, толкова те биват по-глупави. Следователно глупостта се характеризира с това, че хората нямат ония състояния на въпросност, придружени от неудоволствено чувство, които да съответстват на логическата неяснота, с която съзнават нещата. Тук най-добре допадат думите на Пенчо Славейков:„За тъмните умове всичко е ясно“, което ще рече: макар да не притежават логическа яснота за нещата, глупавите имат състояние на безвъпросност, поради което не изпитват неудоволствено чувство на логическата неяснота.

Цитирано по Психология, Азаря Джалдети, Веселин Василев, Румен Стаматов, Просвета, 1992, София, стр. 98

Източници

редактиране
  1. а б в г Кирил Чолаков // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 22 май 2019 г.
  • Психология, Азаря Джалдети, Веселин Василев, Румен Стаматов, Просвета, 1992, София