Кирил II Йерусалимски

Кирил II Йерусалимски е йерусалимски патриарх от 1845 до 1872 година. Кирил не признава схизмата, наложена на Българската екзархия през 1872 година.[1]

Кирил II Йерусалимски
Κύριλλος Β΄
Πατριάρχης Ιεροσολύμων Κύριλλος Β΄.jpg
Роден
Починал

Религия Православие
Кирил II Йерусалимски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в 1790 или 1792 или 1795 година на остров Самос със светското име Константинос Критикос (Κωνσταντίνος Κρητικός). През 1816 година се замонашва в манастира „Въздвежение на Светия кръст“ на Самос. В същата година е ръкоположен за дякон от митрополит Кирил Самоски. В 1818 година епископ Амвросий Стагийски го ръкополага за презвитер.[1]

През 1820 г. заминава за Цариград и след среща с патриарх Поликарп Йерусалимски същата година заминава за Йерусалим и се присъединява към Божигробското братство. На 10 ноември 1830 година е ръкоположен за севастийски архиепископ. На 17 октомври 1836 година е избран за лиденски архиепископ. На 16 март 1845 година е избран за йерусалимски патриарх.[1]

През 1853 година патриарх Кирил II основава Богословското училище на Светия кръст в Йерусалим.[1]

Поддържа много добри отношения с руската мисия в Светите места.

Кирил ІІ Йерусалимски има благосклонно отношение към българите. Той подкрепя архимандрит Павел Божигробски и го назначава за главен представител на йерусалимските таксидиоти в Солун през 1850–1866 г. Първото си становище по българския църковен въпрос дава в отговора си от 24 януари 1869 година до патриарх Григорий VI Константинополски по повод на посланието му от 16 декември 1868 година за свикване на вселенски събор. Заедно с патриарсите на Александрия и Антиохия пристига на свикания през септември 1872 година от патриарх Антим VI Константинополски събор, но прави всичко възможно да не се стигне до подготвяното решение, с което Българската екзархия е обявена на 18 (30) септември за схизматична и привържениците ѝ отлъчени. На 14 септември патриарх Кирил заминава за Йерусалим под предлог да посрещне руския велик княз Николай Николаевич, който скоро щял до пристигне по светите места. Кирил ІІ не оставя свой заместник в събора и така Йерусалимската патриаршия не подписва акта за схизмата. След заминаването на великия княз Николай Николаевич.

На 7 ноември 1872 г. архиереите на Йерусалимската църква, с изключение на назаретския митрополит, свалят патриарх Кирил II, като го обявяват за привърженик на схизматиците. Валията на Йерусалим Назиф паша на 18 декември го известява, че Високата порта е одобрила неговото низвергване и му нарежда незабавно да тръгне за пристанището Яфа, а оттам с правителствен кораб за Цариград.[1]

Патриарх Кирил II обаче продължава да е популярен сред паството си, особено сред православните араби. След две години, главно поради исканията на православното арабско население и духовенството на 26 февруари 1875 г. Св. Синод на Йерусалимската патриаршия сваля новия патриарх Прокопий ІІ, въпреки протестите на Константинополската патриаршия. Арабските първенци от Йерусалим молят бившия патриарх Кирил да се кандидатира отново за овакантения престол, но с пастирско послание, публикувано във вестниците, той отклонява тази покана под предлог на старост.

В 1875 година схизмата над него е вдигната. Живее в Цариград, където умира на 18 август 1877 година.[1]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Ο Μακαριώτατος Πατριάρχης πρώην Ιεροσολύμων και πάσης Παλαιστίνης κυρός Κύριλλος ο Β΄. (1792-1877). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 27 март 2020 г. (на гръцки)
? севастийски архиепископ
(10 ноември 1830 – 17 октомври 1836)
?
? лиденски архиепископ
(17 октомври 1836 – 16 март 1845)
?
Атанасий V йерусалимски патриарх
(16 март 1845 – 18 декември 1872)
Прокопий ІІ