Кирково (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кирково.
Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.
Община Кирково | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Кърджали |
Площ | 537.871 km² |
Население | 22 317 души |
Адм. център | Кирково |
Брой селища | 73 |
Сайт | kirkovo.bg |
Управление | |
Кмет | Шинаси Сюлейман (ДПС; 2015) |
Общ. съвет | 29 съветници |
Община Кирково в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в южната част на област Кърджали. С площта си от 537,871 km2 е 3-та по големина сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,75% от територията на областта. Община Кирково е най-южната община на България (връх Вейката). Границите ѝ са следните:
- на север – община Джебел;
- на североизток – община Момчилград;
- на изток – община Крумовград;
- на юг – Република Гърция;
- на запад – община Златоград, област Смолян.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на община Кирково е средно-, ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. В централните части на общината са разположени няколко сравнително големи долинни разширения по теченията на река Върбица и десният ѝ приток Чорбаджийска река (Къзълач) – в района на селата Бенковски, Кирково и Подкова. В коритото на Върбица, северно от село Брегово се намира най-ниската точка на общината – 265 m н.в.
От всички страни тези обширни долинни разширения са обградени от четири средно- и нископланински рида, части от Източните Родопи. В южната част на община Кирково се простират северните склонове и разклонения на мощния граничен с Гърция рид Гюмюрджински снежник. В него, на границата с Република Гърция се намира връх Вейката (1463 m), най-южната точка на България и най-високата точка на общината. Източно от прохода Маказа, по границата с Гърция се простира най-западната част на рида Мъгленик с максимална височина Върха (952 m), разположен на граничната бразда, югозападно от село Тихомир. Източните части на общината се заемат западните склонове и разклонения на друг източнородопски рид Стръмни рид с посока на простиране от юг на север. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен североизточно от село Нане. И накрая, на север и запад от долината на Върбица, в северната част на община Кирково се простират крайните южни и югоизточни части на устренския рид (югоизточно разклонение на рида Жълти дял) със Зли връх (710 m), разположен северно от село Стоманци.
Води
редактиранеОсновна водна артерия на общкина Кирково е река Върбица (десен приток на Арда). Тя навлиза в общината от община Златоград западно от село Пресека. До село Крилатица тече в източна посока, след което завива на север-североизток и северно от село Брегово напуска пределите на общината. По нейното течение в границите на община Кирково има две големи долинни разширения – в райна на селата Бенковски и Подкова, заети от обработваеми земи. Основни притоци на Върбица в пределите на общината са реките: леви – Папаздере (влива се при село Добромирци), Ахряндере (при село Бенковски), Олудере (при Дрянова глава) и Циганско дере (при село Върбен); десни – Дранговска река (при село Дрянова глава), Чорбаджийска река (Къзълач, при село Подкова) и Арпалъшко дере (при село Старейшино). Десният приток на Върбица – Чорбаджийска река (Къзълач) протича изцяло през общината и в района между селата Горно Къпиново и Кирково образува третото в общината обширно и плодородно долинно разширение.
Най-югоизточните части на община Кирково се отводняват от най-горното течение на река Кесебир (Вировица, ляв приток на Крумовица, от басейна на Арда).
ОбщинаКирково се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Всичките изброени по-горе реки са с непостоянен воден режим, като след продължителни дъждове и през пролетта прииждат, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали. На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: „Мъгляне“ („Бенковски“, с капацитет 8 млн. m3), „Амбарица“ („Чакаларово“, 150 хил. m3) и язовира в местността Голяма нива до село Домище (30 хил. m3).
Климат
редактиранеКлиматът на общината е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 11 °C и 13,2 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 mm, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г.
Минерални ресурси
редактиранеНа територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино – на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. Находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на общината има и находища на нерудни полезни изкопаеми – азбест, кианит, дистен, фелицит, гранити, мрамори и други използвани в строителството.
Населени места
редактиранеОбщината има 72 населени места с общо население 20 442 жители към 7 септември 2021 г.[1]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Априлци | 97 | 1,735 | Медевци | 86 | 3,403 | Бакаджик | |
Бенковски | 2321 | 13,912 | Кирлик, Кирил | Метличина | 165 | - | Генерал Панайотово, в з-щето на с. Кърчовско |
Брегово | 95 | 2,475 | Метличка | 22 | 6,548 | Мухаремоглар | |
Вълчанка | 113 | 5,796 | Могиляне | 458 | 6,494 | Юртчулар | |
Върбен | 716 | 5,854 | Айваз | Мъглене | 166 | 5,079 | Булутлар |
Върли дол | 1 | 2,323 | Сарп дере | Нане | – | 5,041 | Наназлъ даг |
Горно Кирково | 438 | 5,102 | Орлица | 142 | 13,842 | Узун химетлер, Протогерово | |
Горно Къпиново | 218 | 15,679 | Горньо Къпиньово | Островец | 271 | 3,001 | Ада кьой |
Горски извор | 550 | 15,868 | Куруджа дере | Пловка | 68 | 4,652 | Тюрк геве |
Гривяк | 102 | 2,435 | Кара Ахмедлер | Подкова | 322 | 3,712 | Налбантлар |
Дедец | 97 | 2,421 | Деделер | Пресека | 282 | 10,715 | Чатак |
Делвино | 111 | 5,654 | Делвелер | Първенци | 62 | 1,417 | Ходжа кьой |
Джерово | 254 | 5,715 | Арабаджии | Първица | 316 | 5,362 | Торфулу |
Добромирци | 388 | 3,583 | Емирлер | Растник | 179 | 2,773 | Томашлар |
Долно Къпиново | 264 | 16,846 | Долно Къпиньово | Самодива | 301 | 7,040 | Аша Коджа Юмер |
Домище | 341 | 7,877 | Анлък | Самокитка | 36 | 6,423 | Сараджа Виран |
Дрангово | 817 | 47,707 | Биюк ип дере | Светлен | 22 | 5,935 | Кабиллер, Кабиле |
Дружинци | 293 | - | Ортакчии, Полянци, в з-щето на с. Завоя | Секирка | 30 | 2,961 | Папарджик, Тагарджиклер |
Дрянова глава | 98 | 2,059 | Сюлюмезлер | Средско | 115 | 4,895 | Ортаджи |
Дюлица | 327 | 6,046 | Айваджик | Старейшино | 85 | 5,058 | Шехлер |
Еровете | 101 | 2,087 | Хорозлу, Аразлъ | Старово | 318 | 6,225 | Коджа Юмер |
Завоя | 297 | 4,282 | Ени махле | Стоманци | 227 | 4,963 | Чиликли |
Загорски | 74 | 1,745 | Кърджалар | Стрижба | 95 | 16,084 | Къркъм |
Здравчец | 144 | 5,713 | Небирлер | Тихомир | 941 | 25,124 | Терзи юрен |
Каялоба | 244 | 7,339 | Каслоба | Фотиново | 818 | 7,355 | Хатиболар |
Кирково | 685 | 2,964 | Хаджийско | 308 | 3,598 | Хаджи махле, Искрил | |
Китна | 288 | 7,613 | ЮНакиплер | Царино | 1 | 8,190 | Хасъ юрт |
Козлево | 75 | 1,262 | Марефлер | Чавка | 12 | 3,091 | Шадилер |
Костурино | 6 | - | Далакча, в з-щето на с. Крилатица | Чакаларово | 1130 | 24,281 | Чакал кьой |
Кран | 174 | 4,247 | Кран дере | Чичево | 60 | 6,020 | Кючук Ип дере |
Кремен | 73 | 12,656 | Чорбаджийско | 1696 | 26,412 | Чорбаджилар | |
Крилатица | 194 | 17,001 | Шахпалъ | Шипок | 69 | 3,443 | Ерекли |
Кукуряк | 186 | 6,360 | Ерекли | Шопци | 350 | 2,816 | Емирлер |
Кърчовско | 182 | 5,194 | Каранджилар | Шумнатица | 378 | 19,199 | Фъндаджик |
Лозенградци | 138 | 14,320 | Каракаш | Яковица | 44 | 4,454 | |
Малкоч | 269 | 7,906 | Малкоч дере | Янино | 96 | 2,489 | Янаклар |
ОБЩО | 20442 | 537,871 | 3 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 282/обн. 21.05.1927 г. – признава н.м. Къшла дере (от с. Дрангово) за м. Къшла дере;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сапдере на с. Бързия;
- – преименува с. Куруджа дере на с. Горски извор;
- – преименува с. Арабаджии на с. Джерово;
- – преименува с. Анлък на с. Домище;
- – преименува с. Биюк ип дере (Голямо Ип дере) на с. Дрангово;
- – преименува с. Ортакчии на с. Дружинци;
- – преименува с. Дегермен теке на с. Жерка;
- – преименува с. Ени махле на с. Завоя;
- – преименува м. Къшла дере на м. Зимица;
- – преименува с. Далакча на с. Костурино;
- – преименува с. Каракаш на с. Лозенградци;
- – преименува с. Узун химетлер на с. Протогерово;
- – преименува с. Къркъм на с. Стрижба;
- – преименува с. Терзи юрен на с. Тихомир;
- – преименува с. Хасъ юрт на с. Царино;
- – преименува с. Чакал кьой на с. Чакаларово;
- – преименува с. Фъндаджик на с. Шумнатица;
- МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Хатиболар на с. Фотиново;
- – преименува с. Чорбаджилар на с. Чорбаджийско;
- МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Емирлер на с. Добромирци;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Фарфарал на с. Веслец;
- – преименува с. Сарп дере на с. Върли дол;
- – преименува с. Али паша на с. Генерал Панайотово;
- – преименува с. Кара Ахмедлер на с. Гривяк;
- – преименува с. Деделер на с. Дедец;
- – преименува с. Делвелер на с. Делвино;
- – преименува с. Сюлюмезлер на с. Дрянова глава;
- – преименува с. Айваджик на с. Дюлица;
- – преименува с. Едилоглар на с. Едил;
- – преименува с. Хорозлу (Аразлъ) на с. Еровете;
- – преименува с. Кел оглар на с. Загоричане;
- – преименува с. Кърджалар на с. Загорски;
- – преименува с. Неберлер на с. Здравчец;
- – преименува с. Кабиллер на с. Кабиле;
- – преименува с. Накиплер на с. Китна;
- – преименува с. Марефлер на с. Козлево;
- – преименува с. Кран дере на с. Кран;
- – преименува с. Шахпалъ на с. Крилатица;
- – преименува с. Ерекли на с. Кукуряк;
- – преименува с. Каламджилар (Каранджилар) на с. Кърчовско;
- – преименува с. Малкоч дере на с. Малкоч;
- – преименува с. Бакаджик на с. Медевци;
- – преименува с. Мухаремоглар на с. Метличка;
- – преименува с. Юртчулар на с. Могиляне;
- – преименува с. Булутлар на с. Мъглене;
- – преименува с. Шаинлер на с. Мъженци;
- – преименува с. Наназлъ даг (Нарезли дере) на с. Нане;
- – преименува с. Ада кьой на с. Островец;
- – преименува с. Бояджилар на с. Пеевско;
- – преименува с. Гяур дере жоджа на с. Пенковци;
- – преименува с. Тюрк геве на с. Пловка;
- – преименува с. Налбантлар на с. Подкова;
- – преименува с. Чатак на с. Пресека;
- – преименува с. Ходжа кьой на с. Първенци;
- – преименува с. Торфулу на с. Първица;
- – преименува с. Томашлар на с. Растник;
- – преименува с. Кол оглар на с. Робино;
- – преименува с. Аша Коджа Юмер на с. Самодива;
- – преименува с. Сараджа Виран на с. Самокитка;
- – преименува с. Папарджик (Тагарджиклер) на с. Секирка;
- – преименува с. Ортаджи на с. Средско;
- – преименува с. Шехлер на с. Старейшино;
- – преименува с. Коджа Юмер на с. Старово;
- – преименува с. Чиликли на с. Стоманци;
- – преименува с. Каин тепе на с. Трепетлика;
- – преименува с. Хаджи махле на с. Хаджийско;
- – преименува с. Шадилер на с. Чавка;
- – преименува с. Кючук Ип дере (Малко Ип дере) на с. Чичево;
- – преименува с. Ерекли на с. Шипок;
- – преименува с. Емирлер на с. Шопци;
- – преименува с. Къзалар на с. Ягнево;
- – преименува с. Янаклар на с. Янино;
- МЗ № 1957/обн. 16.11.1935 г. – признава н.м. Кирлик (от с. Пеевско) за отделно населено място – с. Кирил;
- МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирил на с. Бенковски;
- МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува с. Генерал Панайотово на с. Метличина;
- Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Зимица поради изселване;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бързия на с. Бързея;
- – преименува с. Горньо Капиньово на с. Горно Къпиново;
- – преименува с. Долно Капиньово на с. Долно Къпиново;
- – преименува с. Каслоба на с. Каялоба;
- – преименува с. Протогерово на с. Орлица;
- – признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;
- Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава н.м. Яковица за отделно населено място – с. Яковица;
- Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Айваз на с. Върбен;
- Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Вълчанка (от с. Царино) за отделно населено място – с. Вълчанка;
- – признава н.м. Акча (от с. Чакаларово) за отделно населено място – с. Кремен;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Солука (от с. Шумнатица) за отделно населено място – с. Априлци;
- – признава н.м. Брегово (от с. Самодива) за отделно населено място – с. Брегово;
- – признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;
- – заличава селата Едил и Жерка поради изселване;
- – заличава с. Завоя и го присъединява като квартал на с. Дружинци;
- – заличава с. Ягнево и го присъединява като квартал на с. Мъженци;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Бенковски и община Подкова и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кирково;
- Указ № 2081/обн. 10.10.1989 г. – преименува с. Дружинци на с. Полянци;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Завоя от с. Дружинци (Полянци) и признава за отделно населено място – с. Завоя;
- – възстановява старото име на с. Полянци на с. Дружинци;
- – заличава селата Веслец, Мъженци и Пеевско и ги присъединява като квартали на с. Бенковски;
- – заличава с. Загоричане и го присъединява като квартал на с. Фотиново;
- – заличава селата Пенковци и Трепетлика и ги присъединява като квартали на с. Чорбаджийско;
- – заличава с. Робино и го присъединява като квартал на с. Върбен;
- Указ № 97/обн. 17.05.1994 г. – възстановява старото име на с. Искрил на с. Хаджийско;
- Реш. МС № 658/обн. ДВ бр.68/04.09.2015 г. – заличава с. Бързея поради изселване.
История
редактиранеОбщина Кирково е създадена на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград. След 09.09.1944 г. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково.
При образуването на общината на 28.09.1949 г. е имало само един кмет – Мехмед Юсеинов. Впоследствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар. През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково. От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов.
През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов. През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин. С провеждането на местни избори през 1995 г. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан. На изборите през 1999 г. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин.
От ноември 2003 г. до 2011 г. кмет на община Кирково е Шукран Идриз. Тя е 45-46-ия управляващ общината. На изборите през октомври 2011 г. за кмет на община Кирково е избран инж. Сали Бекир Рамадан. През октомври 2015 г. е избран 48-ият кмет на общината Шинаси Сюлейман. В изпълнението на правомощията си кметът на общината се подпомага от двама заместник кметове. Общинският съвет се състои от 29 общински съветници.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 21916 | 5808 | 10138 | 39 | 253 | 160 | 5518 | 100,00 | 26,50 | 46,26 | 0,18 | 1,15 | 0,73 | 25,18 |
Априлци | 113 | 17 | 0 | 0 | 0 | 0 | 96 | Априлци | 15,04 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 84,95 |
Бенковски | 2121 | 513 | 423 | 8 | 19 | 25 | 1133 | Бенковски | 24,18 | 19,94 | 0,37 | 0,89 | 1,17 | 53,41 |
Брегово | 82 | 0 | 81 | 0 | 0 | Брегово | 0,00 | 98,78 | 0,00 | 0,00 | ||||
Бързея | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Бързея | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Вълчанка | 155 | 0 | 152 | 0 | 2 | Вълчанка | 0,00 | 98,06 | 0,00 | 1,29 | ||||
Върбен | 500 | 488 | 0 | 0 | 10 | Върбен | 97,60 | 0,00 | 0,00 | 2,00 | ||||
Върли дол | 5 | 0 | 5 | 0 | 0 | 0 | 0 | Върли дол | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Горно Кирково | 521 | 486 | 0 | 34 | Горно Кирково | 93,28 | 0,00 | 6,52 | ||||||
Горно Къпиново | 294 | 223 | 0 | 0 | 7 | 17 | 47 | Горно Къпиново | 75,85 | 0,00 | 0,00 | 2,38 | 5,78 | 15,98 |
Горски извор | 670 | 12 | 643 | 0 | 0 | 3 | 12 | Горски извор | 1,79 | 95,97 | 0,00 | 0,00 | 0,44 | 1,79 |
Гривяк | 140 | 0 | 127 | 0 | 12 | Гривяк | 0,00 | 90,71 | 0,00 | 8,57 | ||||
Дедец | 55 | 0 | 53 | 0 | 0 | Дедец | 0,00 | 96,36 | 0,00 | 0,00 | ||||
Делвино | 185 | 0 | 185 | 0 | 0 | 0 | 0 | Делвино | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Джерово | 335 | 323 | 0 | 0 | 0 | 0 | 12 | Джерово | 96,41 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 3,58 |
Добромирци | 359 | 3 | 275 | 0 | 0 | 8 | 73 | Добромирци | 0,83 | 76,60 | 0,00 | 0,00 | 2,22 | 20,33 |
Долно Къпиново | 326 | 314 | 0 | 0 | 11 | Долно Къпиново | 96,31 | 0,00 | 0,00 | 3,37 | ||||
Домище | 401 | 293 | 54 | 0 | 53 | Домище | 73,06 | 13,46 | 0,00 | 13,21 | ||||
Дрангово | 1104 | 1025 | 9 | 0 | 63 | Дрангово | 92,84 | 0,81 | 0,00 | 5,70 | ||||
Дружинци | 332 | 193 | 0 | 0 | 6 | 132 | Дружинци | 58,13 | 0,00 | 0,00 | 1,80 | 39,75 | ||
Дрянова глава | 58 | 5 | 0 | 51 | Дрянова глава | 8,62 | 0,00 | 87,93 | ||||||
Дюлица | 273 | 261 | 0 | 7 | Дюлица | 95,60 | 0,00 | 2,56 | ||||||
Еровете | 101 | 100 | 0 | 0 | Еровете | 99,00 | 0,00 | 0,00 | ||||||
Завоя | 351 | 56 | 0 | 292 | Завоя | 15,95 | 0,00 | 83,19 | ||||||
Загорски | 43 | 7 | 5 | 0 | 0 | 0 | 31 | Загорски | 16,27 | 11,62 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 72,09 |
Здравчец | 156 | 155 | 0 | 0 | Здравчец | 99,35 | 0,00 | 0,00 | ||||||
Каялоба | 210 | 0 | 206 | 0 | 0 | 0 | 4 | Каялоба | 0,00 | 98,09 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,90 |
Кирково | 724 | 387 | 9 | 0 | 7 | 7 | 314 | Кирково | 53,45 | 1,24 | 0,00 | 0,96 | 0,96 | 43,37 |
Китна | 214 | 27 | 150 | 0 | 0 | 0 | 37 | Китна | 12,61 | 70,09 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 17,28 |
Козлево | 38 | 5 | 0 | 32 | Козлево | 13,15 | 0,00 | 84,21 | ||||||
Костурино | 19 | 0 | 19 | 0 | 0 | 0 | 0 | Костурино | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Кран | 268 | 0 | 268 | 0 | 0 | 0 | 0 | Кран | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Кремен | 102 | 97 | 0 | 0 | 0 | 5 | 0 | Кремен | 95,09 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 4,90 | 0,00 |
Крилатица | 173 | 0 | 169 | 0 | 0 | 4 | 0 | Крилатица | 0,00 | 97,68 | 0,00 | 0,00 | 2,31 | 0,00 |
Кукуряк | 214 | 0 | 211 | 0 | 0 | 0 | 3 | Кукуряк | 0,00 | 98,59 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,40 |
Кърчовско | 178 | 0 | 176 | 0 | 0 | Кърчовско | 0,00 | 98,87 | 0,00 | 0,00 | ||||
Лозенградци | 224 | 9 | 0 | 213 | Лозенградци | 4,01 | 0,00 | 95,08 | ||||||
Малкоч | 299 | 298 | 0 | 0 | Малкоч | 99,66 | 0,00 | 0,00 | ||||||
Медевци | 47 | 4 | 41 | 0 | 0 | 0 | 2 | Медевци | 8,51 | 87,23 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 4,25 |
Метличина | 162 | 0 | 162 | 0 | 0 | 0 | 0 | Метличина | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Метличка | 30 | 0 | 30 | 0 | 0 | 0 | 0 | Метличка | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Могиляне | 275 | 46 | 220 | 0 | 0 | 3 | 6 | Могиляне | 16,72 | 80,00 | 0,00 | 0,00 | 1,09 | 2,18 |
Мъглене | 59 | 0 | 51 | 0 | 0 | 3 | 5 | Мъглене | 0,00 | 86,44 | 0,00 | 0,00 | 5,08 | 8,47 |
Нане | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Нане | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Орлица | 212 | 40 | 0 | 0 | 170 | Орлица | 18,86 | 0,00 | 0,00 | 80,18 | ||||
Островец | 342 | 337 | 0 | 4 | Островец | 98,53 | 0,00 | 1,16 | ||||||
Пловка | 83 | 0 | 83 | 0 | 0 | 0 | 0 | Пловка | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Подкова | 357 | 28 | 303 | 0 | 25 | Подкова | 7,84 | 84,87 | 0,00 | 7,00 | ||||
Пресека | 335 | 322 | 0 | 12 | Пресека | 96,11 | 0,00 | 3,58 | ||||||
Първенци | 24 | 0 | 24 | 0 | 0 | 0 | 0 | Първенци | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Първица | 353 | 0 | 343 | 0 | 0 | 0 | 10 | Първица | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Растник | 114 | 3 | 7 | 0 | 0 | 0 | 104 | Растник | 2,63 | 6,14 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 91,22 |
Самодива | 284 | 0 | 281 | 1 | Самодива | 0,00 | 98,94 | 0,35 | ||||||
Самокитка | 90 | 89 | 0 | 0 | Самокитка | 98,88 | 0,00 | 0,00 | ||||||
Светлен | 23 | 0 | 23 | 0 | 0 | 0 | 0 | Светлен | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Секирка | 31 | 0 | 31 | 0 | 0 | 0 | 0 | Секирка | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Средско | 128 | 0 | 128 | 0 | 0 | 0 | 0 | Средско | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Старейшино | 86 | 10 | 74 | 0 | 0 | 0 | 2 | Старейшино | 11,62 | 86,04 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 2,32 |
Старово | 312 | 308 | 0 | 0 | 0 | Старово | 98,71 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
Стоманци | 229 | 0 | 222 | 0 | 0 | 4 | 3 | Стоманци | 0,00 | 96,94 | 0,00 | 0,00 | 1,74 | 1,31 |
Стрижба | 152 | 150 | Стрижба | 98,68 | ||||||||||
Тихомир | 1335 | 792 | 0 | 213 | 15 | 312 | Тихомир | 59,32 | 0,00 | 15,95 | 1,12 | 23,37 | ||
Фотиново | 850 | 3 | 726 | 0 | 0 | 5 | 116 | Фотиново | 0,35 | 85,41 | 0,00 | 0,00 | 0,58 | 13,64 |
Хаджийско | 304 | 301 | 0 | 0 | 0 | Хаджийско | 99,01 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
Царино | 1 | 0 | Царино | 0,00 | ||||||||||
Чавка | 20 | 19 | 0 | 0 | Чавка | 95,00 | 0,00 | 0,00 | ||||||
Чакаларово | 1355 | 272 | 6 | 1070 | Чакаларово | 20,07 | 0,44 | 78,96 | ||||||
Чичево | 42 | 6 | 4 | 31 | Чичево | 14,28 | 9,52 | 73,80 | ||||||
Чорбаджийско | 1964 | 73 | 1091 | 29 | 0 | 15 | 756 | Чорбаджийско | 3,71 | 55,54 | 1,47 | 0,00 | 0,76 | 38,49 |
Шипок | 9 | 0 | 9 | 0 | 0 | 0 | 0 | Шипок | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Шопци | 391 | 333 | 0 | 53 | Шопци | 85,16 | 0,00 | 13,55 | ||||||
Шумнатица | 474 | 455 | 0 | 0 | 12 | Шумнатица | 95,99 | 0,00 | 0,00 | 2,53 | ||||
Яковица | 67 | 67 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Яковица | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Янино | 33 | 0 | 33 | 0 | 0 | 0 | 0 | Янино | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Туризъм
редактиранеИсторическото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/.
Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината. На територията на общината се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа „Хвойнова поляна“. До нея се стига по 5-километров чакълиран път от най-южното българско село – Горно Къпиново. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа „Хвойнова поляна“ е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта „Устойчиво развитие на селските райони“ по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Хижар няма, а ключът трябва да се вземе от кметството в общината. Защитената местност „Вейката“ представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати.
Култура
редактиранеОбразование
редактиранеНа територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища. Професионалната гимназия ”Васил Левски” село Кирково успешно подготвя кадри в областта на машиностроенето и леката промишленост. Училището разполага с 3 учебни работилници, 2 компютърни кабинета, 2 кабинета по теоретична подготовка и си сътрудничи успешно с всички производствени предприятия от общината.
Сградите на СОУ ”Христо Ботев” село Чорбаджийско, СОУ ”Н.Й.Вапцаров” село Бенковски и СОУ ”Отец Паисий” село Кирково са с подменена дограма по проекти за подпомагане на енергийната ефективност. За възпитанието на децата от 3 до 6 години се грижат 18 целодневни градини. В учебно възпитателните заведения работят общо 465 души, от които 340 учители и 125 друг персонал. През 2007 г. е открит „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ село Добромирци. Капацитетът на центъра е 24 деца на възраст от 3 до 18 години. Децата в Центъра придобиват нужното образование и специализация. Екипът, предоставящ социални услуги включва следните специалисти – социален работник, рехабилитатор, възпитатели, медицинска сестра и помощно обслужващ персонал. Осигурен е транспорт от общината за децата от район Бенковски.
Читалища в община Кирково
редактиране„Никола Йонков Вапцаров“ с. Кирково – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Коджабоюкова „Васил Априлов“ с. Чорбаджийско – Председател на читалищното настоятелство е Лиляна Банкова „Възраждане“ с. Бенковски – Председател на читалищното настоятелство е Нурхан Салимехмед „Родопска пробуда“ с. Тихомир – Председател на читалищното настоятелство е Радост Димитрова „Васил Левски“ с. Дрангово – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Сапунджиева „Христо Смирненски“ с. Чакаларово – Председател на читалищното настоятелство е Райна Йорданова „Пробуда“ с. Фотиново – Председател на читалищното настоятелство е Светлана Юсеинова „Христо Ботев“ с. Добромирци – Председател на читалищното настоятелство е Евелина Халил „Искра“ с. Домище – Председател на читалищното настоятелство е Светла Ангелова „Христо Ботев“ с. Завоя – Председател на читалищното настоятелство е Румен Караиванов „Елин Пелин“ с. Долно Къпиново – Председател на читалищното настоятелство е Анелия Алчева „Пеньо Пенев“ с. Кърчовско – Председател на читалищното настоятелство е Педрие Осман.
Културно-исторически паметници
редактиранеКултурно-историческите паметници на територията на общината са разнообразни и представят всички епохи от тракийските заселвания насам. Материалните следи, останали от древността, са:
- Римски мост до село Добромирци
- Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист
- Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец
- Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица, обявена през 1996 г. за археологически паметник на културата.
- Античен некропол в същата местност, паметник на културата
- Антично селище със светилище при с. Загоричене
- Скални ниши в с. Растник – местността Манчая кая
- Скални гъби между с.Бенковски и с. Добромирци
- Римска крепост при с. Остиново и др.
- Средновековно селище – с. Орлица
- Цистов некропол – с.Априлци
- Тракийско селище – с. Домище
- Могилен некропол – с. Домище
- Скално светилище – с. Първица
- Средновековно селище – с. Първица
- Късноримско селище – с. Първица
- Средновековно селище – с. Островец
- Праисторическа селищна могила – с. Подкова
- Скални образувания до село Добромирци
- Крепостна стена с височина 4 метра от времето на Критско – микенската цивилизация 12 – 11 век пр.н.е. изградена с циклопски градеж – камъни с тегло 5 – 6 тона.
Запазени са само основите на крепостите, а скалните гробници са ограбени. В подобно състояние се намират и паметниците от Средновековието.
Съхранени са църквите в селата Пресека, Горски извор и Джерово и крепости в Чакаларово, Кремен и Джерово.
Джамията на седемте девойки, Джамията в село Бенковски.
От значително по-късен период, напълно запазени и функциониращи, са множество мостове, дело на местни майстори, владеещи до съвършенство изкуството на каменната зидария. Те са в селата Кирково, Лозенградци, Долно Къпиново, Дрангово, Тихомир, Кремен, Горски извор. Мостове са останали и от римско време. Най-добре запазени са в селата Дрангово, Шумнатица, Горски извор, Лозенградци и Тихомир.
Здравеопазване
редактиранеЗдравното обслужване на населението в общината се извършва от общопрактикуващи лекари, заемащи индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ. На територията на общината няма лечебни заведения за оказване на болнична помощ. Най-близо разположените до община Кирково лечебни заведения за болнична помощ са тези в Момочилгарад, Кърджали и Златоград. Лекарските практики съгласно здравната каса са 21, от които 11 са заети в селата Кирково, Тихомир, Подкова, Чорбаджийско, Бенковски, Долно Къпиново, Чакаларово, Фотиново. Стоматологичните практики са 10, от които 8 са заети в селата – Кирково, Бенковски, Тихомир, Фотиново, Чакаларово, Чорбаджийско. В училищата и детските градини са разкрити 17 кабинета, в които се осъществяват дейности по профилактика и промоция на здравето на децата и учениците. Спешната медицинска помощ се осъществява от два филиала на ЦСМП – гр. Кърджали в с. Кирково и с. Чорбаджийско. Към Филиала за спешна медицинска помощ в с. Кирково са разкрити два мобилни екипа, осигуряващи спешната медицинска помощ в район Фотиново и район Бенковски. На територията на общината има 5 аптеки в селата – Чакаларово, Кирково, Фотиново, Бенковски, Чорбаджийско и 2 дрогерии в Кирково и Тихомир, които снабдяват населението с лекарства.
Транспорт
редактиранеПрез територията на общината преминава последният участък от 4,7 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 84,2 km:
- последният участък от 23,4 km от Републикански път I-5 (от km 369,6 до km 393,0);
- последният участък от 13,7 km от Републикански път III-508 (от km 23,4 до km 37,1);
- началният участък от 13,7 km от Републикански път III-509 (от km 0 до km 13,7);
- последният участък от 29,4 km от Републикански път III-867 (от km 39 до km 68,4);
- целият участък от 2 km от Републикански път III-8672;
- началният участък от 2 km от Републикански път III-8673 (от km 0 до km 2,0).
В източната част на община Кирково, през селата Подкова и Чорбаджийско преминава и последният участък от 27,9 km (от km 369,4 до km 397,3) от старото трасе на Републикански път I-5, с което дължината на Републиканската пътна мрежа в общината става 121,1 km.
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-100. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 декември 2021. (на английски)
Литература
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Кирково
- ((bg)) Официален сайт
- За общината – географска и икономическа характеристика Архив на оригинала от 2004-12-17 в Wayback Machine.