Кировска област
Кировска област е субект в състава на Руската федерация в Приволжки федерален окръг[1]. Площ 120 374 km2 (30-о място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 1 283 400 души (38-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Административен център град Киров. Разстояние от Москва до Киров 896 km.
Кировска област | |
Субект на Руската федерация | |
Кировска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Киров |
Площ | 120 374 km² |
Население | 1 283 400 души (2017) 10,7 души/km² |
Адм. център | Киров |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Губернатор | Николай Шаклеин |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 43 |
Официален сайт | www.kirovreg.ru |
Кировска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървото руско селище в региона Кашкаров се споменава в летописите през 1143 г., преименуван на Котелнич през 1181 г., от 1780 г. град Котелнич. През 1374 г. от новгородците е основан град Вятка, от 1934 г. град Киров. През 1459 г. за първи път е споменат Орлов, като се предполага, че е основан през ХІІ в., през 1780 г. официално е признат за град Орлов. През 1584 г. са основани укрепените пунктове Уржум и Яранск (от 1780 градове), а през 1780 г. за градове са признати Слободской, Малмиж и Нолинск. На 7 декември 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР е образуван Кировски край, отделен от състава на Горкиевски край. На 5 декември 1936 г. Кировски край е преименуван на Кировска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеКировска област се намира в източната част на Европейска Русия, в Приволжки федерален окръг. На север граничи с Архангелска област и Република Коми, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Удмуртия, на юг – с Република Татарстан, на югозапад – с Република Марий Ел и на запад – с Нижегородска, Костромска и Вологодска област. В тези си граници заема площ от 120 374 km2 (30-о място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия).[2]
Релеф
редактиранеКировска област е разположена в източната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до 337 m – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките Волга и Северна Двина. По течението на река Вятка са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.[2]
Климат
редактиранеКлиматът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16 °C, средна юлска температура от 17 до 19 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.[2]
Води
редактиранеВ Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се в Каспийско море и на река Северна Двина (около 10%), вливаща се в Бяло море. Към водосборния басейн на Волга принадлежи нейния най-голям приток река Кама, която протича през източните райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река Вятка (десен приток на Кама) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, Чепца, Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река Ветлуга (ляв приток на Волга). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Северна Двина. Оттук води началото си и протича дясната съставяща на Северна Двина, река Юг с десния си приток Луза, а на североизток извира река Сисола, ляв приток на Вичегда, която е десен приток на Северна Двина.[3]
Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основното количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).[3]
В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km2, в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река Вятка, като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km2) на река Белая Холуница, ляв приток на Вятка. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km2, като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеНай-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река Вятка, в южните части на областта – сиви горски почви (7%).[2]
Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m3), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река Вятка и нейните притоци.[2]
Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2017 г. населението на Кировска област е наброявало 1 283 400 души (38-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Плътност 10,66 души/km2. Градско население 76,82%.
Национален състав
редактиранеСъгласно преброяването през 2010 г.:
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Кировска област се дели на 6 областни градски окръга, 39 муниципални района, 18 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вятски поляни, Киров, Кирово Чепецк, Котелнич и Слободской) и 13 града с районно подчинение и 40 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Киров (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Вятски Поляни | 28 | 32 817 | гр. Вятски Поляни | 32 817 | 350 | |
ІІ. Киров | 757 | 527 733 | гр. Киров | 501 468 | ||
ІІІ. Кирово Чепецк | 53 | 73 279 | гр. Кирово Чепецк | 73 279 | 40 | |
ІV. Котелнич | 29 | 23 966 | гр. Котелнич | 23 966 | 124 | |
V. Слободской | 50 | 33 115 | гр. Слободской | 33 115 | 35 | |
VІ. Первомайски[4] | 840 | 6534 | сгт Первомайски | 6534 | 41 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Арбажки | 1410 | 6056 | сгт Арбаж | 3207 | 204 | |
2. Афанасиевски | 5230 | 12 547 | сгт Афанасиево | 3454 | 270 | |
3. Белохолуницки | 4236 | 17 445 | гр. Белая Холуница | 10 517 | 82 | |
4. Богородски | 1443 | 4172 | сгт Богородское | 2554 | 127 | |
5. Верхнекамски | 10 370 | 27 783 | гр. Кирс | 9589 | 281 | Лесной, Руднични, Светлополянск |
6. Верхошижемски | 2415 | 8800 | сгт Верхошижеме | 4172 | 85 | |
7. Вятско-Полянски | 908 | 28 003 | гр. Вятски Поляни | 350 | Красная Поляна | |
8. Даровски | 3757 | 10 201 | сгт Даровской | 6630 | 184 | |
9. Зуевски | 2820 | 19 897 | гр. Зуевка | 10 595 | 121 | |
10. Кикнурски | 1680 | 7966 | сгт Кикнур | 4521 | 301 | |
11. Килмезки | 3106 | 11 409 | сгт Килмез | 5636 | 358 | |
12. Кирово-Чепецки | 2210 | 22 140 | гр. Кирово Чепецк | 40 | ||
13. Котелнически | 3979 | 13 485 | гр. Котелнич | 124 | ||
14. Куменски | 1911 | 16 479 | сгт Кумени | 4741 | 65 | Нижнеивкино |
15. Лебяжки | 1336 | 7371 | сгт Лебяже | 3141 | 271 | |
16. Лузки | 5360 | 15 997 | гр. Луза | 10 359 | 501 | Лалск |
17. Малмижки | 2190 | 23 533 | гр. Малмиж | 7531 | 294 | |
18. Мурашински | 3430 | 11 204 | гр. Мураши | 6322 | 112 | |
19. Нагорски | 7326 | 8578 | сгт Нагорск | 4476 | 157 | |
20. Немски | 2158 | 6928 | сгт Нема | 3450 | 147 | |
21. Нолински | 2250 | 19 556 | гр. Нолинск | 9720 | 143 | Аркул |
22. Омутнински | 5168 | 40 915 | гр. Омутнинск | 22 317 | 190 | Восточни, Песковка |
23. Опарински | 6043 | 9760 | сгт Опарино | 3887 | 343 | |
24. Оричевски | 2490 | 29 680 | сгт Оричи | 9714 | 55 | Льовинци, Мирни, Стрижи |
25. Орловски | 1989 | 12 225 | гр. Орлов | 6709 | 77 | |
26. Пижански | 1160 | 9773 | сгт Пижанка | 3766 | 264 | |
27. Подосиновски | 4265 | 14 247 | сгт Подосиновец | 3777 | 454 | Демяново, Пинюг |
28. Санчурски | 1490 | 8406 | сгт Санчурск | 4169 | 312 | |
29. Свечински | 1773 | 7297 | сгт Свеча | 4210 | 176 | |
30. Слободской | 3712 | 30 730 | гр. Слободской | 35 | Вахруши | |
31. Советски | 2330 | 25 146 | гр. Советск | 15 646 | 227 | |
32. Сунски | 1260 | 5910 | сгт Суна | 2055 | 92 | |
33. Тужински | 1530 | 6592 | сгт Тужа | 4288 | 219 | |
34. Унински | 2130 | 7934 | сгт Уни | 4233 | 225 | |
35. Уржумски | 3025 | 24 096 | гр. Уржум | 9981 | 195 | |
36. Фаленски | 2510 | 9247 | сгт Фаленки | 4788 | 151 | |
37. Шабалински | 3916 | 9365 | сгт Ленинское | 4686 | 204 | |
38. Юрянски | 3031 | 19 025 | сгт Юря | 7373 | 68 | Муригино |
39. Ярански | 2431 | 23 753 | гр. Яранск | 16 106 | 257 |
Икономика и транспорт
редактиранеВ Киров има летище от регионално значение. Киров е свързан с железопътен транспорт с градовете от Транссибирската магистрала, (Москва и Владивосток).
Развита е и мрежата от автомобилни пътища с твърдо покритие.
Селско стопанство
редактиранеВ основата областта на селското стопанство - животновъдство; отглеждат се зърнени култури, картофи, зеленчуци и лен.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 2810[5] | 2193,9[6] | 1838,1 | 1626,9[6] | 1207,9[7] | 853,0 | 862,8[7] |
Източници
редактиране- ↑ Гордеева З.И., Горячко М.Д. и др. Кировска област (Кировская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 14. Кириев Александър Алексеевич - Демократична република Конго [Киреев — Конго]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-345-3. с. 751. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кировска област
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Кировска област
- ↑ закрито административно териториално образувание
- ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Външни препратки
редактиране- Официалният сайт на администрацията на Кировска област Архив на оригинала от 2005-12-26 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кировской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |