Киро Геошев
Кирил Геошев Хранов (Киро Гьошев, Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е търговец, софийски книжар[1]. Съратник на Васил Левски и член на Софийския частен революционен комитет на ВРО.
| Киро Геошев | |
| български книжар и националреволюционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 15 ноември 1877 г.
София, Османска империя |
Биография редактиране
Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Георги (Геоше) Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (днec квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).
Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на Конския пазар (до днешния Солни пазар). Участва в националноосвободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.
Като сподвижник на Васил Левски е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни“ („Народна песнопойка“) съставена от Никола Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Димитър Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Дмитрий Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Никола Козлев и др.
През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от Софийско и Пернишко до руския цар за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание (1876). Действията на делегацията са възпяти в народна песен[2], предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество[3].
Обесен от турците на 15 септември 1877 г. непосредствено до църквата Свети Спас на Говежди пазар в София. Едновременно са обесени и други трима софийски книжари: Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар, на „Капана“ и Георги Стоичков, на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент Дик де Лонли пише:
„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.[4][5].
Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“.
„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през октомври.[6].
Погребан е при олтара на разрушената църква „Свети Спас“. [7][8]
При днешния Лъвов мост след Освобождението по предложение на Христо Г. Данов е планиран грандиозен мемориален комплекс в който мостът е централен елемент посветен на книжарите около който разделен на две от Владайската река трябва да се изгради голям кръгов площад с паметници на екзекутираните тук копривщенски въстаници Стойчо Рашков и Тодор Малеев и други „Обесени за свободата“. От проекта са осъществени четирите лъва символизиращи четиримата обесени софийски книжари.[9][10][11]
Източници редактиране
- ↑ Георги Тахов, Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167 – 168.
- ↑ www.yardjilovci.com
- ↑ www.yardjilovci.com
- ↑ www.yardjilovci.com
- ↑ www.yardjilovci.com
- ↑ Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760, оп.1, а.е.1, л.20/
- ↑ „Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.<
- ↑ Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.
- ↑ „Лъвов мост“ – съдбата на четирима съратници на Васил Левски
- ↑ Защо лъвовете на Лъвов мост са без езици
- ↑ Лъвов мост още кърви, Стандарт нюз, архив на оригинала от 4 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170904070325/http://www.standartnews.com/lyubopitno-lyubopitno/lavov_most_oshte_karvi-178262.html, посетен на 3 септември 2017
- Младенов М., Младенов И., Църковските родове и личности, С., 2003
- Димитров Г., Страданията на българите и Освобождението на България през 1877 – 1878 г., С., 1899, с. 270.
- Ерулски И., Просвещението в Перник в периода 1859 – 1909., Перник, 2/5, 2004, с. 16
- Тахов Г., Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, с. 2 – 3
- Тахов Г., Двамата с кожената чанта. Възрожденски книжари, С., 1980, с. 177 – 180