Киряк Шкуртов
Киряк (Кирязо) Христов Шкуртов, наречен Сюлейман бей[2], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско.
| Киряк Шкуртов | |
| български революционер | |
![Киряк Шкуртов, Георги Христов (вдясно) и неизвестен, 1943 г.[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Kiryak_Shkutov_Georgi_Hristov_and_other.jpg) Киряк Шкуртов, Георги Христов (вдясно) и неизвестен, 1943 г.[1] | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1965 г.
|
Биография редактиране
Киряк Шкуртов е роден в 1872 година в костурското село Старичани, тогава в Османската империя, днес Лакомата, Гърция. Завършва гръцка гимназия, след което е гръцки учител. Привлечен от Георги Христов, влиза във ВМОРО и става един от първите дейци и ръководители на организацията в родния си край.[3][4] По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в сражението при село Вишени, при превземането на Клисура, в похода на въстаническите сили в Колоня и в други боеве. След въстанието заедно със свои другари се прехвърля в Гърция, където първоначално са арестувани, а по-късно са освободени и им е предложено да се присъединят към гръцкия комитет.
| „ | Отговорихме, че сме съгласни, но да работим за автономна Македония – против турската тирания...[5] | “ |
В началото на 1904 година, въпреки опитите на гръцките и турски власти да бъде задържан, Шкуртов се завръща в Костурско и се включва във възстановяването на разстроената ВМОРО. Секретар е на войводата Костандо Живков, а след смъртта му през декември 1904 г. е войвода в Костенарията. Участва в борбата срещу гръцките андарти - в общо 22 сражения, включително при отбраната на селата Осничени, Езерец, Старичани.
Освен участието си в битки, от името на „българските македонски революционери“ Шкуртов води и кореспонденция с андартските главатари, в която ги укорява за съюза им с османските власти и действията им срещу ВМОРО.[6]
През януари 1905 година в писмо до жителите на няколко гръцки села, подписано и от името на загиналия вече Костандо Живков, Шкуртов, формулира целта на ВМОРО по следния начин:
| „ | ние се борим да извоюваме свободата на всички народности, които населяват тая страна, Македония, без разлика дали те са българи, гърци или власи, защото всички сме под една и съща тирания.[7][6] | “ |
В края на март 1906 година, заболял при отбраната на Старичани от андартско нападение на 23 и 24 декември 1905 година, отива на лечение в България, като е заместен от Тома Желински.[8] След Младотурската революция в 1908 година се завръща в Костурско и работи като български учител в Старичани до Балканската война в 1912 година.[9] През януари 1913 година е арестуван заедно с хрупищкия екзархийски архиерейски наместник Атанас Шишков от новите гръцки власти като неблагонадеждни и през Кожани и Бер е изпратен в затвора Еди куле в Солун[10]. На 25 юли военнополеви съд ги осъжда на 7 години строг тъмничен затвор. Амнистирани са на 15 март 1914 година и се изселват в България.[11]
Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:
| „ | Кирязо Христов Шкуртов от с. Старичани, с прогимназиално гръцко образование, гръцки даскал, а отпосле български учител-самоук, деец революционер и единстеният костенариец български войвода, живял в страдания и затвори като същински мъченик, изобретателен и идеалист, остана жив, за да оплаква заедно с другаря си Тома Желински най-черните дни от живота си в изгнание в Ксанти – далеч от най-милата за костурчани млада и героична Костенария.[12] | “ |
След Първата световна война Шкуртов живее в Пловдив, където работи като чиновник. През 1920-те години се включва активно в Илинденската организация, сътрудничи на нейния орган, списанието „Илюстрация Илинден“, в което публикува и свои спомени. Дългогодишен председател е на пловдивския клон на организацията.[13]
След разгрома на Югославия и Гърция от Германия в 1941 година, още в началото на май Шкуртов заедно с Андон Калчев от Жужелци, Спиро Василев от Загоричани, Лазар Киселинчев от Косинец, Васил Стумбов от Българска Блаца и Тома Бакрачев от Вишени заминава за Егейска Македония, за да подпомогне възстановяването на българското дело в областта.[14]
Умира през 1965 година в Пловдив.[15]
Външни препратки редактиране
- "Искреността" на младотурците", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XI, кн. 2 (102), София, февруари 1939 година
- "Революционната епоха в Костенарията - 1903-1908 год.", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 112-116, София, 1940 година
- "Дневник", София, 1984 година
Бележки редактиране
- ↑ ДА – Хасково, фонд 1214, опис 1, а.е. 25, л. 1
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 94.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Костенарийски рев. районъ // „Илюстрация Илиндень“ X (6 (96). София, юний 1938. с. 3.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 138.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 55.
- ↑ а б Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 9.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, с. 253-55.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 142.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 59.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 192.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 135.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 55.
- ↑ Гошева, Вера. Илинденската организација меѓу двете светски војни. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2000. с. 235.
- ↑ Миноски, Михајло. Минчо Фотев и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949). Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2017. с. 26.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 539-540.