Кисела вода
- Кисела вода е диалектен израз за минерална вода.
Кисела вода (на македонска литературна норма: Кисела Вода) е квартал на столицата на Северна Македония Скопие, част от Община Кисела вода.
| Кисела вода Кисела Вода | |
| — квартал — | |
.svg) | |
 Изглед към Кисела вода от 1964 г. | |
  Кисела вода  Кисела вода | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Кисела вода |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 243 m |
| Население | 84 625 души (2002) |
| МПС код | SK |
| Кисела вода в Общомедия | |
География редактиране
Кисела вода е разположен в Скопската котловина в крайната югоизточна част на града.
История редактиране
В края на XIX век Кисела вода е малко българско село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никита“ е от XVIII век. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кисела вода живеят 50 българи християни.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кисела вода има 40 българи екзархисти и работи българско училище.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кисела вода (Kiselavoda) като село с неясен етнически състав.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кисела вода като българско село.[4]
След Скопското земетресение през 1963 година България строи къщи, като част от международната помощ, за пострадалите от земетресението.
Според преброяването от 2002 година Кисела вода, заедно с частите от квартала, които в 2004 година са придадени на новообразуваната община Аеродрум (Аеродрум, Лисиче и Ново Лисиче), и с всички квартали в общината без Усие, Драчево и квартал Драчево има 84 625 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 74 431 |
| албанци | 342 |
| турци | 419 |
| роми | 324 |
| власи | 987 |
| сърби | 3738 |
| бошняци | 535 |
| други | 1849 |
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
