Кисела вода

Предградие в Скопие, Северна Македония
Кисела вода е диалектен израз за минерална вода.

Кисела вода (на македонска литературна норма: Кисела Вода) е квартал на столицата на Северна Македония Скопие, част от Община Кисела вода.

Кисела вода
Кисела Вода
— квартал —
      
Герб
Изглед към Кисела вода от 1964 г.
Изглед към Кисела вода от 1964 г.
Скопие
41.9792° с. ш. 21.4356° и. д.
Кисела вода
Северна Македония
41.9792° с. ш. 21.4356° и. д.
Кисела вода
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаКисела вода
Географска областСкопско поле
Надм. височина243 m
Население84 625 души (2002)
МПС кодSK
Кисела вода в Общомедия

География

редактиране

Кисела вода е разположен в Скопската котловина в крайната югоизточна част на града.

В края на XIX век Кисела вода е малко българско село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никита“ е от XVIII век. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кисела вода живеят 50 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кисела вода има 40 българи екзархисти и работи българско училище.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кисела вода (Kiselavoda) като село с неясен етнически състав.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кисела вода като българско село.[4]

След Скопското земетресение през 1963 година България строи къщи, като част от международната помощ, за пострадалите от земетресението.

Според преброяването от 2002 година Кисела вода, заедно с частите от квартала, които в 2004 година са придадени на новообразуваната община Аеродрум (Аеродрум, Лисиче и Ново Лисиче), и с всички квартали в общината без Усие, Драчево и квартал Драчево има 84 625 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 74 431
албанци 342
турци 419
роми 324
власи 987
сърби 3738
бошняци 535
други 1849
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007