Кихару Накамура (на японски: 中村 喜春, Kiharu Nakamura) е японска гейша, преподавателка по музика и автор на мемоарния бестселър „Спомените на една гейша“. Счита се за една от последните автентични гейши.

Кихару Накамура
中村 喜春
Родена14 април 1913 г.
Починала5 януари 2004 г. (90 г.)
Професияписател
Националност Япония
Активен период1983-2000
Жанрмемоари, документалистика
Темаживотът на гейшите
СъпругШинтаро Ота (1940-?)
Масая Накамура (?-?)
ДецаМасакатсу Ота

Биография и творчество редактиране

Кихару Накамура, с рождено име Казуко Ихара Ямамото, е родена на 14 април 1913 г. в Токио, Япония, в заможно семейство на лекар. На 15 години бяга от дома си и отива в дом за гейши. Приема сценичното име „Кихару“, в превод „щастлива пролет“. Няколко години се учи да пее, танцува, да рецитира стихове, да свири на шамисен, да сервира чай, да се държи учтиво и да разговаря, и т.н, и от 16-годишна става гейша от първо ниво. Става първата гейша, която научава английски език и е много търсена в дипломатическите среди. Среща се с Чарли Чаплин, Жан Кокто, Бейб Рут, Уилям Рандолф Хърст, и др. известни личности. Става първата жена в Япония получила свидетелство за пилот.

По време на Втората световна война, омъжена за дипломат през 1940 г., e изпратена от правителството на Япония като шпионин в Калкута, Индия, като отговаря за предаването на тайни съобщения. После се преместват в Бирма, където се развежда. След завръщането си в Япония в края на войната със своя единствен син, вижда, че страната ѝ е съвсем различна, разтърсена и унищожена. През 1956 г. заедно с втория си съпруг Масая Накамура се премества в САЩ. След развода си с него се премества в Ню Йорк, където работи като преподавател по шамисен, дава консултации за постановки на пиеси и опери, вкл. „Мадам Бътерфлай“.

През 1983 г. е издаден нейният мемоарен роман „Спомените на една гейша“. В него опровергава съвременния образ на гейша, формиран след Втората световна война, малко повече от проститутка.

Автор е на 10 книги свързани с Япония.

Кихару Накамура умира на 5 януари 2004 г. в Куинс, Ню Йорк.

Произведения редактиране

  • The Memoir of a Tokyo-born Geisha / Edokko geisha ichidaiki – издаден и като „Secrets of the Geisha“ (1983)
    Спомените на една гейша, изд.: ИК „Прозорец“, София (2000), прев. Ваня Пенева
  • ああ情けなや日本(草思社 (1985)
  • Ikina Onnatachi (1989)
  • Ikina Kotoba Yabona Kotoba (1992)
  • Otoko to Onna no Shinasadame (1993)
  • Koroshi Monku Wakare Monku (1995)
  • Lexicon of Obsolete Witty Japanese Phrases (1997)
  • しつけのない国 しつけのできない人びと(海竜社 (1998)

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 中村喜春 в Уикипедия на японски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​