Клавдий Савойски-Ракониджи

Господар на Ракониджи и Милябруна
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Клавдий.

Клавдий Савойски-Ракониджи (на итал. Claudio di Savoia-Racconigi, Клаудио ди Савоя-Ракониджи, * ок. 1445 в Торино, Савойско херцогство, † (малко пр.) 7 януари 1521[1][2] в Ракониджи, пак там) е господар на Ракониджи и Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (инвеститура на 21 декември 1502), господар на ½ Панкалиери със Сомарива (инвеститура на 10 октомври 1505), Генерален маршал на Савойското херцогство (1482/1483), Рицар на Висшия орден на Светото Благовещение (от 1518).[1]

Клавдий Савойски-Ракониджи
Господар на Ракониджи и Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро
Управление 21 декември 15021521
Наследил Франциск Савойски-Ракониджи
Наследник Бернардин I Савойски-Ракониджи
Лични данни
Роден
ок. 1445
Починал
7 януари 1521
Други титли Господар на ½ Панкалиери със Сомарива
Генерален маршал на Савойското херцогство
Религия Католик

Семейство
Династия Савоя-Ракониджи
Баща Франциск Савойски-Ракониджи
Майка Катерина дьо Сесел
Брак Иполита Боромео
Потомци Бернардин
Антон Лудвиг
Герб Blason Louis de Savoie-Raconis-(Plat).svg

ПроизходРедактиране

Клавдий е син на Франциск Савойски-Ракониджи – господар (синьор) на Ракониджи и на Милябруна (подселище на днешния град Ракониджи в Северна Италия), господар на ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (подселище на днешните села Панкалиери и Ломбриаско в Северна Италия) (херцогско дарение от 27 март 1461 г.), губернатор на Верчели (1465/1467) и на съпругата му – френската благородничка Катерина дьо Сесел (Catherine de Seyssel).

Има един брат и една сестра:

  • Мария († 1510)
  • Ханибал, управител на Верчели от негово име

Има и един полубрат – Бернардин ( † сл. 13 май 1497), роден от извънбрачна връзка на баща му.

БиографияРедактиране

През 1476 г. Клавдий се жени за богатата миланска благородничка Иполита Боромео (Ippolita Borromeo), дъщеря на графа на Арона Джовани Боромео (Giovanni Borromeo) и на съпругата му. Бракът му донася значително богатство като зестра, добавено към изнемогващите каси на клона Савоя-Ракониджи. В същото време се установява и връзка между родовете Савоя и Боромео, която по-късно е политически изгодна и за двете страни.

През 1472 г., след смъртта на Савойския херцог Амадей IX Савойски и предвид непълнолетната възраст на наследника му Филиберт Савойски, Савойското херцогство преминава под регентството на овдовялата херцогиня Йоланда дьо Валоа – сестра на френския крал Луи XI. Тя, в името на нейния син и за да защити границите на херцогството на нейния починал съпруг, решава да сключи съюз с Бургунския херцог Шарл Дръзкия. Шарл води война за разширяване срещу кантоните на Конфедерация Швейцария, поради което Савоя също са въвлечени в нея със значителни парични разходи. Клавдий Савойски-Ракониджи се намесва в полза на своите далечни братовчеди, като дава назаем, със съгласието на баща си Франциск, зестрата, получена от съпругата му Иполита Боромео през 1476 г. Той е възнаграден за това с назначаването му за управител на град Верчели и с феода и замъка на Сомарива. Благодарността на Савоя към Клавдий продължава, дори когато през 1478 г., след смъртта на Йоланда дьо Валоа, Филиберт Савойски е обявен за пълнолетен и автономно поема управлението на Савойското херцогство: сред първите му действия е да назначи Клавдий за Генерален маршал на Савойското херцогство (1482/1483) – втората най-престижна дворцова длъжност.

След преждевременната смърт през 1485 г. на херцог Филиберт I Савойски ситуацията за Савоя-Ракониджи се променя радикално с идването на власт на брат му Карл I Савойски. Подтикван от придворните благородници, враждебно настроени към Клавдий и целящ да се отърве от фаворитите на майка си и брат си, херцогът решава да лиши Клавдий от всички получени длъжности и феоди, които има като гарация за дадената назаем зестра. Това оскърбление засяга и пряко рода Боромео. Бащата на Клавдий – Франциск предпочита да застане на страната на Савойските херцози с намерението да опази семейните владения. Клавдий от своя страна набързо решава да отиде в Милано, за да поиска съдействието на Боромео и следователно и на Сфорца, изпращайки по същото време в замъка на Сомарива собствената си малка армия против волята на баща си, за да защити владенията си срещу онова, което смята за узурпация от страна на Савойския херцог.

Няколко дни по-късно херцогският майордом Аригино Валперга отива в Сомарива от името на Савойския херцог, за да поиска връщането на владението и след като получава потвърждение от самия Клавдий, потегля към Торино, но близо до Карманьола каретата му е нападната и Валперга е убит. В този момент херцог Карл I Савойски решава да обяви Клавдий за бунтовник и убиец. Клавдий решава да избяга в Салуцо, поставяйки се под закрилата на местния маркграф Лудвиг II, който също е в спор със Савойския херцог за териториални въпроси и за евентуалното наследяване на Маркграфство Монферат.

Клавдий, още по-решен да отстоява правата си и да защитава тези на паричната сума на рода на съпругата си, през лятото на 1486 г. решава да обсади градовете Ракониджи и Панкалиери. Той успява да ги завладее и да ги задържи до ноември същата година, когато военен контингент, начело с Джовани Антонио Секо (нар. Граф на Борела), изпратен от Херцога на Милано в помощ на савойския херцог Карл I Савойски, успява да превземе отново Ракониджи. Градът е разграбен и е принуден да плати голям откуп от 1500 флорина, за да избегне допълнителни щети.

Клавдий се скита до смъртта на Карл I Савойски през 1490 г., когато съпругата му Бианка Монфератска, като регентка на непълнолетния им син Карл II Савойски, решава да му прости, като го назначава за Придворен шамбелан и да му даде значителна пенсия. Сред исканията, отправени от Клавдий през този период, е реституцията на феода на Ракониджи, което става през 1493 г. Първото действие, предприето от него, е основаването на Кармелитски манастир в града: той присъства на церемонията по полагане на първия камък на сградата близо до потока Майра.

След смъртта на баща си Франциск преди 1 януари 1503 г. Клавдий го наследява във владение на Ракониджи, изживявайки спокойни години. През 1506 г. извиква в Ракониджи, с цел успокоение на съвестта поради предизвиканите от него скандали в миналото, Проповядващите доминикански отци и кара да построят нов техен манастир на мястото, посочено от монахинята Катерина Матей, обявена за Блажена на Католическата църква през 1808 г.

Клавдий Савойски-Ракониджи умира в Ракониджи през 1521 г.

Брак и децаРедактиране

През 1476 г. Клавдий се жени в Милано за благородничката Иполита Боромео (Ippolita Borromeo; * 1 януари 1464, † пр. 23 ноември 1526[3] или 1527[1]), дъщеря на графa на Арона Джовани I Боромео (Giovanni I Borromeo) и на съпругата му Мария Клеофе Пия Савойска (Maria Cleofe Pia di Savoia) от графовете на Карпи. Те имат двама сина:

  • Бернардин (Bernardino di Savoia; † 25 декември 1526), негов наследник с името Бернардин I Савойски-Ракониджи, господар на Ракониджи и Милябруна с половин Панкалиери и Кастелрайнеро (инвеститура 7 януари 1521), губернатор на Верчели; ∞ за Йоланта Адорно (Violante Adrono; † 1521), дъщеря на Джовани Адорно (Giovanni Adorno), господар на Повильо, Генуезки патриций и на съпругата му Елеонора Сансеверино (Eleonora Sanseverino) от Графовете на Каяцо, господарка на Повильо и съгосподарка на Сале; имат 5 сина[1]
  • Антон Лудвиг Савойски (Antonio Lodovico di Savoia; † пр. януари 1552), рицар на Ордена на Свети Йоан Йерусалимски (1516, но се отказва), съгосподар на Панкалиери, Кастелан и капитан на Вале ди Пероза (1536), господар на Кавур (инвеститура 27 юни 1538); отдава почит на Kраля на Франция Франсоа I на 27 април 1541; оспорва наследяването от страна на брат си на семейните титли и феодалните владения; ∞ за 1. Жана дьо Понтевè (Jeanne de Pontevès; † ок. 21 октомври 1545/16 ноември 1547), вдовица на господаря на Монако Лусиен Гриналди, дъщеря на Тангиг дьо Понтевè (Tanneguy de Pontevès), съгосподар на Кабан и на съпругата му Жана дьо Вилньов (Jeanne de Villeneuve) от господарите на Мас; имат един син Йосиф (Джузепе Савойски), 2. Флоримонда Коста (Florimonda Costa; † сл. 1553), дъщеря на Джакомо Антонио Коста (Giacomo Antonio Costa), господар на Ариняно и Бене, от която има един син; от неизвестни любовници има един извънбрачен син – Юлиан (Джулияно) Савойски и една извънбрачна дъщеря – Иполита Савойска.[2]

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Sardimpex.com. Savoia-Acaia. // Посетен на 28 септември 2020. (на италиански)
  2. а б Charles Fowles. Francesco di Savoia. // Foundation of Medieval History. Посетен на 28 септември 2020. (на английски)
  3. Bernardino di Savoia. // Посетен на 28 септември 2020. (на английски)

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Claudio di Savoia-Racconigi“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.