Клане в Дервишка нива
Клането в Дервишка нива е убийството на 103 сърбомански свещеници, учители, кметове, членове на комитети, войводи и четници от областта Поречие, Вардарска Македония, извършено от български войници от Македония и четници на ВМОРО, начело с капитан Константин Панов, началник на разузнавателна секция на т. нар. Партизански отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Клането става на Божик, 6 януари 1916 година, след освобождението на областта от България по време на Първата световна война.
| Клане в Дервишка нива | |
| Част от Първата световна война | |
.jpg) Горноманастирешката костница на загиналите в клането, близо до Поречкия манастир | |
| Време | 6 януари 1916 г. |
|---|---|
| Цел | ликвидиране на сърбоманията в Поречието |
| Смъртни случаи | 103 души |
| Извършители | български военни |
История редактиране
В началото на XX век сръбската пропаганда пуска здрави корени в западномакедонската област Поречие – към 1905 година с изключение на Локвица, Вир, Модрище, Слатина и Сланско всички останали около 50 села в областта са сърбомански.[1] След като Вардарска Македония попада в Сърбия в 1913 година поречани са опора на новата власт, стремяща се да унищожи българщината в областта. След разгрома на Сърбия и окупирането на областта от България в 1915 година, е организирана наказателна експедиция в района, като е изготвен черен списък от видни просръбски дейци в Поречието, по който са арестувани 205 души. Част от тях са задържани в местното околийско управление, други в Прилеп, а половината са отведени в местността Дервишка нива, където са избити и хвърлени в изкоп. Според запазен списък на убитите в манастира „Света Богородица“ 22 души са от село Здуне, 11 от Лубще, 9 от Томино село, по 8 от Долни Манастирец и Зъркле. След войната възстановената сръбска власт им издига костница край манастира.[2][3] След кланетата началникът на полицията в Македонската военна област уведомява министъра за вътрешни работи, че не може да се справи с беззаконието на паравоенните.[4]
Бележки редактиране
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
- ↑ Ристески, Милан. Порсече низ историјата, НИО „Студентски збор“, Скопје, 1982.
- ↑ Бугарите ликвидирале 103 Поречани во еден ден, архив на оригинала от 18 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101018225520/http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=A5EBE5578D1B094E97CF15E5B20BCF72, посетен на 22 юни 2010
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. II. 1912-1918. София, Просвета, 1997. ISBN 954-01-0756-3. с. 490-491.