Клара Гонзага

графиня на Монпансие и дофина на Оверн

Клара Гонзага или Клер Гонзаг (на италиански: Chiara Gonzaga, Clara Gonzaga, на френски: Claire Gonzague; * 1 юли 1464, Мантуа, Маркграфство Мантуа; † 2 юни 1503, Оверн, Кралство Франция) от рода Гонзага от Маркграфство Мантуа, е чрез брак графиня на Монпансие и дофина на Оверн.

Клара Гонзага
графиня на Монпансие,
дофина на Оверн
Родена
Починала
2 юни 1503 г. (38 г.)
Религиякатолицизъм
Управление
Период14861496
ПредшественикГабриел дьо ла Тур
НаследникСузана дьо Бурбон
Герб
Семейство
РодГонзага по рождение
Бурбони по брак
БащаФедерико I Гонзага
МайкаМаргарета Баварска
Братя/сестриЕлизабета Гонзага
Джовани Гонзага
Франческо II Гонзага
Сиджизмондо Гонзага
Мадалена Гонзага
СъпругЖилбер дьо Бурбон-Монпансие (25 февруари 1481)
ДецаЛуиза дьо Бурбон-Монпансие
Луи II дьо Бурбон-Монпансие
Шарл III дьо Бурбон
Франсоа дьо Бурбон-Монпансие
Рене дьо Бурбон-Монпансие
Анна дьо Бурбон-Монпансие
Клара Гонзага в Общомедия

Произход

редактиране

Тя е най-голямата дъщеря на Федерико I Гонзага (* 1441, † 1484), маркграф на Мантуа, и на съпругата му Маргарета Баварска (* 1442, † 1479) от фамилията Вителсбахи. Нейни дядо и баба по бащина линия са маркграф Лудовико III Гонзага и Барбара фон Бранденбург от рода Хоенцолерн, а по майчина – херцог Албрехт III от херцогство Бавария-Мюнхен и съпругата му Агнес от Брауншвайг-Грубенхаген-Айнбек.[1] Има трима братя и две сестри:

Биография

редактиране

Клара живее с братята и сестрите си в двореца в Порто Мантовано, Мантуа, и именно там през 1483 г. те са посетени от Лоренцо Великолепни.

 
Жилбер I дьо Бурбон-Монпансие, съпруг

Рано осиротява напълно и от 1484 г. расте при големия си брат Франческо II, новия херцог на Мантуа, женен за Изабела д’Есте. Клара се омъжва на 24 февруари 1482 г.[2] за Жилбер дьо Бурбон-Монпансие, граф на Монпансие, херцог на Сеса (1443 – 1496), дофин на Оверн, вицекрал на Неаполитанското кралство (1495 – 1496). За тяхната сватба Андреа Мантеня, бивш придворен художник на Гонзага през 1460 г.[3], създава платното „Свети Себастиан“ през 1480 г., което днес се съхранява в Лувъра, и което тогава е дарено на църквата в Егперс ан Оверн.[3] Нейният чичо Франческо Секо д'Арагона организира брака ѝ, и я придружава от Мантуа до Милано[4] при пътуването ѝ до Франция.

Изглежда, че Клара има известно приятелство с Лудовико Сфорца Мавъра, херцог на Милано – след като и двамата овдовяват, някой предлага брака им: лекар от Мантуа заявява на благородник от двора на Клара, че Лудовико го е изпратил в Мантуа, за да я поиска за негова съпруга, както и дъщеря ѝ за съпруга на първородния му син. Научавайки това, Лудовико побързва да изясни недоразумението, като заявява че не познава лекаря и че няма намерение да се жени повторно, като същевременно потвърждава приятелството си.[5]

Умира на 38-годишна възраст през 1503 г.

Брак и потомство

редактиране

∞ 24 февруари 1482 г.[2] за Жилбер дьо Бурбон-Монпансие, граф на Монпансие, херцог на Сеса (1443 – 1496), дофин на Оверн, вицекрал на Неаполитанското кралство (1495 – 1496), от когото има четирима сина и две дъщери:

Източници

редактиране
  1. Gonzaga 5, genealogy.euweb.cz
  2. а б Capet 22
  3. а б Mantega, la Mostra, la Biografia // Архивиран от оригинала на 2009-4-21.
  4. Condottieri di ventura Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
  5. Archivio storico italiano, Deputazione toscana di storia patria, 1842, с. 109.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chiara Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​