Клара фон Саксония-Лауенбург

Клара фон Саксония-Лауенбург (на немски: Klara von Sachsen-Lauenburg; * 13 декември 1518 в Лауенбург, † 27 март 1576 в Барт, Померания) от род Аскани е принцеса от Херцогство Саксония-Лауенбург и чрез женитба херцогиня на Херцогство Гифхорн.

Клара фон Саксония-Лауенбург
херцогиня на Херцогство Гифхорн
Clara Gifhorn.jpg
Клара в дворцовата капела Гифхорн
Лични данни
Родена
Починала
Погребан в църквата Мария в Барт
Други титли принцеса от Херцогство Саксония-Лауенбург
Семейство
Династия Аскани
Баща Магнус I фон Саксония-Лауенбург
Майка Катарина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Брак Франц фон Брауншвайг-Люнебург
Потомци Катерина, Клара
Клара фон Саксония-Лауенбург в Общомедия

Тя е третата дъщеря на херцог Магнус I фон Саксония-Лауенбург (1470–1543) и съпругата му Катарина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1488–1563), дъщеря на херцог Хайнрих I фон Брауншвайг-Волфенбютел. По-малка сестра е на Доротея (1511–1571), омъжена 1525 г. за крал Христиан III от Дания и Норвегия, и на Катарина (1513–1535), омъжена 1531 г. за крал Густав I Ваза от Швеция.

Клара се омъжва на 29 септември 1547 г. в дворец Нойхауз за Франц фон Брауншвайг-Люнебург (1508-1549) от род Велфи, херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Люнебург и херцог на Гифхорн. Бракът трае само три години, понеже Франц умира през 1549 г.

След смъртта на нейния съпруг Клара получава като вдовица дворец Фалерслебен (във Волфсбург), стороен от нейния съпруг. Тя довършва строежа през 1551 г. Там тя живее повече от 27 години и се ангажира за селището.

Фалерслебен ок. 1650 г.

Клара умира през 1576 г. при посещение при дъщеря си Клара в Барт и е погребана там в църквата Мария. Нейният гроб в дворцовата капела в Гифхорн е празен.

ДецаРедактиране

Клара и Франц фон Брауншвайг-Люнебург имат две дъщеери:

Хайнрих VI, бургграф фон Майсен (1536–1572)
  • Клара (* 1 януари 1550, † 26 януари 1598)
⚭ 1.: Бернхард VII, княз фон Анхалт-Десау (1540–1570)
⚭ 2.: Богислав XIII, херцог фон Померания (1544–1606)

ЛитератураРедактиране

  • Johann H. Steffens: Johann Heinrich Steffens Auszug aus der Geschichte des Gesammthauses Braunschweig-Lüneburg, Bartsch, 1785, S. 381
  • Ernst Andreas Friedrich: Das Schloss Fallersleben. S. 63-65. In: Wenn Steine reden könnten. Band III, Landbuch-Verlag, Hannover 1995, ISBN 3-7842-0515-1.
  • Andrea Baresel-Brand: Grabdenkmäler nordeuropäischer Fürstenhäuser im Zeitalter der Renaissance 1550-1650, Verlag Ludwig, 2007, S. 212
  • Ernst von Malortie: Beiträge zur Geschichte des Braunschweig-Lüneburgischen Hauses und Hofes, Hahn, 1864, S. 85

Външни препраткиРедактиране

  • Peter Godzik: Reformation und Heiratspolitik – Herzog Magnus von Sachsen-Lauenburg als Gegner des Ratzeburger Bischofs und Schwiegervater der lutherischen Fürsten im Norden, 2006, S. 22 ff. (online, pkgodzik.de) (PDF-Datei; 390 kB)
  • ((de)) Herzog Franz, Welfen.de