Класификация на китоподобните

Уикимедия списък

Това е класификация на разред Китоподобни (Cetacea). Той включва китове, делфини и морски свине. Съществуват малко над 80 съвременни вида, разделени в подразред Odontoceti (зъбати китове, делфини и морски свине) и Mysticeti (беззъби китове). В допълнение, съществуват множество видове от изчезнали китоподобни, но те не са изброени тук. Този списък съдържа само познатите, съвременни китоподобните видове, включително и някои новооткрити (китайски речен делфин смятан за изчезнал до 2006 г.)

Подразред MysticetiРедактиране

Беззъбите китове, наричани още баленови китове образуват подразред Mysticeti, един от на двата в разред китоподобни (Cetacea). Баленовите китове се характеризират с наличието на баленови плочи, които използват за филтриране на храната си от водата, а не на зъби, както Odontocetes. Това ги отличава от другия подразред на китоподобните, зъбните китове или Odontoceti. Съвременните Mysticeti имат зъби само по време на ембрионалното си развитие. Фосилни Mysticeti имат зъби, от времето преди да еволюират в белени.

Семейство BalaenidaeРедактиране

Семейство Balaenidae (гладки, същински китове) съдържа два рода. Наричат се така защото са гладки отдолу за разлика от ивичестите китове. Всички китове от Balaenidae, имат следните характеристики: гладък корем и брадичка, без коремни вдлъбнатини. Отличителна главата със силно извит, тесен ростум и дъговидна долната челюст. Долните устни обгръщат отстрани и отпред ростума. Дълги, тесни, еластични балени (до 9 пъти по-дълги отколкото широки) с фини баленови ресни. Срастване на всички шийни прешлени. Бавна скорост на плуване.[1]

Род Balaena Линей, 1758 – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Гренландски кит Balaena mysticetus
Linnaeus, 1758
Зависим от защита (CD) 8,000–9,200    
60 тона
 
Род Eubalaena Gray, 1864 – Три вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Бискайски кит,
северо-атлантически гладък кит,
същински леден кит,
атлантически южен кит[2]
Eubalaena glacialis
Müller, 1776
Застрашен вид (EN) 300    
40–80 тона
 
Японски кит,
северо-тихоокеански гладък кит
Eubalaena japonica
Lacépède, 1818
EN 200    
60–80 тона
 
Южен кит,
южен гладък кит
Eubalaena australis
Desmoulins, 1822
Незастрашен вид (LC) 7,000    
40–80 тона
 

Семейство BalaenopteridaeРедактиране

Ивичестите китове са най-голямата група баленови китове, с 9 вида в две рода. Те включват най-голямото животно, което някога е живялона земята, синият кит, който може да достигне до 150 тона. Два други вида, лесно преминават 50 тона, а дори и най-малкият от групата, малкият ивичест кит, достига до 9 тона. Всички членове на семейството имат серия от надлъжни гънки на кожата, започващи отдолу на устата и стигат до пъпа (с изключение на сейвала, който има по-къси вдлъбнатини). Те позволяват на устата да се разшири неимоверно, когато се хранят. Всички имат гръбни перки и широки, леко извити ростуми с къси баленови плочи.[1]

Подсемейство Balaenopterinae – Един род, осем вида
Род Balaenoptera – Осем вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Син кит Balaenoptera musculus
Linnaeus, 1758
EN 5,000–12,000    
100–120 тона
 
Ивичест кит на Брюде,
брайдов кит
Balaenoptera brydei
Olsen, 1913
Недостатъчно данни (DD) 90,000–100,000    
14–30 тона
 
Малък ивичест кит Balaenoptera acutorostrata
Lacépède, 1804
Почти застрашен вид (NT) Неизвестна    
6-11 тона
 
Финвал Balaenoptera physalus
Linnaeus, 1758
EN 64,000    
45–75 тона
 
Balaenoptera omurai
Wada et al., 2003
Неизвестен Неизвестна
Сейвал Balaenoptera borealis
Lesson, 1828
EN 57,000    
20–25 тона
 
Южен малък ивичест кит Balaenoptera bonaerensis
Burmeister, 1867
CD Неизвестна    
6-10 тона
 
Подсемейство Megapterinae – Един род, един вид
Род Megaptera Gray, 1846 – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Гърбат кит Megaptera novaeangliae
Borowski, 1781
LC 80,000    
25–30 тона
 

Семейство EschrichtiidaeРедактиране

Сивият кит е поставен в отделно семейството, тъй като е достатъчно различен от ивичестите и гладките китове. Сивият кит е единственият баленов кит с бентосно хранене — филтрира малки организми от калта на плитки морета. Също така има бременност с период от над една година, което е необичайно за баленовите китове.[1]

Род Eschrichtius – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Сив кит Eschrichtius robustus
Lilljeborg, 1861
CD 26,000    
15–40 тона
 

Семейство NeobalaenidaeРедактиране

Малкият гладък кит споделя няколко характеристики с гладките китове, въпреки че има гръбна перка, което го различава от гладките китове и има много отличителен конфигурация на челюстта. Главата е не повече от една четвърт от размера на тялото, като при гладките китове главите са около една трета от размера на телата им.[1]

Род Caperea Gray, 1864 – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Малък гладък кит Caperea marginata
Gray, 1846
LC Неизвестна    
3-3.5 tonnes
 

Подразред OdontocetiРедактиране

Зъбатите китове (Odontoceti) са подразред на разред китоподобни. Както подсказва името им, подразредът се характеризира с наличието на зъби, в контраст с балените на беззъбите китове. Зъбатите китове са активни ловци, хранещи се с риба, калмари, а в някои случаи и други с морски бозайници.

Семейство DelphinidaeРедактиране

Океанските делфини принадлежат на семейството Delphinidae на китоподобните. Тези водни бозайници са свързани с китовете и морските свине. Както подсказва името им, тези делфини са разпространени в открито море, за разлика от речните делфини, въпреки че няколко вида, като иравадийския делфин са крайбрежни или проходни. Шест от по-големите видове в Delphinidae, косатката (кит убиец) и нейните роднини, обикновено се наричат ​​китове.

Delphinidae се характеризира с наличие на ростум (за разлика от морските свине, Phocoenidae), два или повече сраснали шийни прешлена и 20 или повече чифта зъби в горната им челюст. Никой представител не е по-дълъг от 4 m дължина.[1]

Род Cephalorhynchus Gray, 1846 – Четири вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Делфин на Комърсон,
пъстър делфин
Cephalorhynchus commersonii
Lacépède, 1804
DD 3,400    
35–60 kg
 
Чилийски пъстър делфин Cephalorhynchus eutropia
Gray, 1846
DD Неизвестна    
60 kg
 
Делфин на Хевисайд Cephalorhynchus heavisidii
Gray, 1828
DD Неизвестна    
40–75 kg
 
Делфин на Хектор,
новозеландски пъстър делфин
Cephalorhynchus hectori
Van Beneden, 1881
EN 2,000–2,500    
35–60 kg
 
Род Steno – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Грапавозъб делфин Steno bredanensis
Lesson, 1828
DD 150,000    
100–135 kg
 
Род Sousa – Три вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Камерунски делфин,
западноафрикански (атлантически) делфин суза
Sousa teuszi
Kükenthal, 1892
DD Неизвестна    
100–150 kg
Индоокеански делфин суза Sousa plumbea
Cuvier, 1829
DD Неизвестна    
150–200 kg
Китайски бял делфин,
тихоокеански делфин суза
Sousa chinensis
Osbeck, 1765
DD Неизвестна    
250–280 kg
 
Род Sotalia – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Амазонски делфин соталия,
тукуши
Sotalia fluviatilis
Gervais & Deville, 1853
DD Неизвестна    
35–45 kg
 
Род Tursiops – Два вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Афала Tursiops truncatus
Montagu, 1821
DD Неизвестна    
150–650 kg
 
Бурунан Tursiops australis
Charlton-Robb et al., 2011
DD Неизвестна  
150–650 kg
 
Индо-тихоокеанска афала Tursiops aduncus
Ehrenberg, 1833
DD Неизвестна    
150–650 kg
 
Род Stenella Gray, 1866 – Пет вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Атлантически петнист делфин Stenella frontalis
Cuvier, 1829
DD 100,000    
100 kg
 
Късоклюна стенела Stenella clymene
Gray, 1846
DD Неизвестна    
75–80 kg
 
Пантропически петнист делфин Stenella attenuata
Gray, 1846
CD 3,000,000    
100 kg
 
Дългоклюна стенела Stenella longirostris
Gray, 1828
CD Неизвестна    
90 kg
 
Ивичест делфин, синьо-бяла стенела Stenella coeruleoalba
Meyen, 1833
CD 2,000,000    
100 kg
 
Род Delphinus – three species
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Обикновен делфин Delphinus delphis
Linnaeus, 1758
LC Неизвестна    
70–110 kg
 
Обикновен делфин Delphinus tropicalis
van Bree, 1971
Неизвестен Неизвестна  
65–105 kg
Дългомуцунест делфин Delphinus capensis
Gray, 1828
CD Неизвестна (стотици хиляди)    
80–150 kg
 
Род Lagenodelphis – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Саравакски делфин,
късомуцунест делфин,
делфин на Фрейзър
Lagenodelphis hosei
Fraser, 1956
DD Неизвестна    
209 kg
 
Род Lagenorhynchus Gray, 1846 – Шест вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Атлантически белостранен делфин Lagenorhynchus acutus
Gray, 1828
LC 200,000 – 300,000    
235 kg
 
Тъмен делфин Lagenorhynchus obscurus
Gray, 1828
DD Неизвестна    
100 kg
 
Кръстоносен делфин,
сив делфин
Lagenorhynchus cruciger
Quoy & Gaimard, 1824
LC 140,000    
90–120 kg
 
Тихоокеански белостранен делфин Lagenorhynchus obliquidens
Gill, 1865
LC 1,000,000    
85–150 kg
 
Южен делфин,
делфин на Пийл
Lagenorhynchus australis
Peale, 1848
DD Неизвестна    
115 kg
 
Беломуцунест делфин Lagenorhynchus albirostris
Gray, 1846
LC около 100,000    
180 kg
 
Род Lissodelphis – Два вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Северен китоподобен делфин Lissodelphis borealis
Peale, 1848
LC 400,000    
115 kg
 
Южен китоподобен делфин Lissodelphis peronii
Lacépède, 1804
DD Неизвестна[3]    
60–100 kg
Род Grampus – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Голям сив делфин,
делфин на Рисо
Grampus griseus
G. Cuvier, 1812
DD Неизвестна[4]    
300 kg
 
Род Peponocephala – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Широкомуцунест делфин Peponocephala electra
Gray, 1846
LC Неизвестна[5]    
225 kg
 
Род Feresa – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Косатка джудже,
фереза
Feresa attenuata
Gray, 1875
DD Неизвестна[6]    
160–350 kg
Род Pseudorca – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Малка косатка,
черна косатка
Pseudorca crassidens
Owen, 1846
LC Неизвестна[7]    
1.5-2 tonnes
 
Род Orcinus – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Косатка Orcinus orca
Linnaeus, 1758
CD 100,000[8]    
4.5 tonnes
 
Род Globicephala – Два вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Обикновена гринда Globicephala melas
Traill, 1809
LC Неизвестна[9]    
3-3.5 tonnes
 
Тропическа гринда,
късопера гринда
Globicephala macrorhynchus
Gray, 1846
CD Неизвестна[10]    
1–3 tonnes
 
Род Orcaella Gray, 1866 – Два вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Австралийски тъпомуцунест делфин Orcaella heinsohni
Beasley, Robertson & Arnold, 2005
Неизвестна Неизвестна    
130–145 kg
Иравадийски делфин,
орцела
Orcaella brevirostris
Gray, 1866
DD Неизвестна    
130 kg
 

Семейство MonodontidaeРедактиране

Семейство Monodontidae (Нарвали) на китоподобните се състои от два необичайни вида китове — нарвалът, при който мъжкият има един дълъг зъб и белугата.

При Monodontidae липсват гръбни перки, които са заменени от здрав, влакнест гребен, точно зад средата на гърба им и вероятно е адаптация на плуване под лед, често срещан в техния хабитат в Арктика. Плавниците са малки, заоблени и са склонни да се извиват в краищата в зряла възраст. Всички или почти всички шийни прешлени са отделни, което позволява на главата да се върти независимо от тялото.[1]

Род Monodon – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Нарвал Monodon monoceros
Linnaeus, 1758
DD 25,000[11]    
900-1,500 kg
Род Delphinapterus – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Белуга Delphinapterus leucas
Pallas, 1776
Уязвим вид (VU) 100,000    
1.5 тона
 

Семейство PhocoenidaeРедактиране

Морските свине са малките китоподобни обединени в семейството Phocoenidae. Те се различават от делфините, въпреки че названието „морска свиня“ е било използвано да се означи всеки по-малък делфин, особено от моряците и рибарите. Най-видимата разлика между двете групи е, че свинете имат зъби с шпатулоподобна (плоска) форма за разлика от конусовидните зъби на делфините. В допълнение, свинете се възпроизвеждат по-млади и по-бързо (R-селекция) от делфините. Всичките шест вида имат малки плавници, с нарези по опашната перка и нямат росруми (клюнове). Всички имат най-малко 11 двойки малки зъби в горна и долна челюст.

Свинете са поделени в шест вида и живеят във всички океани, но най-вече в близост до брега. Вероятно най-известен е морската свиня, която може да се намери в Северното полукълбо.

Род Neophocaena – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Безпера морска свиня Neophocaena phocaenoides
Cuvier, 1829
DD[12] Неизвестна    
30–45 kg
Род Phocoena – Четири вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Морска свиня,
муткур
Phocoena phocoena
Linnaeus, 1758
VU Неизвестна[13]    
75 kg
 
Калифорнийска морска свиня Phocoena sinus
Norris & McFarland, 1958
Критично застрашен вид (CE) 500    
50 kg
Очилата морска свиня Phocoena dioptrica
Lahille, 1912
DD Неизвестна[14]    
60–84 kg
Бурмайстерова морска свиня Phocoena spinipinnis
Burmeister, 1865
DD Неизвестна    
50–75 kg
Род Phocoenoides – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Морска свиня на Дал,
белокоремна морска свиня
Phocoenoides dalli
True, 1885
CD 1,100,000[15]    
130–200 kg
 

Семейство PhyseteridaeРедактиране

Кашалотът е характерен с голямата си квадратна главата, която е една трета от дължината на тялото му. Дихателният отвор е леко в лявата страна. Кожата обикновено е набръчкана и няма зъби на горната челюст.

Род Physeter – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Кашалот Physeter macrocephalus
Linnaeus, 1758
VU 200,000–2,000,000    
25–50 тона
 

Семейство KogiidaeРедактиране

Кашалота джудже и кашалота пигмей приличат на кашалота, но са далеч по-малки. Те са тъмно сиви по гърба, докато коремът им е по-светъл. Главите са тъпи, квадратни с тесни челюсти разположени вентрално. Плавниците са по-напред, в близост до главата, а гръбните им перки са далеч назад по тялото.

Род Kogia – Два вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Кашалот джудже Kogia sima
Owen, 1866
LC Неизвестна[16]    
250 kg
Кашалот пигмей Kogia breviceps
Blainville, 1838
LC Неизвестна[16]    
400 kg
 

Семейство ZiphiidaeРедактиране

Клюномуцунестите китове са най-малко 21 вида малки китове обединени в семейство Ziphiidae. Те са едни от най-малко познатите семейства големи бозайници: Няколко вида дори са описани в последните две десетилетия и е напълно възможно, да има все още неоткрити. Групирани са в шест рода.

Притежават уникален механизъм за хранене, известен като всмукващо хранене. Вместо да залавят плячката си със зъби, те я всмукват в устната си кухина. Езикът им може да се движи свободно и когато изведнъж се прибере в същото време, налягането натъпква водата в устата и плячка се засмуква с нея. Членовете на семейството се характеризират с долна челюст, която се простира най-малко до върха на горната челюст, плитка или несъществуваща цепка в средата на опашката, гръбна перка, доста назад по тялото, три от четирите шийни прешлени са сраснали, череп силно асиметричен и две разтегателни гънки на гърлото, които са във формата на "V".[1]

Род Ziphius – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Клюномуцунест кит на Кювие Ziphius cavirostris
G. Cuvier, 1823
DD Неизвестна    
2–3 тона
 
Род Berardius – Два вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Южен черен кит,
арнуксов клюномуцунест кит
Berardius arnuxii
Duvernoy, 1851
CD Неизвестна    
8 тона
 
Северен черен кит,
байрдов клюномуцунест кит
Berardius bairdii
Stejneger, 1883
CD Неизвестна    
12 тона
Род Tasmacetus – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Тасманов кит, клюномуцунест кит на Шепърд Tasmacetus shepherdi
Oliver, 1937
DD Неизвестна    
2-2.5 тона
Подсемейство Hyperoodontidae – Три рода, 17 Вида
Род Indopacetus – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Лонгманов кит,
индо-тихоокеански клюномуцунест кит
Indopacetus pacificus
Longman, 1926
DD Неизвестна[17]    
3,5-4 тона
Род Hyperoodon – Два вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Северен бутилконос кит Hyperoodon ampullatus
Forster, 1770
CD 10,000    
7 тона
 
Южен бутилконос кит Hyperoodon planifrons
Flower, 1882
CD 500,000    
6 тона
Род Mesoplodon Gervais, 1850 – 14 Вида
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Новозеландски клюномуцунест кит,
кит на Боудоин
Mesoplodon bowdoini
Andrews, 1908
DD Неизвестна    
1 тона
Лопатовиднозъб кит,
клюномуцунест кит на Бахамонде
Mesoplodon traversii,
Mesoplodon bahamondi
Gray, 1874
DD Неизвестна    
1.2 тона
Клюномуцунест кит на Бленвил,
набитомуцунест кит
Mesoplodon densirostris
Blainville, 1817
DD Неизвестна      
Антилски клюномуцунест кит,
кит на Жерве
Mesoplodon europaeus
Gervais, 1855
DD Неизвестна    
1.2 тона
Японски клюномуцунест кит,
гинковиднозъб кит
Mesoplodon ginkgodens
Nishiwaki & Kamiya, 1958
DD Неизвестна    
1.5 тона
Клюномуцунест кит на Грей Mesoplodon grayi
von Haast, 1876
DD Неизвестна    
1.5 тона
Клюномуцунест кит на Хектор Mesoplodon hectori
Gray, 1871
DD Неизвестна    
1 тона
Клюномуцунест кит на Карл-Хубс Mesoplodon carlhubbsi
Moore, 1963
DD Неизвестна    
1.4 тона
Клюномуцунест кит на Перин Mesoplodon perrini
Dalebout, Mead, Baker, Baker, & van Helding, 2002
DD Неизвестна  
1.3–1.5 тона
Перуански клюномуцунест кит джудже Mesoplodon peruvianus
Reyes, Mead, and Van Waerebeek, 1991
DD Неизвестна    
800 kg
Североатлантически клюномуцунест кит,
кит на Соверби
Mesoplodon bidens
Sowerby, 1804
DD Неизвестна    
1-1.3 тона
 
Командорски клюномуцунест кит,
кит на Стейнегер,
саблезъб кит
Mesoplodon stejnegeri
True, 1885
DD Неизвестна    
1.5 тона
Клюномуцунест кит на Лайард Mesoplodon layardii
Gray, 1865
DD Неизвестна    
2 тона
Клюномуцунест кит на Тру Mesoplodon mirus
True, 1913
DD Неизвестна    
1.4 тона
 

Суперсемейство PlatanistoideaРедактиране

Речните делфини са пет вида, които обитават сладки води — реки и устия на реки. Те се класифицират в суперсемейство Platanistoidea на разред китоподобни. Четири вида живеят в сладководни басейни. Петият вид, лаплатския делфин, живее в соленоводи устия и в океана. Въпреки това, филогенетично принадлежи към речните делфини и е научно класифицирани в семейството на речните делфини, а не към семейството на океанските делфините. Всички видове са адаптирани за лов на риба: дълга муцуна като клюн с множество малки зъби в двете челюсти, широки плавници за по-голяма маневреност, малки очи и отделни прешлени на врата, позволяващи на главата да се движи свободно спрямо тялото.

Семейство IniidaeРедактиране

Семейство Iniidae на речните делфини има само един род с един единствен вид, които се подразделя на три подвида:

  • Амазонски речен делфинI. geoffrensis
    • I. geoffrensis geoffrensis – Басейна на река Амазонка (с изключение на канала Мадейра, над бързеите Теотонио в Боливия)
    • I. geoffrensis humboldtiana – Басейна на река Ориноко
    • I. boliviensis, Боливийски речен делфин – Басейна на река Амазонка, канала Мадейра
Род Inia – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Амазонски речен делфин Inia geoffrensis
Blainville, 1817
VU Неизвестна    
150 kg
 

Семейство LipotidaeРедактиране

Семейство Lipotidae има само един род и един вид. Фосили показват, че делфините се появяват за първи път преди 25 милиона години и мигрират от Тихия океан до река Яндзъ, преди 20 милиона години.[18] Видът е обявен за от функционално изчезнал през 2006 г., след експедиция, за преброяване на популацията.

Род Lipotes – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Китайски речен делфин,
байдзъ
Lipotes vexillifer
Miller, 1918
CE, possibly extinct 13[19]    
130 kg
 

Семейство PlatanistidaeРедактиране

Смята се първоначално, че Platanistidae притежават само един вид (Южноазиатски речен делфин), но въз основа на различия в структурата на черепа, прешлените и състава на липидите, учените разделят двете популации като отделни видове, в началото на 1970 г.[20] През 1998 г., резултатите от тези проучвания са ревизирани и класификацията се връща към предварително състояние. Така, в момента са признати два подвида в род Platanista – P. gangetica minor (Индски делфин) и P. gangetica gangetica (Гангски делфин).[21]

Род Platanista – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Южноазиатски речен делфин Platanista gangetica
Roxburgh, 1801
EN 1,100[22]    
200 kg
 

Семейство PontoporiidaeРедактиране

Лаплатския делфин е единственият в семейство Pontoporiidae и род Pontoporia.

Род Pontoporia – Един вид
Име Научно название Статут Популация Разпространение Размер Изображение
Лаплатски речен делфин Pontoporia blainvillei
Gervais & d'Orbigny, 1844
DD 4,000–4,500    
50 kg
 

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж Martin, Dr. Anthony R.. Whales and Dolphins. London, Salamander Books, 1991. ISBN 0-8160-3922-4.
  2. Чадуик, Дъглас, Б. Скери (снимки). Същинските китове – на ръба на оцеляването. сп. National Geographic България. Октомври 2008, бр. 10 (36), Санома Блясък, стр. 76
  3. Най-често срещания делфин в чилийски води
  4. 60,000 САЩ, 175,000 Тихи океан в източните тропици и 85,000 в западните
  5. 45,000 източен Тихи океан
  6. 38,900 източен тропик на тихия океан
  7. 40,000 източен Тихи океан
  8. Local 70–80,000 Антарктика, 8,000 тропичен Тихи океан, 2,000 около Япония, 1,500 североизточен Тихи океан и 1,500 около Норвегия.
  9. 200,000 в южния океан, северна популация неизвестна.
  10. 150,000 източен тропичен Тихи океан, 30,000 около Япония
  11. Преброяване от въздуха показва, популация от около 20 000 индивида. Кото потопените животни също са взети под внимание, истинската цифра може да бъде повече от 25 000.
  12. Няма достатъчно данни, за поставяне на безперата свиня в списъка на застрашените видове, освен в Китай, където те са застрашени. Склонността им да се задържат в близост до брега ги поставя в голяма опасност от риболова.
  13. В източната част на Тихия океан: централна Калифорния 4,120; Северна Калифорния 9,250; Орегон и Вашингтон 26 175. В Атлантическия океан: залива Мейн 67 500; Скагерак 36,046; Северно море 279367; Ирландия и Западна Великобритания 36 280.
  14. Нищо не се знае на популацията на тази морска свиня. Това е най-често срещания видове по време на предварително проучване за плаж на Огнена земя.
  15. Най-скорошно изследване в северния Тихи океан и Берингово море е 1,186,000.
  16. а б Около 11,000 в източния Тихи океан.
  17. През 2002 са установени 766 индивида около Хавай. Не е известна друга популация.
  18. Wang, Yongchen. Farewell to the Baiji. // China Dialogue, 10 януари 2007. Посетен на 29 май 2007.
  19. Едно проучване от ноември-декември 2006 г. не успя да намери никакви делфини. Друго проучване, от 1997 г., преброи само 13 индивида. През 1986 г. проучвание оценява броя на около 300 индивида.
  20. Pilleri, G., Marcuzzi, G. and Pilleri, O., 1982. Speciation in the Platanistoidea, systematic, zoogeographical and ecological observations on recent species. Investigations on Cetacea, 14: 15–46.
  21. Rice, DW. Marine mammals of the world: Systematics and distribution. Society for Marine Mammalogy, 1998. ISBN 978-1-891276-03-3.
  22. 1,100 Индски и 20 Гангкси речни делфини.