Вижте пояснителната страница за други личности с името Клеон.

Клеон (на латински: Cleonis) е вожд на робите през Първото робско въстание през 2 век пр.н.е.

Клеон
древноримски роб
Роден
Починал
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.

Произлиза от Киликия и бил роб в Агригентум в Сицилия. Той е вожд първо на 500 въстанали роби от Агригент. Групата му скоро се увеличава на 5 000 души. През 136 пр.н.е. той се присъединява към групата на въстаниците на Евн и получава от него титлата стратег. Групата на въстаниците нараства вероятно на 200 000 души. Заедно те завладяват Моргантина, Ена, Таормина и други градове.

През 135 пр.н.е. той се бие с войската на претор Марк Перперна, през 134 пр.н.е. против консул Гай Фулвий Флак, през 133 пр.н.е. с армията на Луций Калпурний Пизон Фруги. Едва през 132 пр.н.е. римляните с консул Публий Рупилий успяват да потушат въстанието. Евн е пленен и заведен в Рим, където скоро след това умира. 20 000 роби са хвърлени от скалите или разпънати на кръст.[1]

През 130 пр.н.е. избухват и в други райони малки бунтове като в Делос, Атика, Синуеса, Минтурнае и в западна Мала Азия.

Литература редактиране

  • Moses I. Finley, Denis Mack Smith, Christopher Duggan: Geschichte Siziliens und der Sizilianer. 3. Auflage. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54130-5.

Източници редактиране

  1. Диодор, 34/35,2,1ff.