Имейл клиентът (на английски: email client) е приложението или програмата, която се използва, за да се преглеждат електронни писма. Това може да е уеб приложение, което се ползва посредством браузър, мобилно приложение или десктоп приложение като Microsoft Outlook. Имейл клиентът проверява имейл сървъра за нови съобщения и ги съхранява, за да могат те да бъдат преглеждани. Той осигурява интерфейс за четене и писане на съобщения. Изпраща изходящите съобщения към имейл сървъра, който ги препраща към техните предназначени получатели[1].

В миналото клиентът за електронна поща е представлявал просто малка програма, четяща съобщения. Благодарение на MDA (Mail Delivery Agent) и MTA (Mail Transfer Agent) съобщенията се изпращали до пощенската кутия. Най-важните формати на пощенските кутии са: mbox и Maildir. Тези доста опростени протоколи за локално запазване на електронни писма (e-mail) правят внасянето (import), изнасянето (export) и бекъпа (backup) на пощенските директории доста лесно. За да бъдат изпратени, електронните писма са изпращани до MTA, затова MUA не трябва да доставя никакви функции, свързани с транспорта. Откакто различните версии на Windows, неподдържащи MTA, се използват за домашни нужди, най-модерните MUA трябва да поддържат протоколи като POP3 и IMAP, за да комуникират с отдалечен МТА, намиращ се на машината, която доставя имейлите.

Начин на работаРедактиране

Като за начало имейл клиентът трябва да е свързан към интернет и да има достъп до мейл сървъра. Притежателят на мейл сървъра може да бъде доставчик на електронна поща (като например АБВ Поща), доставчик на интернет услуги или уеб хостинг. Имейл клиентът получава имейла от сървъра и го показва през десктоп приложението или браузъра.

Предимство на имейл клиента е, че веднъж отворен, имейлът остава наличен за преглеждане дори когато няма връзка с интернет. Локалното съхранение на полученото съдържание позволява на получателя да организира своята поща, както предпочита.

Това, което задължително трябва да се направи, за да работят тези процеси нормално, е да се конфигурира връзката между имейл клиент и имейл сървър с данни като потребител, парола, адрес на мейл сървъра, както и на кой порт той да бъде достъпен.

Мейл сървърРедактиране

Мейл сървърът (на английски: mail server) е софтуер, който работи на сървър, и непрекъснато комуникира през интернет, за да обработва и доставя електронни съобщения. Мейл сървърът играе роля на междинна точка, където всички съобщения биват събирани и разпределени, преди да достигнат до точния получател. Когато даден потребител реши да изпрати мейл, това съобщение преминава през неговия мейл сървър, който се свързва с интернет, преди да достигне до мейл сървъра на получателя. Сървърът на получателя, от своя страна, разпределя съобщенията към своите потребители[2].

Мейл сървърът може да получава имейл съобщение от потребителски компютри и да ги изпраща до други мейл сървъри или компютри. Целият процес на изпращане и получаване на имейл съобщения се извършва с помощта на различни протоколи. SMTP протоколът се използва главно в случаи, когато имейл съобщения биват доставяни от клиент към сървъра и от един сървър към друг.

Когато даден потребител иска да свали имейл съобщение на своя имейл клиент, то той се свързва с друг сървър в мрежата, който се нарича POP3 сървър (POP е акроним Post Office Protocol, version 3)[3].

ПротоколиРедактиране

Протоколите, използвани при трансфера на имейли, спомагат за осъществяването на успешна комуникация между клиент и сървър с цел успешното трансфериране на имейл съобщение между тях. Съществуват различни видове протоколи, като те се различават по начина, по който осъществяват връзката и по който позволяват на потребителя да види своите имейл съобщения[4].

Двата основни имейл протокола за прочитане на имейли са POP и IMAP. Тези протоколи са стандартизиран начин за пренасянето на информация от имейл сървъра към имейл клиент и обратно. Най-просто казано имейл сървърът и имейл клиентът си говорят на този език, за да може безпроблемно да се отвори всяко писмо.

POP (Post Office Protocol) е създаден през през 1984 г. и се базира на модела „Post Office“. Той е интернет стандарт, който позволява свалянето на имейл съобщения от имейл сървър на имейл клиент и запазването им локално на устройството на потребителя. С навлизането на последната версия POP3 протоколът позволява използването му със или без SMTP (което не беше възможно при POP2), както и прави достъпни писмата дори когато потребителят не е свързан със сървъра[5].

IMAP – Internet Message Access Protocol e разработен през 1986 г. Той предоставя високо ниво на синхронизиране между имейл сървъра и имейл клиента, като запазва онлайн комуникацията на сървъра и тя може да бъде прочетена от множество имейл клиенти и от различни устройства. Имейлите на сървъра представляват главното копие и всяка промяна, която бива извършена на локалното копие, се променя спрямо версията, която е на сървъра.

Най-съществената разлика между двата протокола, е че IMAP позволява синхронизацията между имейл клиента и имейл сървъра. Когато се използва POP протокола, при преглеждане на мейл сървъра за нови имейли, след като те бъдат изтеглени и прегледани, автоматично биват изтривани от мейл сървъра[6].

SMTP – Simple Mail Transfer Protocol е разработен през 1982 г. За разлика от предишните два протокола SMTP може да бъде използван само за изпращането на имейл съобщения. Също така той не позволява изтеглянето на писма от сървъра. Един от главните проблеми на този протокол е, че не предоставя удостоверяване на подателя на дадено имейл съобщение. Друг голям проблем е липсата на високо ниво на сигурност и това позволява получаването на много спам съобщения[7].

HTTP – Hyper Text Transfer Protocol е разработен през 1989 г. и е мрежов протокол за пренос на информация в компютърните мрежи. Протоколът не е създаден специално за трансфер на имейл съобщения, както предишните три, но играе важна роля за всички потребители, които използват уеб браузър, за да работят със своя уеб мейл.

Уеб мейл и имейл клиентРедактиране

Уеб мейлът е услуга, която предоставя възможността за влизане в имейл акаунт през браузър. Уеб базираните пощи позволяват на потребителите да влизат от всяко едно място по света и от всяко едно устройство, като единственото условие е да имат интернет връзка. Като всяка друга услуга уеб мейлът има предимства и недостатъци[8].

Предимствата се изразяват в това, че по-голямата част от тези услуги са безплатни, предоставят достатъчно място за съхранение, лесни са за конфигурация и използване. Един от най-големите недостатъци на този вид услуги е, че те са тясно свързани с наличието на интернет връзка. При използването на имейл клиенти потребителят има достъп до своите писма както онлайн, така и офлайн, тъй като имейл съобщенията се запазват локално на машината им.

И двете услуги в основата си са напълно идентични – и двете са създадени, за да се изпращат и получават съобщения, да се прикачат файлове и някои от тях предоставят възможността за използване на календар и запазване на контакти. Различават се единствено по това, как биват разглеждани имейлите, и как могат да бъдат възстановени при загуба[9].

Популярни имейл клиентиРедактиране

ИзточнициРедактиране