Климент Бояджиев (учител)

български учител и революционер
Тази статия е за просветния деец. За генерала вижте Климент Бояджиев.

Климент Якимов Бояджиев е български революционер и просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]

Климент Бояджиев
български учител и революционер
Като учител в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година
Роден
Починал
1955 г. (80 г.)
Учил вСофийски университет
Семейство
Братя/сестриВладимир Бояджиев
ДецаКрум Бояджиев
Подпис
Климент Бояджиев в Общомедия

Биография

редактиране

Климент Бояджиев е роден в 1874 година в македонския български град Охрид, тогава в Османската империя. Завършва първоначално образование в Охрид в 1888/1889 година. След това завършва класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия в 1894/1895 учебна година. В 1897/1898 година завършва филологическия клон на Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София.[1]

В 1897/1898 година преподава в Одринската българска гимназия, където става член на Одринския революционен комитет.[2]

В учебната 1898/1899 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[3][1] На 1 септември 1899 година е назначен и в Битолската българска класическа гимназия, където преподава аритметика, геометрия и краснопис.[1]

През 1911/1912 година преподава в Скопското българско педагогическо училище.[4]

Женен е за Аспасия Симончева (1870 - 1928). Техен син е композиторът Крум Бояджиев (1904 - 1974).

  1. а б в г Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
  2. Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 83.
  4. Училищното дело в град Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // Илюстрация Илиндень 9 (89). Илинденска организация, ноември 1937. с. 11.