Климент Кьосев
Климент е български учител, свещеник и архимандрит, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Македония.[1]
| Климент Кьосев | |
| български духовник | |
.jpg) | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
Биография редактиране
Роден е в големия български македонски град Воден, тогава в Османската империя, днес в Гърция, със светското име Иван Кьосев. Завършва Българската духовна семинария в Цариград. В учебната 1900 - 1901 е учител в Петрич, където се жени за учителката петричанка Анета Попдимитрова Филипова, завършила Солунската девическа гимназия. По-късно е ръкоположен за свещеник. Заема длъжността председател на българската църковно-училищна община в Долна Джумая. В началото на 1908 година гърците, подкупени от владиката, организират срещу него и българските учители в същия град неуспешен опит за покушение.[2] Властта арестува местният влах Лачо Димитров, който си признава, че получил 5 лири от гръцкия владика за да изплати данъците си, но с условие да убие българския председател.[3] По-късно е преместен за архиерейски наместник в голямото драмско село Просрочен. Той има основен принос за разкриването на българското училище в град Драма през 1908 година.[4]
След смъртта на съпругата си, Иван Кьосев се замонашва под името Климент и като йеромонах в 1911 година е назначен за председател на Българската църковно-училищна община в Петрич. Като председател на общината е сред организаторите на защитата на града през есента на 1912 година от отстъпващите турски войски.[1]
Участва като делегат от Шуменското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]
По време на българското управление в Македония през 1941 - 1944 година е назначен за архиерейски наместник в Демир Хисар.[6]
През 1949 година по политически причини е изселен от град Горна Джумая, където живее.[7] Умира през 1950-те години в същия град.
Бележки редактиране
- ↑ а б Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2019-01-17. Посетен на 6 януари 2017.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. „Дневник“. Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1992, стр.660.
- ↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX - началото на XX век), София, 1995, стр.203.
- ↑ Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918, стр. XIII, 46.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Исторически преглед, кн. 4-5, София, 1993, стр.143.
- ↑ Ангелов, Веселин. Премълчани истини. Лица, събития и факти от българската история (1941-1989), С, 2005, стр. 82.
| Никола Коцев | → | председател на Петричката българска община (1911 – 1913) |
→ | последен |