Клисура
- Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.
Клису̀ра е град в Южна България. Той се намира в община Карлово, област Пловдив, в близост до град Копривщица. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 913 души по настоящ адрес и 1051 души по постоянен адрес.[2]
| Клисура | |
 Панорамен изглед на Клисура от Средна гора | |
  Клисура  Клисура | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 887 души[1] (15 март 2024 г.) 6,75 души/km² |
| Землище | 131,402 km² |
| Надм. височина | 660 m |
| Пощ. код | 4341 |
| Тел. код | 03137 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 37277 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Клисура Борис Петров (ГЕРБ) |
| Клисура в Общомедия | |
География
редактиранеКлисура се намира в планински район между Средна гора и Стара планина на 108 km от София, до границата между Пловдивска и Софийска област.
История
редактиранеКлисура е един от най-значимите в исторически аспект градове за България. Градът се свързва преди всичко с Априлското въстание от 1876 година, където изиграва водеща роля. Роденият в Клисура революционер Никола Караджов лично донася в града „Кървавото писмо“ на Тодор Каблешков, което обявява началото на Априлското въстание.
Клисурската местност „Зли дол“ е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен[3]. На 26 април многоброен башибозук, събран от Стремската долина и Казанлъшко, воден от карловския феодал Тосун бей, обхваща в клещи Клисура. По-малобройните бранители-българи не удържат атаките на турците. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци. Клисурци отстъпват махала по махала, в схватките загиват въстаници, а останалите заедно с населението се оттеглят в Копривщица. П. Волов се явява с отряд копривщенци. Той събира отстъпващи клисурски бойци и атакува турската орда в тил. Но проливният дъжд мокри барута на въстаниците и техните пушки не могат да стрелят. Панайот Волов е принуден да отстъпи в Копривщица[4].
Архитектура
редактиранеГрадът се отличава със своята възрожденска архитектура. Характерни сгради за архитектурата в Клисура са: Калъчева къща, Червенакова къща, Труфчева къща, Павурджиев хан, обект Пазарище и други.[5]
Религии
редактиранеЖителите изповядват православно християнство.
Православен храм „Света Богородица“
редактиранеСградата на сегашната църква е построена през 1895-а година.
Култура
редактиранеСамодейната театрална студия „20 април 1876 г.“ е създадена през 1978 година в гр. Клисура от учителя по български език, литература и френски език Веселин Илиев, родом от Пловдив. Той чрез подбор на самодейци поставя комедията „Когато чайките спят“ от Емил Манов. С тази пиеса се открива на 1 май 1978 г. новата читалищна сграда и театралния салон в нея.
Забележителности
редактиранеОбект на БТС
77
В Клисура се намира Исторически музей, който е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В Историческия музей (с работно време: 8 – 12 и 13 – 17 ч.) има печат на БТС.
Част от Историческия музей са Павурджиевата, Козиинаровата и Червенаковата къщи.
Редовни събития
редактиранеНа всеки 1 май в град Клисура се отбелязва годишнината от избухването на Априлското въстание. Програмата включва тържествен концерт-заря и възпроизвеждане на битката при Зли дол.
Други
редактиранеНа Клисура е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).
Личности
редактиранеМного бележити личности са родени в Клисура. Сред тях са:
- Стефан Дончов – първият лесовъд с висше образование в България, завършил в Проскау, Прусия през 1876 година
- Марко Балабанов – основател на Юридическия факултет в СУ, първи външен министър на България след Освобождението
- Илия Блъсков – български писател
- Веселин Бранев – режисьор, сценарист и белетрист
- Георги Бранев – белетрист
- Нейчо Калъчев – български революционер
- Петър Бранев – художник, илюстратор, реставратор на икони
- Христо Г. Данов – български книгоиздател, книжар
- Петър Димитров – икономист и политик, министър на икономиката
- Антон Каравелов – български архитект
- Храбър Попов – български архитект, първи избран професор и първи декан на Строителния факултет в Държавната политехника
- Андон Станев – български индустриалец, основател на фондация „Елена и Андон Станеви“, безплатна трапезария за ученици в града; в подарена от него сграда днес се помещава кметството на града
- Кунчо Цветков – часовникар и филантроп
- Тодор Белмарков Попов – просветен, църковен и културен деец, уредник в историческия музей в гр. Клисура
- Никола Караджов – български революционер
- Ана Козинарова – участник в Априлското въстание от 1876 г.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Из сраженията за града. Източник: Априлското въстание – 1876. С. 1976 г. Автор Христо Гандев
- ↑ стр. 140.
- ↑ ДА - Пловдив Ф 2251
