Клисура
Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.
Клису̀ра е град в Южна България. Той се намира в община Карлово, област Пловдив, в близост до град Копривщица.
| Клисура | |
|---|---|
 Панорамен изглед на Клисура от Средна гора |
|
  Клисура  Клисура |
|
| Общи данни | |
| Население | 1080 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 131,402 km² |
| Надм. височина | 660 m |
| Пощ. код | 4341 |
| Тел. код | 03137 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 37277 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
|
Община – кмет |
Карлово Емил Кабаиванов (ГЕРБ (СДС)) |
|
Кметство – кмет |
Клисура Борис Петров (ГЕРБ) |
| Клисура в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Клисура се намира в планински район между Средна гора и Стара планина на по-малко от 100 km от София, до границата между Пловдивска и Софийска област.
Градът се казва Клисура, защото двете планини там са много близко една до друга.
ИсторияРедактиране
Клисура е един от най-значимите в исторически аспект градове за България. Градът се свързва преди всичко с Априлското въстание от 1876 година, където изиграва водеща роля. Роденият в Клисура революционер Никола Караджов лично донася в града „кървавото писмо“ на Тодор Каблешков, което обявява началото на Априлското въстание.
Клисурската местност Зли дол е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен[1]. На 26 април многоброен башибозук, събран от Стремската долина и Казанлъшко, воден от карловския феодал Тосун бей, обхваща в клещи Клисура. По-малобройните бранители-българи не удържат атаките на турците. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци. Клисурци отстъпват махала по махала, в схватките загиват въстаници, а останалите заедно с населението се оттеглят в Копривщица. П. Волов се явява с отряд копривщенци. Той събира отстъпващи клисурски бойци и атакува турската орда в тил. Но проливният дъжд мокри барута на въстаниците и техните пушки не могат да стрелят. Панайот Волов е принуден да отстъпи в Копривщица[2].
РелигииРедактиране
Жителите изповядват православно християнство.
КултураРедактиране
Самодейната театрална студия „20 април 1876 г.“ е създадена през 1978 година в гр. Клисура от учителя по български език, литература и френски език Веселин Илиев, родом от Пловдив. Той чрез подбор на самодейци поставя комедията „Когато чайките спят“ от Емил Манов. С тази пиеса се открива на 1 май 1978 г. новата читалищна сграда и театралния салон в нея.
ЗабележителностиРедактиране
В Клисура се намира Исторически музей, който е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В Историческия музей (с работно време: 8 – 12 и 13 – 17 ч.) има печат на БТС.
Част от Историческия музей са Павурджиевата, Козиинаровата и Червенаковата къщи.
Редовни събитияРедактиране
На всеки 1 май в град Клисура се отбелязва годишнината от избухването на Априлското въстание. Програмата включва тържествен концерт-заря и възпроизвеждане на битката при Зли дол.
ЛичностиРедактиране
Много бележити личности са родени в Клисура. Сред тях са:
- Марко Балабанов – основател на Юридическия факултет в СУ, първи външен министър на България след Освобождението
- Илия Блъсков – български писател
- Веселин Бранев – режисьор, сценарист и белетрист
- Георги Бранев – белетрист
- Нейчо Калъчев – български революционер
- Петър Бранев – художник, илюстратор, реставратор на икони
- Христо Г. Данов – български книгоиздател, книжар
- Петър Димитров – икономист и политик, министър на икономиката
- Антон Каравелов – български архитект
- Храбър Попов – български архитект, първи избран професор и първи декан на Строителния факултет в Държавната политехника
- Андон Станев – български индустриалец, основател на фондация „Елена и Андон Станеви“, безплатна трапезария за ученици в града; в подарена от него сграда днес се помещава кметството на града
- Кунчо Цветков – часовникар и филантроп
- Тодор Белмарков Попов – просветен, църковен и културен деец, уредник в историческия музей в гр. Клисура
