Клисура

град в община Карлово, обл. Пловдив
Вижте пояснителната страница за други значения на Клисура.

Клису̀ра е град в Южна България. Той се намира в община Карлово, област Пловдив, в близост до град Копривщица. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 913 души по настоящ адрес и 1051 души по постоянен адрес.[2]

Клисура
Панорамен изглед на Клисура от Средна гора
Панорамен изглед на Клисура от Средна гора
България
42.6915° с. ш. 24.4498° и. д.
Клисура
Област Пловдив
42.6915° с. ш. 24.4498° и. д.
Клисура
Общи данни
Население887 души[1] (15 март 2024 г.)
6,75 души/km²
Землище131,402 km²
Надм. височина660 m
Пощ. код4341
Тел. код03137
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ37277
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Карлово
Емил Кабаиванов
(СДС, ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Клисура
Борис Петров
(ГЕРБ)
Клисура в Общомедия
Паметникът на Никола Караджов, ръководител на Априлското въстание
Изглед от града
Историческият музей
Църквата „Св. Богородица“

География

редактиране

Клисура се намира в планински район между Средна гора и Стара планина на 108 km от София, до границата между Пловдивска и Софийска област.

Клисура е един от най-значимите в исторически аспект градове за България. Градът се свързва преди всичко с Априлското въстание от 1876 година, където изиграва водеща роля. Роденият в Клисура революционер Никола Караджов лично донася в града „Кървавото писмо“ на Тодор Каблешков, което обявява началото на Априлското въстание.

Клисурската местност „Зли дол“ е своеобразен паметник на културата, запазил спомените за едно от най-страшните сражения на Априлското въстание, което градът губи в неравен бой срещу жестокия поробител и бива изцяло опожарен[3]. На 26 април многоброен башибозук, събран от Стремската долина и Казанлъшко, воден от карловския феодал Тосун бей, обхваща в клещи Клисура. По-малобройните бранители-българи не удържат атаките на турците. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци. Клисурци отстъпват махала по махала, в схватките загиват въстаници, а останалите заедно с населението се оттеглят в Копривщица. П. Волов се явява с отряд копривщенци. Той събира отстъпващи клисурски бойци и атакува турската орда в тил. Но проливният дъжд мокри барута на въстаниците и техните пушки не могат да стрелят. Панайот Волов е принуден да отстъпи в Копривщица[4].

Жителите изповядват православно християнство.

Самодейната театрална студия „20 април 1876 г.“ е създадена през 1978 година в гр. Клисура от учителя по български език, литература и френски език Веселин Илиев, родом от Пловдив. Той чрез подбор на самодейци поставя комедията „Когато чайките спят“ от Емил Манов. С тази пиеса се открива на 1 май 1978 г. новата читалищна сграда и театралния салон в нея.

Забележителности

редактиране

Обект на БТС   77 В Клисура се намира Исторически музей, който е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. В Историческия музей (с работно време: 8 – 12 и 13 – 17 ч.) има печат на БТС.

Част от Историческия музей са Павурджиевата, Козиинаровата и Червенаковата къщи.

Редовни събития

редактиране

На всеки 1 май в град Клисура се отбелязва годишнината от избухването на Априлското въстание. Програмата включва тържествен концерт-заря и възпроизвеждане на битката при Зли дол.

На Клисура е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).

Личности

редактиране

Много бележити личности са родени в Клисура. Сред тях са:

  • Стефан Дончов - първият лесовъд с висше образование в България, завършил в Проскау, Прусия през 1876 година
  • Марко Балабанов – основател на Юридическия факултет в СУ, първи външен министър на България след Освобождението
  • Илия Блъсков – български писател
  • Веселин Бранев – режисьор, сценарист и белетрист
  • Георги Бранев – белетрист
  • Нейчо Калъчев – български революционер
  • Петър Бранев – художник, илюстратор, реставратор на икони
  • Христо Г. Данов – български книгоиздател, книжар
  • Петър Димитров – икономист и политик, министър на икономиката
  • Антон Каравелов – български архитект
  • Храбър Попов – български архитект, първи избран професор и първи декан на Строителния факултет в Държавната политехника
  • Андон Станев – български индустриалец, основател на фондация „Елена и Андон Станеви“, безплатна трапезария за ученици в града; в подарена от него сграда днес се помещава кметството на града
  • Кунчо Цветков – часовникар и филантроп
  • Тодор Белмарков Попов – просветен, църковен и културен деец, уредник в историческия музей в гр. Клисура
  • Никола Караджов – български революционер

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Из сраженията за града. Източник: Априлското въстание – 1876. С. 1976 г. Автор Христо Гандев
  4. стр. 140.

Външни препратки

редактиране