Емблема за пояснителна страница Тази статия е за крепостта. За селото вижте Клис.

Клис (на хърватски: Tvrđava Klis) е средновековна хърватска крепост извисяваща се над село Клис в Далмация северно от град Сплит.

Клис
Klis 0807 3.jpg
Крепостта Клис
Местоположение в Клис
Информация
Страна  Хърватия
Строителство III век
Статут отворена за посетители
Състояние запазена
Собственик държавна
Клис в Общомедия

ГеографияРедактиране

Крепостта е изградена в прохода между планините Мали Козяк и Мосор на височина 360 м над морското равнище на 11 км от адриатическия бряг[1]. Кацнала на самотен скалист връх и недостъпна от три страни, крепостта е имала важно стратегическо значение и през вековете е спирала нашествието към централна Далмация.

ИсторияРедактиране

Построена е от илирийското племе далмати[2]. По време на Римската империя е позната като Андетриум или Андериум[3], в по-късни времена се нарича Клиса[4], а днес Клис. Използвана е като резиденция от много хърватски крале, известно е например, че тук резидира крал Томислав[5]. Поради важното си стратегическо положение по време на войните с османците в началото на XVI в. играе важна роля при спирането на настъплението им към вътрешността на Хърватия и охранява Военната граница. Отбраната на крепостта срещу турците се води от хърватския капитан Петър Кружич в продължение на повече от две и половина десетилетия. Тъй като хърватите не разполагат със съюзници срещу врага, по това време се появяват за пръв път дружините на ускоците, които действат в помощ на бранителите на Клис, а впоследствие се превръщат в елитна хърватска войска. В крайна сметка след дълга борба защитниците са победени и турците превземат крепостта през 1537 г. През 1669 г. венецианците отблъскват турците и възстановяват и разширяват укреплението. С падането на Венецианската република през 1797 г. тук се настаняват австрийците.

Днес в крепостта има музей, в който са изложени военни доспехи, оръжия, традиционни униформи.

ИзточнициРедактиране

  1. Hrvatski leksikon (1996), p. 470
  2. Povijest Klisa
  3. Royal Geographical Society (1856), p. 589
  4. Wilkinson (1848), pp. 169–172
  5. Fine (The early medieval Balkans – 1991), p. 263.