„Клуцохор“ е един от най-старите квартали на град Сливен с население от около 10 000 души.

Клуцохор
— квартал —
„Клуцохор“ откъм Стара планина: вляво – Хамам баир, вдясно – Батмиш (Урумтарла)
„Клуцохор“ откъм Стара планина: вляво – Хамам баир, вдясно – Батмиш (Урумтарла)
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Сливен
Община Община Сливен
Част от Сливен

Възниква като отделно селище, но няма точна информация откъде идва самото наименование. Редица автори изказват хипотези (Раковски, Иречек, Табаков, Славов) за произхода, като най-популярни са за: „ключ на входа“, оттам Ключовход, до крайното Клуцохор; буквален гръцки превод на турското Кадъкьой (на турски: Kadiköy), значещо Съдийско село – Критохор (на гръцки: Kριτής Χoρών); тълкуване по съзвучие от Критохор – „крия хора“; от гръцкото „клитос хорос“ – „много църкви“.

За пръв път се споменава под Кадъкьой във връзка с вакъфа на султан Мурад II през първата половина на XV век.[1]

През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Критохор, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“.[2]

Към 1900 година се състои от четири махали: Попска (първа и най-голяма), Хадживълкова, Драгойчова и Овчарска (Чобанмахалеси).

По време на османското владичество, в квартала има функциониращи църква (Евангелието е било написано и проповядвано на български) и училище (първоначално килийно, постепенно отваря врати и светско такова, както и полугимназия, където учители са Иван Селимински, Сава Доброплодни и Добри Чинтулов),[3] а населението остава изцяло българско. Нещо повече, в периода 1830 – 1878 турчин много рядко се е решавал да мине през Клуцохор, а в случай че „замръкне“ е бил убиван. За най-големи бабаити сред турците се считали тези, които се наемали да преминат.[4]

От северна страна тече река, която официално се казва Асеновска, но сред местното население е известна като Коруча. Намира се в близост до центъра на града. В квартала се намират къщата музей на Хаджи Димитър, която е сред Стоте национални туристически обекта, 2 ДКЦ, 2 ОУ „Христо Ботев“, църквата „Свети Николай Чудотворец“, спортна зала „Асеновец“ и целодневни детски градини. Строителството включва както панелни жилищни блокове, които са построени предимно в по-равнинната част на квартала, така и множество къщи, които са разположени в по-високите части и в подножието на Хамам баир. Има строителство и на съвременни модерни жилищни кооперации. Родом от Клуцохор са още Злати войвода, Таньо войвода, Кръстьо Асенов, Индже войвода (по предание), Иван Селимински, както и българският революционер Георги Икономов, а улицата, на която се намира къщата му, днес носи неговото име.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране