Книгата на Езекил е третата книга от късните пророци в Танаха и една от основните пророчески книги в Стария Завет на Библията. Книгата проследява шест видения на пророк Езекил по време на изгнаничеството му във Вавилон между 591 и 571 година пр.н.е.

„Видение Езекилево в Долината на костите“ на Гюстав Доре

Виденията и книгата са структурирани около 3 обекта : пророчества за Юдея и Йерусалим (глави 1-24), пророчества за чуждите народи (глави 25-32) и бъдещи пророчества за надежда и спасение на Йерусалим (глави 33-48). Основните теми в книгата включват присъствието на Бог, чистотата, Израел като божествена общност и индивидуалната отговорност на Бог.

В Новия Завет Езекил и неговата книга почти не са споменавани с изключение на Откровението на Йоан, където Езекил е споменаван многократно и един от основните източници.

Книгата на Езекил повлиява силно мистицизма около Втория йерусалимски храм и Меркаба мистиката - направление в юдейската мистика, просъществувало от 1 век до 11 век..[1]

ИзточнициРедактиране

  1. Neusner on Judaism: Literature, p. 74, Jacob Neusner (2005). "When Eleazar finished the Works of the Chariot, Yohanan stood and kissed him on his head and said, Blessed is the Lord, God of Abraham. Jacob who gave to Abraham a son wise and knowing how to expound the glory of our father in heaven."