Княгиня Мария-Луиза (кораб)

български параход
Вижте пояснителната страница за други значения на Мария Луиза.

„Княгиня Мария-Луиза“ е български граждански параход.[1]

„Княгиня Мария-Луиза“
Пощенска картичка с митнически работници до акостиралия на пристанище Варна кораб „Княгиня Мария Луиза“, 1 август 1934 г. Източник: ДА „Архиви“
Клас и типпараход
Служба
Влиза в строй1933
Изведен от
експлоатация
30 май 1941 г.
Състояниепотъва при пожар
Основни характеристики
Бруто тонаж5005 брт
Дължина107 m

Дължината на парахода е 107 метра, разстоянието между бордовете е 14 м, а общият му тонаж е 5050 бруто регистър тона.[1]

История редактиране

Корабът е закупен от Франция с името „Феликс Фресине“ през 1933 г. от Българското търговско параходно дружество (с държавно участие) във Варна. Извършва редовни курсове до Хайфа.[2]

В края на април 1941 г. българското правителство разпорежда Българското търговско параходно дружество да предостави корабите си „Бургас“ и „Княгиня Мария-Луиза“ на германската военнотранспортна служба „Зеетранспортщеле“. Превозват боеприпаси, провизии, горива.

На 30 май 1941 г., превозил боеприпаси от Солун до Пирея по нареждане на „Зеетранспортщеле“,[1] рано сутринта „Княгиня Мария-Луиза“ започва разтоварване в пристанището на Пирея. Моряк докладва в 6.30 ч., че корабът е обхванат от пожар, вероятно в резултат от диверсия. Въпреки че се включват пожарникари от Пирея и Атина, моряците не успяват да загасят горящия бензин и пожарът се разраства.

Капитанът Иван Томов разпорежда повечето моряци да слязат на сушата, а с офицерите и още няколко членове на екипажа извежда горящия кораб в открито море, за да бъдат спасени от трагедия заради верижни взривове[3] съседните кораби, складовете на пристанището (с 6000 тона боеприпаси[4]) и целият град. Корабът потъва почти на миля от Пирея вследствие от корабокрушение от взривяването на превозваните боеприпаси. Според челната статия на тогавашния в. „Варненска поща“ от 5 юни загиват 7 (или 6 според други източници) членове на екипажа, 3 души са ранени; останалите 28 членове на екипажа оцеляват.[3]

Офицери редактиране

  • Иван Томов – капитан на кораба, загинал
  • Георги Бабев – първи помощник-капитан, загинал
  • Веселин Георгиев – втори помощник-капитан, оцелял
  • Йордан Чолаков – трети помощник-капитан, ранен[3]

Източници редактиране