Кожух (планина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кожух.
Кожух или Кожуф (на македонска литературна норма: Кожуф или Кожув, на гръцки: Τζένα, Дзена) е погранична планина, разположена на териториите на Северна Македония (около 80%) и Гърция (около 20%). Общата площ на планината е около 1000 кв. км. Разстоянието по права линия между най-северната и най-южната точка е 40 км, а между най-западната и най-източната – 45 км.
Кожух Кожуф/Τζένα | |
---|---|
![]() Кожух планина гледана от пътя за Пожарско | |
Общи данни | |
Местоположение | ![]() ![]() |
Най-висок връх | Зеленбег |
Надм. височина | 2171 (2182) m |
Кожух в Общомедия |
ГранициРедактиране
Най-северната точка на Кожух е при водослива на реките Бошава и Вардар до град Демир Капия. От там границата на Кожух следва течението на Вардар на юг до Гевгелия. Близо до държавната граница на Северна Македония и Гърция границата завива на югозапад по десния приток на Вардар Мала река и следва течението на реката до село Люмница (Скра). Границата на Кожух продължава на запад от Люмница към седловината, деляща Кожух от планината Паяк. Оттам слиза на запад до горните притоци на река Мъгленица (Голема река) и по течението ѝ стига до Мъгленското поле. Следвайки северните очертания на Мъгленското поле, границата върви на запад до стръмната планинска долина на река Козяк (Порой). Следвайки в началото очертанията на долината на северозапад, границата се отклонява на север към билната седловина Пулевец и отново навлиза в Северна Македония. Оттам по горните притоци на река Блащица стига до село Мрежичко, прехвърля на изток седловината Мушов гроб между Кожух и ниската планина Витачево и продължава на североизток по долината на река Бошава до водослива ѝ с Вардар.[1]
Така очертаните граници определят площта на Кожух на 1220 км2. От тях 940 км2 (77%) се намират на територията на Северна Македония. 280 км2 (23%) се намират на територията на Гърция. [2]
ОрографияРедактиране
Кожух има едно главно било с обща посока югозапад-североизток и множество отклонения от него. Планината е доста разлата и разчленена, най-вече на македонска територия. Южните ѝ склонове са къси и стръмни.
Най-високата точка на Кожух е връх Зеленбег. Известен е още като Зелен Брег, Зелен Бг и неправилно в съвременните македонски топографски карти като Кечи кая (на името на по-нисък скалист връх в съседство). Върхът е с две добре изразени коти. По-ниската, 2166 м[3][4], е на граничната бразда. По-високата – 2171 м[5] (2182 м по гръцки източници[6]), е на 300 м югоизточно в гръцка територия.
Планината има вулканичен произход. Издигнала се е през неогена по време на вулканична активност. Основата ѝ е изградена от шисти, а горните части от варовици. През плейстоцена е имало заледяване по най-високите части, което е оставило известни следи.
Върхове в КожухРедактиране
Име | Кота (m) | Спрямо главното било |
---|---|---|
Прашник | 1596 | на главното било |
Стена | 1561 | на главното било |
Дига | 1565 | на юг |
Деспотис | 1549 | на юг |
Коприва | 1638 | на главното било |
Манастир | 1572 | на север |
Кодовица | 1679 | на юг |
Орлов вис | 1627 | на главното било |
Острец | 1550 | на север |
Конска глава | 1836 | на главното било |
Сокол | 1734 | на север |
Топ | 1781 | на север |
Пиново | 2156 | на юг |
Чайот | 1666 | на север |
Чардак | 1937 | на север |
Дудица | 2132 | на главното било |
Гологерес | 1855 | на юг |
Порта | 2097 | на главното било |
Драгая | 1529 | на север |
Момина чука | 1849 | на север |
Зеленбег | 2171 (2182) | на главното било |
Дзена | 2067 | на юг |
Чичи кая (Кечи кая) | 1767 | на север |
Двете уши | 1766 | на север |
Растителен и животински святРедактиране
Особено характерно за Кожух е богатството ѝ на иглолистни гори – бял и черен бор, ела, хвойна. Заедно с Нидже планина, Кожух е с най-големи запаси от тези видове в цяла Северна Македония. Широколистният пояс е зает главно от бук и в по-ниското от дъб. Високите части на планината са заети от обширни пасища.
ТуризъмРедактиране
Главен изходен пункт за изкачването на Кожух е град Гевгели.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Динчев, Евгений, Атанасов, Петър, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998, стр.181 – 192.
- ↑ По топографска карта М1:50 000 листи K-34-093-1-4, K-34-104-1-4, K-34-105-1-4, K-34-106-3 издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
- ↑ Топографска карта М1:100 000 (TK100) лист 783 Demir Kapija, Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1987
- ↑ Топографска карта М1:25 000 (TK25) лист 783-3-2 Demir Kapija 3-2 (Dudica), Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1973
- ↑ Топографска карта Voden(Edesa) М1:200 000 Izdanje Vojnogeografskog instituta 1963.god.
- ↑ По гръцка топографска карта
- ↑ Topografska karta 1:100 000 (TK100) листи 782 Prilep и 783 Demir Kapija, Izdaje i štampa Vojnogeografski institut, 1987