Отваря главното меню

Козма Гюлов, светско име Йосиф Гюлов, е католически духовник, капуцин, председател на Обществен комитет за построяване на болница в село Калъчлии. Основаването на организираното здравеопазване в днешния град Раковски е негово дело с даренията на селската калугерка Филомена Шопова.

Козма Гюлов
католически духовник
Роден
1884 г.
Починал
21 юни 1973 г. (89 г.)

БиографияРедактиране

Йосиф Гюлов е роден през 1884 г. в село Балтаджии (днес кв. Секирово на град Раковски). Баща му е първият кмет на селото след Освобождението. Заедно с брат си – Дамян Гюлов – учи в капуцинската семинария в Сан Стефано, Цариград. Там приема монашеско име Козма.[1] След това следва филология и богословие в Института на капуцините в Буджа, до Смирна (днес в пределите на град Измир в Турция) и завършва учението си във Венеция. На 31 януари 1910 година е ръкоположен за свещеник в град Падуа. През 1910 година се завръща в Сан Стефано и е назначен за подпрефект (заместник-ректор) на капуцинската семинария.

През 1912 г., завръщайки се в България, е изпратен за помощник – енорист първоначално в с. Калъчлии, а след това през 1916 в Давуджово. На 5 март 1918 г. е командирован в село Брегаре. След 8 месеца е назначен за енорист в с. Миромир.

От 20 ноември 1919 г. до 4 октомври 1927 г. е енорист в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в село Калъчлии. По време на управлението на енорията развива активна дейност. Първата му голяма заслуга е доставката на часовник, който и досега се намира на лицевата част на храма. През 1922 г. – 1923 г. с помощта на кмета Петър Власов построява мост („Патазов мост“) на шосето Брезово-Пловдив над река Сребра. Инициатор е и за построяването на моста до площада. [2]

През 1924 г. по инициатива на отец Козма Гюлов започва строежът на болницата в село Калъчлии (гр. Раковски) – първата болница в католическо село. Филомена (Мена) Шопова – калугерка в селото – дарява имението си на църквата, а тя отива в манастир да си доживее старините. Желанието ѝ е, имотът да бъде продаден и с парите да се построи болница в селото. Енорийският свещеник поема голямата и трудна задача. Продава имота, обаче парите не достигат и той тръгва да търси помощи околните селища. Отива в село Балтаджии – родното си село, но общинската управа заявява, че ще помогне, ако болницата бъде изградена между двете села в местността „Романски кладенец“. На другия ден, отец Козма отива в с. Брезово. И там общинската управа обещава помощ, но ако болницата бъде изградена между двете селища в местността „Карадере“. Тогава отецът решава, че тя ще се построи в местността „Броклийка“ до шосето за Пловдив, за да може при нужда болните да се транспортират по-бързо до града. На 24 август 1924 г. се полага първия камък на болницата.[3] Строителният техник – италианецът Марио Тоскани е технически ръководител на строежа. Населението участва със средства от продеден тютюн или с доброволен труд. На болницата е дадено името „Петър Парчевич“.[4]

След това е бил енорист в енориите „Свети Франциск от Асизи“ в село Белозем и „Успение Богородично“ в село Житница. Написва история на с. Житница и с. Белозем като последната е публикувана във вестник „Истина“ през 1928 г.

С мисъл за бъдещето, отец Козма Гюлов направил постъпки в началото на 40-те години с присъединяването на Южна Добруджа към България, предлага правителството да уреди землища за заселване на нови католически села там, поради прекомерното разрастване на католическите села около град Пловдив.

През 1943 г. е публикувана негова монография. От 1945 г. до 1948 г. е свещеник в Миромир.

Отец Козма умира на 21 юни 1973 г. Погребан е в гробищата на кв. Секирово в град Раковски.

БиблиографияРедактиране

  • „Мисли върху страданието на Исуса Христа“, Гюлов, К., комитет „Добър печат“ при катол. църква Св. Йосиф, София, 1943
  • Отец Козма Гюлов. Религиозно-исторически бележки за село Белозем – в-к Истина, 23. V. 1928, 4.

БележкиРедактиране