Козма Лесновски

български духовник

Козма Лесновски е български духовник, архимандрит и революционер, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Козма Лесновски
български духовник
Роден
неизв.
Починал
1907 г.
Религияправославие
Семейство
Подпис
Козма Лесновски в Общомедия
Писмо на българската Скопска митрополия, с което се известява архиерейския наместник в Кратово отец Димитър, че Козма ще бъде назначен за игумен на Лесновския манастир, 30 август 1895 г.
Писмо от Козма Лесновски до митрополит Синесий Скопски от Подрум кале, 14 август 1899 г.

Биография

редактиране

Роден е в сярското село Кърчово.[2] Става монах на Света гора под името Козма. В 1895 година българската Скопска митрополия го кани да стане игумен на Лесновския манастир и Козма приема.[3] Същевременно заедно с кратовския учител Григор Манасиев архимандрит Козма оглавява революционната дейност на ВМОРО в региона.[1]

В 1897 година, след Винишката афера, е арестуван от османските власти заедно с Йосиф Даскалов и след жестоки мъчения е осъден на заточение и изпратен в Подрум кале.[4][5][6]

Георги Трайчев пише:

Презъ неговото игуменство вратитѣ на Лесновския манастиръ бѣха широко отворени за народнитѣ будители и революционери. И дѣдо Козма е първиятъ бунтовникъ. Ключътъ отъ входната порта на манастира е оставенъ на уговорено мѣсто за революционеритѣ. Така манастирътъ става мѣсто за съзаклятие противъ тираническата турска власть. Монаситѣ само въ манастира сѫ съ расо, вънъ отъ него – съ пушки и бомби. Но това не продължи за много. По доносъ турцитѣ узнаватъ двойствената дейность на Козма и братята около него, и единъ день обкрѫжаватъ манастира и навързаха всичкитѣ монаси на синджири. Въ Скопие ги осѫдиха и ги пратиха на заточение въ Азия. Това бѣ следъ 1895 г. – (Винишката афера).[2]

След амнистията се завръща в манастира. През 1906 година се разболява и иска от скопския митрополит за отиде на лечение в София. Предполага се, че в края на 1906 или началото на 1907 година заминава за България, където почива.[7]

  1. а б Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 17.
  2. а б Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 99.
  3. Фекелджиев, Иван. Народни легенди за Иван Рилски. София, Българска академия на науките, 1979. с. 66.
  4. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 20.
  5. Лесновски манастир „Св. Архангел Михаил“ // Свети места. Посетен на 3 януари 2016.
  6. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 100.
  7. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 323, бел. 162, 414 (автор на раздела – Ал. Апостолов)