Коларци

село в община Тервел, обл. Добрич

Коларци е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич.

Коларци
България
43.8429° с. ш. 27.5405° и. д.
Коларци
Област Добрич
43.8429° с. ш. 27.5405° и. д.
Коларци
Общи данни
Население692 души[1] (15 март 2024 г.)
32,1 души/km²
Землище21,582 km²
Надм. височина157 m
Пощ. код9481
Тел. код05755
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ38025
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Тервел
Симеон Симеонов
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Коларци
Фикрет Мюрсел
(ДПС)
Коларци в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Добруджа. На югоизток от него преминава т.нар. Суха река. Край селото има гори, ливади, обработваеми земи, наблизо има пещери, езеро (пресъхнало). Почвите са черноземни. Има подземни води, които са „уловени“ и използвани за изграждането на 7 големи чешми край селото.

Селото съществува поне от 19 век, а е възможно да е по-старо. В миналото хората са живели в т.нар. Старо село, разположено в дола край съвременното село. Някои от родовете са се преселили тук от село Каурлан (днес Българска поляна), разположено в югоизточната част на Горнотракийската низина в подножието на Странджа и Сакар. Това са родовете с фамилно име Стратиеви. Подгонени от честите нападения на турците (Каурлан е близо до турската граница днес), по време на османската власт през втората половина на 19 век хората са тръгнали на север, търсейки благоприятно място за живеене и отглеждане на стадата домашни животни, с които са се придвижвали към Добруджа. По тези места са намерили обширни гори, достатъчно паша за животните и трайно са се заселили тук. Тогава селото вече е било добре оформено. В него в разбирателство и труд са живеели много български и няколко турски семейства. Основният поминък и днес за хората е свързан с обработката на плодородната добруджанска земя и животновъдството.

При разораването на земята още през 1930-те са намерени доказателства за това, че селището е древно – места, обградени с дялани камъни, където се съхранявали глинени съдове с прах от кремирането на хора след смъртта им.

Труден е бил живота на хората и във времето, когато Южна Добруджа е била присъединена към Румъния. Освен че е трябвало да плащат много данъци, в училището, действащо и днес се е учило само на румънски език.

 
Параклисът в селото, посветен на Злата Мъгленска

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 619 100,00
Българи 181 29,24
Турци 322 52,01
Цигани 3 0,48
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 60 9,69

Източноправославни християни и мюсюлмани.

Обществени институции

редактиране
  • Кметство.

Културни и природни забележителности

редактиране

Природата е забележителна. Има много стари чешми, от които са се запазили няколко, които и до днес текат. Местността 'Узун Кулак" е осеяна с разнообразни дървета, които придават неповторима красота на местността. През 1982 г. училщният отбор по баскетбол с тренер Асен Гайдаров достига до окръжни първенства и заема едно от почетните места, оставяйки след себе си много елитни училища.

Редовни събития

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)