Колесен запалващ механизъм
Колесен запалващ механизъм (колесен затвор, колесен запал) – разпространен периода 15 – 17 век механизъм на огнестрелното оръжие, в който необходимата за възпламеняването на барутния заряд искра се получава (изсича) с помощта на въртящо се колелце с насечки.
Леонардо да Винчи в своя труд „Codex Atlanticus“ рисува схема на устройството на колесен затвор за пистолет (навиван с ключе) – това е единственото му изобретение, получило масово производство приживе. Устройството на новия затвор е следното: на сменя на старите фитили, изискващи достъп до открит огън и създаващи в процеса на горене нежелателен демаскиращ ефект, идва петлето със стиснато в него парче кремък, под петлето е разположено колелце с насечка. Устройството работи посредством навивана с ключе пружина, която след натискане на спусъка задвижва колелцето и пуска на него петлето кремъка (първоначално с пирит), в резултат на възникналото триене се изсичат искри, запалващи барутния заряд. Колесния затвор превъзхожда по надеждност съществуващите тогава фитилни затвори. Той е по-устойчив за влага, и даже съперничи с кремъчния затвор по надеждност (кремневия може да даде засечка без видими причини). Съществуват варианти на оръжия, съвместяващи изброените типове затвори. Недостатък на колесния затвор е неговата прекомерно висока цена, сложно устройство, недостатъчно високото качество на използваната стомана и чувствителност към замърсяване. Ако се използва твърд кремък, насечката на колелцето бързо се износва; мекия пирит не го поврежда, но се чупи сам и замърсява затвора.[1] През 1580 г. цената на аркебуза с фитилен затвор е 350 франка, а същата аркебуза с колесен затвор струвала не по-малко от 1500 франка.[2] Ако стрелеца загуби ключа за навиване на механизма, оръжието става безполезно. Въпреки всичко това е качествена крачка напред в сравнение с фитилното оръжие, и първия тип механизъм, пригоден за пистолет (необходимостта да се държи постоянно тлеещ фитил премахва всички преимущества на пистолета като лично оръжие).
В периода 17 – началото на 18 век колесния затвор е повсеместно изместен от по-евтиния и удобен кремнев ударен затвор.
Днес подобен принцип за получаване на искра за сметка на контакт между пирофорна сплав с насечена повърхност на колелце се използва в някои видове запалки.
Източници редактиране
- ↑ Фред и Лилиан Функен. Энциклопедия вооружения и военного костюма. Средние века. Эпоха Ренессанса: Пехота – Кавалерия – Артиллерия. ISBN 5-17-014796-1 (АСТ), ISBN 5-271-05016-5 (Астрель), ISBN 2-203-14319-3 (фр.).
- ↑ Фред и Лилиан Функен. Указ. соч.
Външни препратки редактиране
Искровой колесцовый замок. История появления и развития ((ru))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Колесцовый замок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |