Отваря главното меню

Колибите (вилает Лозенград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колибите.

Колибите (на турски: Hamzabey, Хамзабей) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Люлебургас, Вилает Лозенград (Къркларели).

Колибите
Hamzabey
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 133 m
Население 605 души (2000)

ГеографияРедактиране

Колибите се намира на 10 километра северно от Люлебургас.

ИсторияРедактиране

В 19 век Колибите е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Колиби (Colibi) има 100 домакинства и 458 жители българи.[1]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Колибите Димитър и Стоян Ташев основава в селото комитет на ВМОРО.[2] На 15 и 16 май 1903 година Колибите е подложено на масови репресии от страна на башибозук (мухаджири в Мандарица), след което мнозина местни жители напускат селото.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Колибите живеят 80 български екзархийски семейства.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Колибите е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Колибите се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Заселват се предимно в селата около гр. Бургас.

ЛичностиРедактиране

Родени в Колибите
  •   Велко Стоянов, куриер на ВМОРО[6]
  •   Георги Николов Тулев, деец на ВМОРО[7]
  •   Георги Фотакиев, деец на ВМОРО
  •   Димитър Стоянов Бодуров, български духовник и революционер, член на ВМОРО, служил в църквата Свети Георги в Бунархисар, осъден от властите на 5 години заточение[8]
  •   Димитър Стоянов Желязков, деец на ВМОРО, четник в четата на Стоян Петров[9]
  •   Димитър Ташев (1874 – 1955), български революционер
  •   Димо Русев (1872 – 1947), български революционер
  •   Иван Златанов (1863 – 1901), български революционер
  •   Илия Ташев (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина, загинал на 9 юли 1913 година[10]
  •   Никола Кирязов, деец на ВМОРО[11]
  •   Стамат Николов, четник в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Стоян Петров[12]
  •   Тодор Георгиев Кабалиев, свещеник, ръководител на селския комитет на ВМОРО[13]
Починали в Колибите
  •   Иван Златев Шарланджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[14]
  •   Иван Стоянов Балкански, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[15]
  •   Никола Жечев Дуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[16]
  •   Тодор Иванов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[17]
  •   Тодор П. Кирчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[18]
  •   Христо Илиев Дюлгеров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[19]

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42 – 43.
  2. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  3. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 243 – Доклад от бургаския окръжен управител, 17 юни 1903.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  6. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.
  8. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 16.
  9. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 402.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 697.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 404.
  12. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 409.
  13. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 57.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 46
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 105
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 56
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 36
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 53
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 35