Колхидски фазан

вид птица

Колхидският фазан (Phasianus colchicus) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.

Колхидски фазан
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал (1990-2000 г.)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Кокошоподобни (Galliformes)
семейство:Фазанови (Phasianidae)
род:Фазани (Phasianus)
вид:Колхидски фазан (P. colchicus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Колхидски фазан в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристикиРедактиране

Този подвид, има силно изразен полов диморфизъм, характерен за род фазани. Мъжкият има тъмнозелена шия с виолетов блясък, без бял пръстен или бели перца. На главата си има добре изразени кичурчета от перца – уши. Около очите има гола кожа с червен цвят. Гушата и предната част на гърдите му са покрити с медночервени пера, с черен кант по края. Надкрилията са кафяви, а кръстът и надопашието – бакърено-червени, с пурпурен блясък. Когато надопашието на нашите фазани се наблюдава под определен ъгъл, върху него се наблюдава зеленикав оттенък. Дългата мечовидна опашка на колхидския фазан е охрено-кафява, с медночервени краища. На средните кормилни пера има черни напречни препаски, които в основата на перото са много тесни, а към върха са широки. На краката си фазанът има шипове – шпори, които при младите са къси, тъпи и меки, при двегодишните са по-дълги и остри, а при по-възрастните петли достигат на дължина около 2 cm и са много остри. Женските са светлокафяви, с много кафяво-черни петна отгоре, по гушата и по предната част на гърдите. Мъжките достигат на дължина до 1 m, но опашката заема около половината от тази дължина. Теглото им достига до 1300 gr. Женските тежат около 850 gr.

Начин на живот и храненеРедактиране

Храни се късно следобед и рано сутрин, през зимата – през целия ден. Храната е много разнообразна и зависи от сезона и наличието ѝ в природата. През есента и зимата основната му храна се състои от семена на културни и диви растения, луковици, зелени части на растения и др. През пролетта и лятото тя се обогатява с ягодови плодове и насекоми. През есента фазаните се хранят главно със семената на селскостопанските култури. През зимата се увеличава чувствително участието на семената на плевелите и тревите, а през пролетта – отново семената на селскостопанските култури, зелената храна и насекомите. През лятото животинската храна е най-силно застъпена. Въпреки че нанася щети на селското стопанство, като изронва гроздето и накълвава някои плодове и зеленчуци, фазанът е несравнимо по-полезен, унищожавайки много вредни насекоми.

РазмножаванеРедактиране

 
Phasianus colchicus
 
Phasianus colchicus

В диво състояние при малка гъстота колхидският фазан образува двойки, но е склонен и към полигамия. Мъжкият се задържа в гнездовия участък на женската, но след като тя започне да мъти, при възможност той привлича друга фазанка. Един петел може да оплоди от 3 до 10 кокошки. Сватбуването е през март-април. По това време оперението на мъжките е особено красиво. Сватбеният период продължава около 2 месеца и интензивността му зависи от характера на времето. Хладното и дъждовно време задържа сватбуването и може да стане причина за временното му преустановяване. Фазанката прави на земята много просто гнездо, което понякога не е добре скрито в растителността. Тя снася 10-14 яйца с масленозелен цвят и размери 43:35 mm. Има случаи, когато две или дори три женски снасят в едно гнездо. Женската мъти много упорито, но сутрин и вечер, напуска гнездото си за кратко време, за да се нахрани. Мътенето продължава 23-27 дни, като женската периодично преобръща яйцата, избутвайки крайните към средата на гнездото. По този начин яйцата се затоплят равномерно, а овлажняването идва от влагата в почвата и от намокрените гърди на фазанката от росата по време на храненето ѝ. Ако загуби гнездото си в началото на мътенето, фазанката гнезди повторно. Процентът на излюпване в природата е висок – над 90, но до есента оцеляват не повече от 60%.

Допълнителни сведенияРедактиране

Неприятели са лисицата, дивата котка, скитащите кучета и котки, енотовидното куче, бялката, черният пор, язовецът, таралежът, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици и др. Сивата врана и свраката лесно откриват гнездата и унищожават яйцата. Фазаните страдат и от много болести, някои от които вземат епизоотичен характер. Фазанът е един от най-популярните обекти на лов. Благодарение на лесното изкуствено развъждане, фазаните придобиват все по-голямо значение за ловното стопанство. Имат много вкусно месо, което се цени изключително в кулинарията.

Докъм 1990-те години в страната се е срещал дивият местен (ямболски) колхидски номинатен подвид на колхидския фазан (Phasianus colchicus colcicus) [3][4][5]. По субфосилни останки колхидският фазан е установен от палеоорнитолога проф. Златозар Боев в десетки археологически находища, както в Северна, така и в Южна България. Това доказва неговото някогашно широко разпространение.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Phasianus colchicus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Колхидски фазан. Посетен на 21 февруари 2012
  3. Боев, З. 2011. Колхидски фазан Phasianus colchicus colchicus Linnaeus, 1758. – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 42.
  4. Боев, З., Г. Герасимов, П. Янков 2007. Колхидски фазан Phasianus colchicus colchicus (Colchic) Pheasant. – В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 204-205.
  5. Боев, З. 1991. Пораженията на алчността или истината за колхидския фазан. – 3Е – Еволюция, Екология, Екополитика, 2: 32-33.
  6. Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1-243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1-135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1-108.