Колчагови е голям патриотичен български род от Банско. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци и революционери от Македония.

Колчагови
Страна Османска империя
 България
Националностбългари

Родът води началото си от Банско, но след Илинденско-Преображенското въстание представителите на Колчагови се разселват из България. Много от тях се заселват в село Лъджене, днес квартал на Велинград, където най-много представители на рода живеят и днес. Началото на рода е някъде в XVIII век. Сред по-известните му представители са революционерите Милана Колчагова, Лазар Колчагов, Иван Колчагов, Мария Хаджипопова, Милош Колчагов, Милан Колчагов, търговецът Тоше Колчагов и други. Връзка с Колчаговия род има семейството на Паисий Хилендарски.[1]

Няколко представители на рода в 1912 година са доброволци в Македоно-одринското опълчение: Георги Иванов Колчагов на 18 години служи в 3 рота на 5 охридска дружина; Димитър Н. Колчагов на 17 години служи в Продоволствения транспорт на МОО и във 2 рота на 5 одринска дружина, Миле Н. Кочагов на 39 години, земеделец с I клас образование, служи в четата на Йонко Вапцаров, в Продоволствения транспорт и в 14 воденска дружина; Милош Тошков Колчагов служи в четата на Йонко Вапцаров и в 4 рота на 13 кукушка дружина; Тоше К. Колчагов на 38 години, земеделец с III отделение образование служи в четата на Йонко Вапцаров.[2]

През Първата световна война Георги Тодоров Колчагов е офицерски кандидат в 11-а пехотна македонска дивизия, награден е с орден „За храброст“, IV степен.[3]. Димитър Николов Колчагов, редник в 64-ти пехотен полк, умира в Банско на 1 август 1916.[4]

Александър Колчагов-Цанката от Банско е изпратен от протогеровистите да убие Жоро Настев или Стоян Филипов, но вместо това убива Димитър Колчагов.[5]

По време на македонизацията в Пиринска Македония преброителят Цвятко Колчагов от Разлог е изключен от партията заради това, че „не е изпълнил решението да пише родените в тоя край македонци, а и сам себе си е писал българин“.[6]

Първата родова среща е организирана в 1972 година.[7]

Литература редактиране

  • Магдалина Тошева Колчагова-Стефанова. Историята на Колчаговия род. БПС, 2003.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Общество и наука: Историята на Колчаговия род - 300-годишна памет // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2013-07-17.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 357.
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 593
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 47
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 751.
  6. Мичев, Добрин. Македонският въпрос и българо-югославските отношения, София, 1994, стр. 280.
  7. Известия на държавните архиви, том 52, Главно управление на архивите, 1986, стр. 465.