Отваря главното меню

Колчагови е голям патриотичен български род от Банско. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци и революционери от Македония.

Родът води началото си от Банско, но след Илинденско-Преображенското въстание представителите на Колчагови се разселват из България. Много от тях се заселват в село Лъджене, днес квартал на Велинград, където най-много представители на рода живеят и днес. Началото на рода е някъде в XVIII век. Сред по-известните му представители са революционерите Милана Колчагова, Лазар Колчагов, Иван Колчагов, Мария Хаджипопова, Милош Колчагов, Милан Колчагов, търговецът Тоше Колчагов и други. Александър Колчагов - Цанката от Банско е изпратен от протогеровистите да убие Жоро Настев или Стоян Филипов, но вместо това убива Димитър Колчагов.[1] Връзка с Колчаговия род има семейството на Паисий Хилендарски.[2] По време на македонизацията в Пиринска Македония преброителят Цвятко Колчагов от Разлог е изключен от партията заради това, че „не е изпълнил решението да пише родените в тоя край македонци, а и сам себе си е писал българин“.[3]

Първата родова среща е организирана в 1972 година.[4]

ЛитератураРедактиране

  • Магдалина Тошева Колчагова-Стефанова. Историята на Колчаговия род. БПС, 2003.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр. 751.
  2. Общество и наука: Историята на Колчаговия род - 300-годишна памет
  3. Мичев, Добрин. Македонският въпрос и българо-югославските отношения, София, 1994, стр. 280.
  4. Известия на държавните архиви, том 52, Главно управление на архивите, 1986, стр. 465.