Коман
Тази статия е за селото. За водноелектрическата каскада вижте Коман (водноелектрическа каскада).
Коман (на гръцки: Κόμανος, Команос, на турски: Komana, Комана) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
| Коман Κόμανος | |
|---|---|
| — село — | |
  Коман  Коман  Коман | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 673 m |
| Население | 107 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 50200 |
| Телефонен код | +30 24630 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 8 километра югоизточно от Кайляри (Птолемаида).
ИсторияРедактиране
Край Коман е открита Команската антична сграда със запазен мозаечен под от V век.[1]
В края на XIX век Коман е смесено българо-турско село. Църквата „Свети Николай“ е от 1858 година.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Комано (Komano), Мъгленска епархия, живеят 420 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коман (Koman) е посочено като село в каза Джумали със 140 домакинства и 320 жители българи и 100 мюсюлмани.[4]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Коман:
| „ | На същота разстояние [1 час] на север оттук [Бошовци] се намира смесеното село Коман, разположено на хълм, с 23 мохамедански къщи и 55 нуфузи. Християнските [български] къщи са 18, семейните двойки 26, а нуфузите 41. Общият им данък е 4890 пиастри, а инание-аскерие на християните – 1230 пиастри. В селото има много вода, мелници и плодни градини. Занятието на жителите е земеделие и овощарство, отчасти скотовъдство. В селото има една църква.[5] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Коман като българско село.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в 1900 Коман има 360 жители българи.[7]
В началото на XX век цялото християнско население на Коман е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коман има 320 българи патриаршисти гъркомани.[8]
Според гръцка статистика от 1904 година в Команос живеят 200 гърци.[9]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Коман попада в Гърция. Турското население на Коман се изселва в Турция още по време на войната. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Коман има 60 къщи славяни християни.[10] През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 39 семейства и 145 души бежанци.[11]
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има 2/3 потомци на местно население и 1/3 потомци на гърци бежанци.[12]
От старото село са запазени единствено гробищната възрожденска църква „Свети Николай“ и „Свети Йоан Златоуст“.
- Преброявания
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 326 | 329 | 555 | 747 | 956 | 1017 | 1067 | 817 | 523 | 107 |
БележкиРедактиране
- ↑ ΥΑ 2694/12-9-1970 - ΦΕΚ 666/Β/23-9-1970. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
- ↑ Διαδρομή 4. Απόδραση στα βουνά του βορρά. Κοζάνη – Πτολεμαΐδα – Πύργοι – Εμπόριο – Βλάστη. // Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης. Посетен на 29 декември 2014. Архив на оригинала от 2014-12-29 в Wayback Machine.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 166. (на руски)
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.