Отваря главното меню

Коматево е квартал в Пловдив с население от близо 12 000 жители. Разположен в югозападната урбанизирана зона до Околовръстното шосе на града. Административно е част от Район Южен. Свързва се на север с Кичук Париж и останалата градска част посредством Коматевско шосе. През квартала минават автобуси с номера 1, 20 и 27.

Коматево
— квартал —
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Община Община Пловдив
Част от Пловдив

Съдържание

ИсторияРедактиране

В квартала е открита трикорабна базилика от първата половина на V век, построена върху по-ранна сграда.[1]

Първите източници за съществуването на Коматево са от 1477 година. Селището е образувано от войници – християни, ползващи се със специални привилегии в Османската империя. Те всяка година в продължение на шест месеца (от 1 април до 1 октомври) се грижели за султанските обори край Пловдив или участвали в обоза на имперската войска по време на походи. Според една от легендите, когато султанът минал през селището за първи път, му направило впечатление колко е малко и казал: „Това е колкото един комат, бе!“. От там и името Коматево. При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Коматево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

До 1969 г. е село, след което влиза в административните граници на Пловдив.[3]

РелигияРедактиране

В квартала има православна църква „Свети Прокопий“, католическа църква „Свети Роко“ и протестански храм.

ЛичностиРедактиране

  •   Костадин Неделчев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански, 1 рота на 15 щипска дружина[4]
  •   Лазар Атанасов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[5]
  •   Стоян Коматски (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[6]
  •   Христо Коматски (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 64.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 489.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 66-67.
  6. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.358.