Отваря главното меню

Комет (спомагателен крайцер)

Комет (на немски: Komet, HSK-7) е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения товарен кораб „Eмс“ (на немски: Ems), в германския флот е познат като „Плавателен съд №45“ (на немски: Schiff 45), в Кралския флот получава обозначението – Рейдер „B““. Лятото на 1940 г., под различни имена, при съдействието на СССР преминава през Северния морски път от Северно море в Беринговия пролив и нататък в Тихия океан.[1] В периода 1940 – 1941 г. води бойни действия по морските комуникации на союзниците в Тихия океан, в района на Австралия и Океания. Тонажа на потопените и пленени от него съдове е 42 000 брт.

„Комет“
Komet, HSK-7
Raider Komet.svg
Рейдера „Комет“, маскиран като „Manyo Maru“
долу с разкрито въоръжение и хидросалет.
Флаг   Германия
Клас и тип Спомагателен крайцер
Производител Deutsche Schiff – und Maschinenbau Aktiengesellschaft, Бремен, Германия
Живот
Спуснат на вода 16 януари 1937 г.
Влиза в строй 2 юни 1940 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 14 октомври 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 115,5 m
Ширина 15,3 m
Газене 6,5 m
Задвижване 2 × шестцилиндрови дизелови двигателя;
3 900 к.с.
Скорост 16 възела
(30 km/h)
Водоизместимост 7500 t (стандартна)
Екипаж 267 души,
Далечина на
плаване
61 000 морски мили, при 9 възела ход
Въоръжение
Артилерия 6×150 mm
1×75 mm
Зенитна артилерия: 2×37 mm
4×20 mm
Самолети 2 самолета Arado Ar 196 A-1
Торпеда 6×533 mm ТА
Други 30 мини EMC
малък катер „Метеорит“ (тип LS2)
„Комет“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

Корабът е построен в Бремен на стапелите на фирмата „Дешимаг“ (на немски: DeSchiMAG – Deutsche Schiff-und Maschinenbau Aktiengesellschaft) за Norddeutscher Lloyd Един от серия сухогрузи (четири еднотипни съда – „Драу“, „Айдер“, „Илер“ и „Мюр“, и два полу-близнака, „Саар“ и „Мемел“). След началото на войната е предаден на Кригсмарине, където е преоборудван на спомагателен крайцер от фирмата Howaldtswerke в Хамбург и влиза в състава на немския флот на 2 юни 1940 г. под името „Комет“.

Технически параметриРедактиране

  • Размери: дължина: 115,4 m, ширина: 15,3 m, газене: 6,5 m
  • Водоизместимост: 7500 t (3297 брт)
  • Една палуба, 4 товарни люка
  • Силова установка: 2 × 6-цилиндрови двухтактови дизела MAN (3900 к.с.)
  • Максимална скорост: 16 възела
  • Запас гориво: 2485 t
  • Далечина на плаване: 61 000 мили при 9 въз.,
  • Автономност на плаването: 236 дни

ВъоръжениеРедактиране

 
Схема на въоръжението
  • 6 × 150 mm С/16 L/45 (боезапас 1500 броя)
  • 1 × 75 mm Schneider-Creusot L/35
  • зенитни сдвоени 2 × 37 mm С/30 L/83 (боезапас 4000 броя)
  • зенитни автоматични оръдия 4 × 20 mm С/30 L/65 (боезапас 8000 броя)
  • 30 мини EMC
  • 2 сдвоени палубни и 2 подводни (траверсни) торпедни апарата 533 mm[2] (боезапас 24 торпеда)
  • малък катер „Метеорит“ (тип LS2)
  • 2 самолета Ar.196A-1

Екипаж – 267 души (вкл. 17 офицера).

Бойни действияРедактиране

Първи походРедактиране

Излизане в открито мореРедактиране

Под командването на капитан цур зе[3] Роберт Ейсен кораба, вечерта на 3 юли 1940 г. напуска Готенхафен и, съпроводен от охрана се насочва през Датския пролив надолу по крайбрежието на Норвегия на север. На 6 юли пристига в Кристиансан, където се дозарежда с гориво, прясна вода и изчаква отбоя на трвогата, вдигната от появата, западно на Скагеррак на британски военни кораби.

Преход по Северния морски пътРедактиране

Съветското ръководство се съгласява за превеждането на крайцера след дълги преговори с германската страна[4]. Независимо от подписания по-рано пакт Рибентроп-Молотов (1939 г.) и конфиденциалното Германо-съветско търговско съглашение (1939 г.), съветското ръководство желало да съхранява видима неутралност и затова операцията била секретна[4]. В началото е достигната договореност за превеждането на 26 съда, включително четири спомагателни крайцера, обаче по-късно, вследствие на различни трудности, е решено да премине само един съд. Това е „Комет“[4].
Замаскиран (още в Кристиансан) като съветския ледоразбивач „Семён Дежнёв“, кораба преминава нос Нордкап и достига района северно от остров Колгуев. Там, запълвайки времето с бойната подготовка на екипажа и хидрографски изследвания, известно време чака пристигането на съветските съдове, които да го съпровождат през пътя (неутралния тогава Съветски съюз се съгласява тайно да помогне на „Комет“ в преминаването до северното крайбрежие на Русия по Северния морски път. Сключена е търговска сделка за 950 хил. марки (около $300 000), които после Германия изплаща с доставка на промишлено оборудване. Превеждането на „Комет“ е включено в плана на навигацията за 1940 г.[5][6][7] В съветската историография факта за широкото техническо съдействие, оказано от Съветския Съюз на „Комет“ се отрича.).

Заради сложности поради метереологичната обстановка срещата със съветските ледоразбивачи няколко пъти се отлага. Накрая, на 13 август радиограма от Берлин съобщава, че ледоразбивача „Ленин“ ще ги чака в пролива Маточкин Шар. На следващия ден, когато установили, че на мястото на срещата нама никой, Ейсен без лоцман влиза в пролива и установява, че „Ленин“ с керван съдове е заминал вече преди седмица. Капитана взима на борда двама съветски лоцмана, „Комет“ (вече като търговския съд „Донау“) продолжава пътя си по Карско море, но скоро се връща, защото ледоразбивача е далеч, а плаването в тези води без него е опасно.

На 19 август e получено разрешение да продължат нататък, но едва на 25-ти се срещат с „Ленин“, който ги превел в море Лаптеви, където предал „Комет“ на ледоразбивача „Йосиф Сталин“. Преминаването през заледените участъци е трудно, на свободна вода „Комет“ продолжава пътя си до пролива на Санников самостоятелно. Тук го очаква ледоразбивача „Малыгин“, но, заради ниската му скорост, Ейсен на свой страх и риск се отказва от услугите му. Преминавайки през Мечите острови той е посрещнат от ледоразбивача „Лазарь Каганович“ и продолжава пътя си по Източносибирско море в негово съпровождение. Нататък движението на изток е в условия на тежко заледяване. В нощта на 1 септември на „Комет“ се поврежда рулевото управление, но със собствени сили успяват да я отстранят.

Когато съдовете излизат в чисти води, в района на остров Айон, е приета радиограма от началника на Главсевморпут (Главно управление на северния морски път) Иван Дмитриевич Папанин с искане немския кораб да се върне обратно, под предлог, че в района на Беринговия пролив се появили враждебни на Германия кораби. Ейсен отказва да се подчинит в края на краищата, разрешението да продължи на изток е получено. „Комет“ продолжил останалия път сам и в началото на септември преминава Беринговия пролив. По време на кратката им спирка в необитаемия залив Анадир плаващия до този момент под японски флаг „Комет“ отново се замаскира на съветския „Дежнёв“ и на 10 септември 1940 г. влиза в Тихия океан.

Това е единствения случай на преминаване на кораб на Кригсмарине през Северния морски път. Получените от рейдера данни по-късно са използвани от немските крайцери и подводници по време на бойните действия в Арктика.[8]

Тихий океанРедактиране

 
„Комет“

Насочвайки се към дадения му район, „Комет“ преживява силна буря и на 30 септември 1940 г. достига Каролинските острови. След два дни, при кацане, се разбива неговия хидроплан, което съществено намалява неговите възможности.

Около остров Ламотрек кригсмарине определя на „Комет“ рандеву с друг спомагателен крайцер – „Орион“. На 14 октомври около острова крайцера среща снабдителния съд „Кулмерланд“, на 18 октомври към тях се присъединява „Орион“ с транспорта „Регенсбург“. На съвещание на капитаните судов са планирани съвместните действия в течение на следващия месец.

На 29 октомври „Комет“ (маскиран като японския параход „Манийо Мару“), „Орион“ (като „Майебашу Мару“) и „Кулмерланд“ (като „Токио Мару“) като разузнавателен съд вземат курс в района на остров Науру, разчитайки там да намерят подходящи цели и да разрушат фосфатните разработки на самоя остров. Първата за досегашния поход потенциална жертва – американский кораб „Таун Елууд“ се налага да я пуснат, тъй като Америка все още съхранява неутралитет и на борда му нямало военни товари. Следващата цел, новозеландския параход „Холмвуд“ е потопен с артилерия, като предварително свалили екипажа. След два дена се появява нова цел, британския пътническо-хладилен кораб „Ренгитин“. Съда отказва да спре, предава в ефира предупреждение и в съответствие с указанията на кригсмарине, е потопен с оръдеен огън. Срещнатия по пътя към Науру съд, австралийския параход с товар фосфати „Трейона“, е спрян, екипажа свален, а съда потопен с торпедо.

На стоянка в Науру са открити още три съда: норвежкия транспорт „Уини“, новозеландския „Тристар“, австралийските „Комата“ и „Трюайдек“, те също са потопен, екипажите им предварително са свалени от борда. На 8 декември съединението германски кораби е готово да обстреля пристанището на Науру, но времето не им го позволява. Корабите се оттеглят към остров Емирау и оставят там пленниците. От този момент пътищата на корабите се разминават: „Комет“ тръгва към о. Рабаул, „Орион“, заради необходим му малък ремонт потегля към Ламотрек, а „Кулмерланд“, изпълнил задачите си, към Япония.

Изчезването на потопените от немците съдове не остава незабелязана, в териториалните води на Австралия и Нова Зеландия е обявено военно положение, започва патрулиране на морските комуникации.

Обстрела на НауруРедактиране

Ейсен след време се връща на идеята да унищожи промишлените и пристанищните съоружения на Науру, акция в духа на немските рейдери от времената на Първата световна война. Достигайки острова, той на 27 декември 1940 г. изпраща свои представители за да предупреди властите на острова, за да избегне възможните жертви и едновременно с това да ги заплаши с физическо унищожение и да пресече всеки опит на местните радисти да подадат сигнали. Администрацията на Науру приела тези условия.[9]

„Комет“ в течение на час от всичките си оръдия обстрелва острова: складове, хранилища за гориво, промишлени обекти. Обстрела води до големи разрушения и пожари. Доставките на фосфати за няколко месеца са прекратени.

Нападението на Науру има голам международен резонанс, в т.ч. и в Япония – тя също зависи от ценната суровина, от която задълго е лишена заради тази акция. Правителството на Япония заявило, че тези действия на германския рейдер поставят под въпрос обслужването на немските съдове в японските бази. Като следствие, Ейсен получава мъмрене от ръководството на кригсмарине, носищо, впрочем, формален характер. Малко преди това, на 1 януари 1941 г., той е произведен в контраадмирал.

Учитвайки активизацията на действията на флотите на съюзниците в този район, е решено да се предислоцират в Индийския океан.

Индийски океанРедактиране

на 1 януари 1941 г. „Комет“ тръгва на запад. Прехода минава през морето на Рос, на границата на Антарктида, в надеждата да срещнат китобойни съдове на противника, но срещат само японски такива.

На остров Кергелен намират големи запаси продоволствие, изоставени заради войната; те попълват запасите на „Комет“. По време на спирането е направен и преглед на корпуса на кораба. На 11 март кораба се насочва за среща с „Пингвин“, който също е в Индийския океан, заедно със снабдителния съд „Алстериор“ и своя спомагателен съд „Адютант“. След това той шест седмици патрулира източната част на океана, но така и не среща нито един съд на противника. На 8 май се премества още на изток към комуникациите на Австралия с Коломбо.

После гибелта на „Пингвин“, спомагателния съд „Адютант“ се присъединява към „Комет“, той е оборудван за поставяне на мини и изпратено към Нова Зеландия. След поставяне на мини до Уелингтън той, на 1 юли, отново се присъединява към „Комет“, но заради повреда в двигателя скоро е потопен.

В средата на юли „Комет“ попълва запасите си от гориво и продоволствие от снабдителния съд „Анелиз Есбергер“, след което тръгва на изток.

ЗавръщанетоРедактиране

На 14 август 1941 г. на път към Чили „Комет“ открива и потапя британския съд „Остралинд“. Три дни по-късно холандския кораб „Кота Нопан“ с ценен товар – каучук, олово и манганова руда. На него е оставен собствен екипаж и двата кораба продължават пътя си към Европа. След два днии е потопен и британския параход „Девън“.

В западната част на Тихия океан „Комет“ среща „Атлантис“ и снабдителния съд „Мюнстерланд“, пътуващ от Йокохама. Попълвайки запасите гориво и продоволствие, „Комет“, маскиран като португалския параход „Тома“, заедно с „Кота Нопан“ минава нос Хорн. Тук те се разделят и по пътя за Европа. На 6 ноември „Комет“ се намира на 180 мили от бягащия „Оденвалд“, чийто екипаж потапя съда си, за да избегне пленяването му от противника.[10]

На 16 ноември 1941 г. във Франция успешно пристига „Кота Нопан“, а на 26 ноември, посрещнат от свои подводници, пристига в Шербур и „Комет“. На 28 ноември той, с мощен ескорт, минава Ла Манш и на 30 ноември 1941 г. вече е в Куксхафен, а след това пристига в Хамбург. Екипажа е тържествено посрещнат, в Берлин, в присътствието на нацистското ръководство е честването на моряците.

Завършвайки околосветското си пътешествие, „Комет“ провел в плаване 516 дни и оставил зад кърмата си около 87 000 мили, в четири океана.

Втори поход и гибелРедактиране

Втория поход с нов екипаж под командата на капитана цур зе[3] Улрих Брокзин започва есента на 1942 г.

Само седмица след тръгването от Хамбург „Комет“, независимо от силната охрана, е атакуван от британските торпедни катери в Ла Манш, до нос Хог, срещу Шербур. Две торпеда, изстреляни от катера MTB 236, уцелват кораба, след което детонират боеприпасите му; съда се разцепва на вде и потъва. Загиват 251 души, няма спасени.

РезултатиРедактиране

Потопени и пленени съдове, съвместно с „Орион“:

Дата Име на кораба Тип Принадлежност[11][12] Тонаж, брт Товар Съдба
1940-11-25 25 ноември 1940 Holmwood товарен кораб   Нова Зеландия 00546 546 потопен с артилерия
1940-11-27 27 ноември 1940 Rangitane пътнически лайнер   Великобритания 16712 16 712 потопен с артилерия
1940-12-06 6 декември 1940 Triona товарен кораб   Австралия 04413 4413 фосфати миниран, взривен и потопен
1940-12-07 7 декември 1940 Vinni товарен кораб   Норвегия 05181 5181 миниран, взривен и потопен
1940-12-07 7 декември 1940 Komata товарен кораб   Австралия 03900 3900 миниран, взривен и потопен
1940-12-08 8 декември 1940 Triadic товарен кораб   Австралия 06378 6378 миниран, взривен и потопен
1940-12-08 8 декември 1940 Triaster товарен кораб   Нова Зеландия 06032 6032 миниран, взривен и потопен

Самостоятелно:

Дата Име Тип Принадлежност Тонаж, брт (Тонажът на посочените в таблицата съдове може да е различен според други източници).[13] Товар Съдба
1941-08-14 14 август 1941 Australind товарен кораб   Великобритания 05020 5020 потопен с артилерия
1941-08-17 17 август 1941 Kota Nopan товарен кораб   Нидерландия 07322 7322 каучук, манган, олово пленен, изпратен във Франция
1941-08-19 19 август 1941 Devon товарен кораб   Великобритания 09036 9036 миниран, взривен и потопен

Тонажа на потопените и пленени от „Комет“ съдове съставя примерно 42 000 брт (тонажа на потопените и пленени съвместно с „Орион“ съдове е разделен между тях).

Съвременни изследванияРедактиране

На 4 юли 2006 г., останките на рейдера „Комет“ са намерени от изследователя Инес Маккартни (на английски: Innes McCartney) в Ла Манш на дълбочина 70 метра.[14]Установено е, че в резултат на взрив кораба се разцепва на две и се преобръща.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. «Свастика над Таймыром» радио „Эхо Москвы“ 05.10.2009
  2. По други данни „Комет“ има 10 торпедни апарата (Ф. Руге. Война на море, 1939 – 1945. 168 с..).
  3. а б Съответства на званието капитан 1-ви ранг.
  4. а б в Philbin III, Tobias R., The Lure of Neptune: German-Soviet Naval Collaboration and Ambitions, 1919 – 1941, University of South Carolina Press, 1994, ISBN 0-87249-992-8, page 131 – 7
  5. argo.net.au
  6. keu-ocr.narod.ru
  7. www.fsb.ru
  8. А. Черепков Простота хуже предательства. „Независимое военное обозрение“, 31.03.2000.
  9. Ейсен впоследствие твърди, че заради тези му действия никой от жителите на острова не е пострадал.
  10. „Оденвалд“ се връщал в Германия с товар каучук и е спрян от американския крайцера „Омаха“ по „подозрения в търговия с роби“ (Ф. Руге. Война на море, 1939 – 1945. 221 с..) (САЩ тогава са неутрална държава и трябвало да задържат немския кораб до пристигането на британските военни кораби на всяка цена, под какъвто и да е предлог). Вероятно, това е единствения подобен случай в новата история.
  11. Принадлежността на посочените в таблицата съдове може да е различна според други източници
  12. www.bismarck-class.dk ((en))
  13. www.bismarck-class.dk ((en))
  14. Periscope Publishing Ltd. ((en))

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Комет“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.