Комисия по антарктическите наименования

Комисията по антарктическите наименования е учредена от Българския антарктически институт през 1994 г., а от 2001 г. е към Министерството на външните работи на България.

Н.Св. Бенедикт XVI се запознава с българската карта на о. Ливингстън от 2005
Полева работа за Комисията
Топографски знак одобрен от Комисията
Марка отбелязваща десетгодишнината на българската антарктическа картография в служба на Комисията
Церемония по наименуването на парка „Антарктида“ в Килифарево, извършена от доайена на българската антарктическа програма Христо Пимпирев (вляво) и кмета на града Димитър Събев

Комисията одобрява българските географски наименования в Антарктика, които формално се дават от президента на републиката съгласно Българската конституция и установената международна практика.

Български имена в Антарктика

редактиране

Географските имена отразяват историята на изучаването на Антарктика. Държавите, развиващи антарктическата наука, дават нови нименования на безименни географски обекти за нуждите на ориентацията, логистиката и международното научно сътрудничество. Към 2018 г. има 1433 антарктически имена, дадени от България,[1][2][3] а към 2020 г. – 1541.[4] Тъй като българската антарктическа база е разположена на Южните Шетландски острови, то и повечето български географски имена са съсредоточени в този район, особено на островите Ливингстън, Гринуич, Робърт, Сноу и Смит.

Топонимични указания

редактиране

През 1995 Комисията разработва и приема свои Топонимични указания, които в частност въвеждат Обтекаемата система за транслитерация на българските букви с латински, възприета впоследствие за официална употреба в България и включена в българското законодателство чрез Закона за транслитерацията, приет през 2009 г.[5] През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,[6] а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.[7]

В своята практика Комисията по антарктическите наименования дава приоритет на следните географски райони и обекти:

  • Райони, имената в които биха били полезни за потенциалните потребители: учени (за планиране и извършване на полева работа, публикации и др.), картографи, логистици, навигатори, туристи, алпинисти и др.;
  • Райони с концентрация на значими безименни географски обекти;
  • Географски обекти, големи по размер или иначе географски значими;
  • Географски обекти, важни за полева работа (българска или на други нации) или за други цели (транспорт, туризъм, спасителни операции и др.);
  • Географски обекти, нововъзникнали в резултат на оттегляне или разпадане на ледници (острови, протоци, полуострови, носове, заливи).[8][9]

Комисията разглежда за евентуално наименуване само безименни, добре идентифицирани и снабдени с подробно стандартизирано описание обекти.

Топографски проучвания и картография

редактиране

В дейността си Комисията ползва географска информация и картографски материал от топографски проучвания в Антарктика, като проучването на остров Ливингстън от 1995/1996 и топографската експедиция Тангра 2004/05. Полевата работа, извършена по време на експедицията, е отбелязана през 2012 г. от Discovery Channel, Природонаучния музей в Лондон, Британската кралска колекция и Британската антарктическа служба като едно от двадесет и четири знакови събития в хронологията на изследването на Антарктика.[10][11]

Комисията публикува първата българска топографска карта на островите Ливингстън и Гринуич през 2005, и заедно с Военногеографската служба на Българската армия – първата подробна топографска карта на остров Смит.

Международно сътрудничество

редактиране

Комисията поддържа сътрудничество с органите на други държави, отговорни за антарктическите географски наименования, както и с международния Научен комитет за антарктически изследвания (СКАР). Данни за българските антарктически топоними се публикуват редовно в уеб сайта на Комисията и в международния Справочник за антарктическите географски наименования, поддържан от СКАР.

Антарктически имена в България

редактиране

С оглед популяризирането на Антарктика и българското присъствие и участие в нейното изследване, Комисията по антарктическите наименования насърчава български селища да дават подходящи антарктически имена на свои обществени места. Името на остров Ливингстън вече е дадено (или е в процес на одобрение) на няколко площада и улици като „пл. Остров Ливингстън“ в Самуил и Кула, и „ул. Остров Ливингстън“ в Гоце Делчев, Ямбол, Петрич, София, Ловеч и Видин,[12][13][14][15] както и „ул. Антарктида“ в Джебел.[16]

Вижте също

редактиране

Карти, публикувани от Комисията

редактиране

Източници

редактиране
  1. Bulgarian Antarctic Gazetteer. Antarctic Place-names Commission. (details in Bulgarian, basic data in English)
  2. Леденият континент става все по-български! Български културен клуб – Скопие, 11 февруари 2016
  3. Л. Иванов. Български имена в Антарктика. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7
  4. М. Димитрова. Връх Опълчение по-висок от Мусала: 1541 български имена на Антарктида. в. Телеграф, 17 октомври 2020
  5. Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009.
  6. Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.
  7. Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.
  8. „Български имена“. В: Л. Иванов и Н. Иванова. „Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие“. София: Фондация „Манфред Вьорнер“, 2014. с. 166 – 168. ISBN 978-619-90008-2-3 (Второ преработено и допълнено електронно издание)
  9. L. Ivanov. Bulgaria National Report 2014. 2014 SCAR SCAGI Meeting. Auckland, New Zealand, 23 August 2014
  10. Discovering Antarctica Overview. Discovery Channel UK website, 2012.
  11. 14 November 2004: Tangra. Discovering Antarctica Timeline. Discovery Channel UK website, 2012.
  12. Vidin Info, архив на оригинала от 3 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120203104129/http://www.vidin.info/content/view/1439/, посетен на 3 февруари 2012 
  13. Gotse Delchev Municipality site, архив на оригинала от 5 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111005154328/http://www.bulgaria.domino.bg/gotsedelchev/index.php?module=BD&func=news&mun=%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5%20%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2&newsID=663, посетен на 5 октомври 2011 
  14. Razgrad News, архив на оригинала от 15 август 2007, https://web.archive.org/web/20070815004131/http://razgradnews.com/blog/2007/03/28/1-47/, посетен на 15 август 2007 
  15. Gradski Vestnik, архив на оригинала от 19 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070619194010/http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=353189, посетен на 19 юни 2007 
  16. Сайт на община Джебел, архив на оригинала от 22 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150122105211/http://www.dzhebelbg.com/re6eniq_obs/89-105-17_08_2012.doc, посетен на 22 януари 2015 

Външни препратки

редактиране