Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за комитетите „Единство“. За други значения вижте Единство (пояснение).

Комитет „Единство“ е организация, подпомагаща българското население от Тракия и Македония, останали в рамките на Османската империя след разделението на Санстефанска България по решение на Берлинския договор.

УчредяванеРедактиране

РъководствоРедактиране

  • Архимандрит Стефан – почетен председател
  • Стамат Антонов – председател
  • Цани Гинчев – подпредседател
  • Стефан Стамболов, Димитър П. Иванов, Никола Лазаров – секретари

На 31 август 1878 г. Комитетът подготвя писма за Габрово, Елена, Русчук и Варна, с които канят тамошните патриоти да си направят подобни комитети.

На 9 септември 1878 г. на поредното заседание вече присъстват делегати от няколко града:

В този разширен състав са изслушани Уставът и допълнителните обяснения на Стефан Стамболов и Димитър П. Иванов:

Всички представители одобриха началата и целта на комитета, признаха нуждата за работене и се задължиха като се върнатъ всякой на местата си, да съставятъ подобни комитети, като се водятъ от Устава на Търновския комитетъ, от когото взеха и преписъ.

Целите на Комитет "Единство" са насочени към освобождаване на Македония и старопрестолният град да оглави борбата за целокупност на българските земи. Приканват останалите градове да събират средства и да издирват хора, готови да тръгнат по нелегалните пътища на съпротивата. От цялата запазена документация ясно проличава динамичната и активна дейност, която развива Комитет "Единство".

Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Наришкин, Георги Живков и останалите дейни и ентусиазирани членове намират израз в организираното през есента на 1878 година Кресненско-Разложко въстание, потушено по-късно през 1879 година. Това е един от най-първите опити да се институциализира общонародният порив за целокупна България.

ИзточнициРедактиране

  • Радев Иван, "История на Велико Търново XVIII – XIX век", "Слово", В.Т., 2000, стр. 650-653