Компютърен терминал

Компютърният терминал (на латински: terminus – „край, гранична линия“) е електронно или електромеханично хардуерно устройство, което се използва за въвеждане на данни и извеждането им от компютърна система или компютърна мрежа. В повечето случаи терминалът позволява текстово-базиран потребителски интерфейс през серийна комуникация. Терминалът е инструмент, който позволява работа на отдалечен компютър, без да стига до него физически.

ASCII базиран компютърен компютърен терминал модел 925 на Televideo от 1982

Устройство

Тънък терминал на HP, който използва флаш-памет

Терминалът най-често се състои от телетип или клавиатура за въвеждане на входни данни (команди и информация във вид на текст) и дисплей за извеждане на изходни данни (резгодинаултати от обработката във вид на текст и/или графики). Клавиатурата и дисплеят могат да бъдат обединени в един корпус или да бъдат отделни устройства с обща или отделни връзки към изчислителния център. Допълнително, в зависимост от типа на терминала, могат да се включват и други входно-изходни устройства като дискови запаметяващи устройства, принтери, скенери т.н.

История

В миналото, през 1960-те и 1970-те години телетипите и терминалите са основни устройства за достъп до големите изчислителни центрове и центровете за данни в университетите, държавните учреждения и частните компании. С тяхна помощ са се извършвали основните операции по настройката, програмирането и използването на големите компютри.

Днес най-често в ролята на терминали се използват обикновени персонални компютри с подходящ софтуер и мрежова връзка. Използват се и специални модели компютри, наречени тънки клиенти, разполагащи с ограничени изчислители ресурси и малък или никакъв запаметяващ капацитет, които осигуряват връзка към основен сървър или директно към Интернет и позволяват отдалечена работа при най-ниски цени за придобиване и поддръжка.