Комунистическа партия на Великобритания

Комунистическата партия на Великобритания, КПВ (на английски: Communist Party of Great Britain, CPGB) е основана през 1920 г. чрез обединението на няколко по-малки марксистки групи.[2]

Комунистическата партия на Великобритания
Communist Party of Great Britain
Основана31 юли 1920[1]
Разформирована1991 г.
СедалищеЛондон
Член наКомунистически интернационал
Идеологиякомунизъм
Марксизъм-ленинизъм
Цветовечервен
Комунистическата партия на Великобритания в Общомедия

По време на общата стачка през май 1926 г. в нея постъпват много нови членове от средите на миньорите. От 1930 г. партията започва да издава ежедневния вестник Daily Worker (преименуван на Morning Star през 1966). През 1936 членове на партията присъстват на известната битка на Кабелната улица, като помагат за организиране на противодействие Съюза на британските фашисти. По време на испанската гражданска война КПВ с помощта на СССР създава британски батальон на Интернационалните бригади,[3] под командването на партийния деец Уилям (Бил) Алекзандър.[4]

По време на Втората световна война КПВ следва съветската позиция, като се противопоставя или поддържа войната според степента на участие на СССР.[5] Към края на войната броята на членовете на КПВ почти се утроява и партията достига върха на популярността си.

След войната във Великобритания настъпва масова имиграция на карибски афроамериканци, които получават британско гражданство и много известни активисти за правата на чернокожите стават комунисти. През 1956, обратно, мнозина напускат партийните редове поради подкрепата на съветската военна интервенция за потушаване на унгарското въстание. През 60-те години на XX век дейците на КПВ подкрепят виетнамските комунисти във Виетнамската война. През 1984 г. лидерът на младежкото движение на КПВ Марк Ащън основава организацията Lesbians and Gays Support the Miners в подкрепа на миньорската стачка, продължила цяла година.

От 1956 до края на 70-те години партията получава финансова подкрепа от СССР.[2][6]

Членове на КПВ стават водачи на профсъюзното движение във Великобритания: Джеси Еден, Ейбрахам Лазаръс и др.

След разпадането на СССР през 1991 еврокомунистическото ръководство разпуска партията, основавайки демократична левица (Democratic Left). Фракцията от противници на еврокомунизма основават Британска комунистическа партия (Communist Party of Britain) през 1988.

Източници

редактиране
  1. The Communist Party of Great Britain // Spartacus Educational, August 2014. Посетен на 31 August 2015.
  2. а б Brian Wheeler. What happened to the Communist Party of Great Britain's millions? // BBC News. 13 юни 2012. Посетен на 17 май 2022. (на английски)
  3. Farman, Chris, Rose, Valery, Woolley, Lis. No Other Way: Oxfordshire and the Spanish Civil War 1936 – 39. London, Oxford International Brigade Memorial Committee, 2015. ISBN 978-1-907464-45-4. с. 6.
  4. Meddick, Simon, Payne, Liz, Katz, Phil. Red Lives: Communists and the Struggle for Socialism. UK, Manifesto Press Cooperative Limited, 2020. с. 1 – 2.
  5. Meddick, Simon, Payne, Liz, Katz, Phil. Red Lives: Communists and the Struggle for Socialism. UK, Manifesto Press Cooperative Limited, 2020. с. 122 – 124.
  6. British Communists Admit Accepting Soviet 'Aid' // The New York Times. 15 November 1991. Посетен на 17 January 2022.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Communist Party of Great Britain в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​