Конвенция за договорите за международна покупко-продажба на стоки

Конвенцията за договорите за международна покупко-продажба на стоки на ООН, позната също като Виенска конвенция от 1980 година[1], е многостранно международно споразумение, имащо за цел унифициране на правилата на международната търговия, като заменя Хагските конвенции за еднообразните закони в международната покупко-продажба от 1964 година.

История редактиране

Конвенцията е разработена от Комисията на ООН по международно търговско право. Подписана е във Виена на 11 април 1980 година. В конференцията за нейното обсъждане участват 62 държави. Конференцията завършва с приемане на Заключителния акт (документ ООН A/CONF.97/18) с приложение с текста на конвенцията.

Виенската конвенция е в сила като многостранен договор от 1 януари 1988 г., след като е ратифицирана от 11 държави. До началото на 2015 година е ратифицирана от общо 83 държави, последната от които – Гаяна, се присъединява на 25 септември 2014 г. Ратифициралите страни представляват значителна част от международната търговия. Редица държави обаче с важен дял в международния бизнес все още не са се включили, като сред тях са: Обединеното кралство, Белгия, Португалия, Ейре, някои страни от Средна Азия, повечето арабски страни, Южна Азия, почти цяла Африка.

 
Държави, ратифицирали (в тъмнозелено) и само подписали (в светлозелено) конвенцията

Структура редактиране

Виенската конвенция се състои от 4 части:

  • Част I. Сфера на приложение и общи положения
  • Част II. Сключване на договор
  • Част III. Покупко-продажба на стоки
  • Част IV. Заключителни положения

Вътре в частите текстът на Конвенцията е разбит на глави, раздели и членове. Текстът на Конвенцията съдержа всичко 101 члена.

Източници редактиране

  1. United Nations Convention on Contracts for the International Sale of Goods, Vienna, 11 April 1980, S.Treaty Document Number 98 – 9 (1984), UN Document Number A/CONF 97/19, 1489 UNTS 3. 22 декември 2007.

Външни препратки редактиране