Конвенция на ООН по морско право
Конвенцията на ООН по морско право (позната и под съкращението UNCLOS) е международен договор, страна по който е и България, уреждащ правната рамка на повечето въпроси, свързани с моретата, океаните и тяхното използване. Към август 2024 договорът е подписан от 170 държави, включително няколко организации като Европейския съюз.[1][2]
Конвенция на ООН по морско право | |
![]() | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 10 декември1982 |
Място | Монтего Бей, Ямайка |
В сила от | 16 ноември 1994 |
Условия | Влиза в сила 12 месеца след датата на депозирането на шестдесетия документ за ратификация или присъединяване |
Конвенция на ООН по морско право в Общомедия |
Конвенцията е финалният документ на Третата конференция на ООН по морско право (UNCLOS III), която е имала 11 сесии и е продължила от 1973 до 1982 г.
Последното заседание на Единадесетата сесия и подписването на Конвенцията са се състояли в Монтего Бей, Ямайка от 6 до 10 декември 1982 г.
Конвенцията влиза в сила през 1994 г., след като 60-ата страна – Гвиана – я ратифицира.
Съдържание
редактиранеКонвенцията на ООН по морско право от 1982 заменя предходните 4 конвенции, приети в Женева през 1958 г. (Виж статията „Женевски конвенции по морско право“).
С 3-тата конференция се дават определения за някои основни понятия свързани с откритото море като:
- изходни линии;
- териториално море – до 12 морски мили от изходните линии;
- прилежаща зона;
- изключителна икономическа зона – до 200 морски мили от изходните линии;
- континентален шелф;
- открито море.
Определят се и някои основни принципи за ползване на откритите морета и океани:
- Право на мирно преминаване
Корабите на всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море, се ползват от правото на мирно преминаване през териториалното море при условие, че се спазва тази конвенция.[3]
- Права на държавите без излаз на море
- Права на крайбрежната държава върху континенталния шелф
- Свобода на откритото море
Предистория
редактиранеПървата конференция на ООН по въпросите на морското право се провежда в Женева, Швейцария през 1958. Тогава са подписани 4 конвенции, познати у нас като Женевските конвенции по морско право. Тези конвенции обаче не уреждат наболелия въпрос за ширината на териториалното море.
През 1960 г. пак в Женева се провежда втора конференция (UNCLOS II). На нея няма постигнат напредък и не е подписан заключителен документ.
Третата конференция по морско право (изработила настоящата Конвенция) започва работа в Ню Йорк през 1973 г. С цел да се постигне някакъв резултат се залага принципа на консенсус, а не просто мажоритарно гласуване. Провеждат се общо 11 сесии, които заседават или в Ню Йрк, или в Женева с едно изключение – втората сесия е проведена в Каракас, Венецуела (1974). Заключителната сесия е проведена в Монтего Бей, Ямайка.
Последващи международни договори
редактиранеСпоразумение от 28 юли 1994 година по отношение прилагането на част XI от Конвенцията
редактиранеЧаст XI от Конвенцията отнасяща се до ресурсите на океанското дъно в открито море не се приема добре от развитите индустриализирани държави и по-специално от САЩ. Последните отказват да подпишат Конвенцията, твърдейки, че именно част XI обслужва интересите на комунистическите държави и нарушава американските интереси.[4]
През 1990 г. започват преговори между страните по Конвенцията и останалите държави под егидата на ООН. Преговорите завършват през юли 1994 г. с изработването на Споразумение по отношение прилагането на част XI, което е прието на Генералната Асамблея на ООН (Резолюция 48/263).[5]
Това споразумение променя някои текстове във въпросната част на Конвенцията, по специално премахва ограниченията при добива на полезни изкопаеми, както и задължителното споделяне на технологии. Повечето развити държави впоследствие ратифицират Конвенцията (и Споразумението съответно). САЩ подписват Споразумението, но така и не го ратифицират до днешна дата (2024). Въпреки това текстовете на Конвенцията с изключение на част XI се прилагат от САЩ. ЕС приема Конвенцията и Споразумението на 23 март 1998 година.[6]
Споразумение отнасящо се до съхранението и управлението на рибните видове
редактиранеПълното название на документа е: „Споразумение за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, отнасящи се до съхранението и управлението на рибните видове, чието движение се извършва както във вътрешността, така и извън изключителните икономически зони, и на трансгранично и далекомигриращи рибни видове“.
По-известно е с неговата абревиатура UNFSA от англ.: United Nations Fish Stocks Agreement. Прието е с резолюция A/CONF.164/38 на Генералната Асамблея на ООН на 4 декември 1995 г. България е страна участвала в Конференцията изработила този документ. Споразумението е в сила от 11 декември 2001 г. България се присъединява формално към него на 13 декември 2006 г.[7]
В българското правно пространство
редактиранеКонвенцията е ратифицирана със закон, приет от 37-ото НС на 24.04.1996 г. – ДВ, бр. 38 от 3.05.1996 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 73 от 27.08.1996 г. и бр. 74 от 30.08.1996 г., в сила за България от 14.06.1996 г.[3]
Външни връзки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Европейски съюз. Конвенция на ООН по морско право
- ↑ ООН. Status of Treaties
- ↑ а б Конвенция на организацията на обединените нации по морско право, обн. ДВ. бр. 73 от 27.08.1996 г., посл. изм. ДВ. бр. 74 от 30.08.1996 г. // Архивиран от оригинала на 2024-06-13 00:38:21.
- ↑ ROGER RUFE. STATEMENT OF ROGER RUFE PRESIDENT, THE OCEAN CONSERVANCY {PRIVATE } Before the Senate Committee on Foreign Relations (pdf) // October 21, 2003. p. 2. (на английски)
- ↑ UN. 48/263. Agreement relating to the implementation of Part XI of the United Nations Convention on the Law of the Sea of 10 December 1982 // (на английски)
- ↑ ЕС. РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА (98/392/ЕО)
- ↑ Reference: C.N.1193.2006.TREATIES-7 (Depositary Notification)