Конвенция на западните слависти

Конвенция на западните слависти се нарича система за транслитерация на българска кирилица с латиница.

Този термин е използван, например, от Вал Тодоров в конвертиращата му програма[1] (написана през 1996 г.), както и в коментара му към програмата[2] Архив на оригинала от 2005-03-23 в Wayback Machine.. Тази система е предложена за стандарт от Димитър Скордев[3] в отговор на инициативата на БАН за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура[4].

Конвенцията на западните слависти е компромисен вариант на система за транслитерация, която е близка до тази на Стандарта за транслитерация на имена (в личните карти и паспортите), дадена в Постановление на МС 61/02.04.1999 и 10/11.02.2000. За разлика от посочения стандарт обаче тази система използва за база комбинирано графичните системи на някои славянски езици и на английски, по което се доближава до официалния стандарт за транслитерация на български имена с латиница от 1956 г.

Характерни особености

• Основната част от буквите се кодират по начин, който в общи линии се възприема от всички системи за транслитерация на кирилицата с латиница:

А	A		Е	E		Л	L		П	P		У	U
Б	B		З	Z		М	M		Р	R		Ф	F
Г	G		И	I		Н	N		С	S		Х	H
Д	D		К	K		О	O		Т	T

• Няколко букви, за които в различни системи за транслитерация се използват различни знаци, се кодират по следния начин:

В	V		Ц	C		Й	J		Ь	J		Ъ	Y

• Някои характерни букви от кирилицата се транслитерират с двубуквени съчетания:

Ч	CH		Ж	ZH		Ш	SH		Ю	JU		Я	JA

• Буквата Щ се транслитерира с SHT

Таблица на съответствията

Следва пълна таблица на съответствията между кирилица и латиница според конвенцията на западните слависти:

А	=	A		И	=	I		Р	=	R		Ш	=	SH
Б	=	B		Й	=	J		С	=	S		Щ	=	SHT
В	=	V		К	=	K		Т	=	T		Ъ	=	Y
Г	=	G		Л	=	L		У	=	U		Ь	=	J
Д	=	D		М	=	M		Ф	=	F		Ю	=	JU
Е	=	E		Н	=	N		Х	=	H		Я	=	JA
Ж	=	ZH		О	=	O		Ц	=	C		ДЗ	=	DZ
З	=	Z		П	=	P		Ч	=	CH		ДЖ	=	DZH

Предимства и недостатъци

Предимства

Конвенцията на западните слависти има следните предимства пред редица други системи за транслитерация на българската кирилица с латиница:

• Не се използват цифри за кодиране на букви
• Не се използват диакритични знаци
• Различава отделна буква за ъ

Недостатъци

• За редица букви се използват дву- и трибуквени съчетания (за ж, ч, ш се използват съчетания zh, ch, sh; за ю, я – ju, ja, а за щ – sht).
• За ъ се използва y (игрек, уай), която от хора, незнаещи български, не би се прочела правилно. За избора му обаче се дава обяснение с близостта на звученето на Ъ до това на руското Ы, което обикновено се отбелязва в латиницата с Y, или с мястото на Ъ на фонетичната клавиатура[5].
• За й и ь се използва една и съща буква – j.
• Не се различават буквосъчетания от вида сх от съответствията на буквите, напр. ш. За такива случаи обаче в един вариант на системата се използва апостроф за разделяне на словосъчетанието, напр. схема = s’hema

Вижте също

• Транслитерация на български имена с латиница (1956)
• Обтекаема система
• Шльокавица

Външни препратки

• Димитър Скордев Някои предложения за транслитерация
• Инициатива на БАН за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура
  • Основания за инициативата
• Петър Събев Двустранна транслитерация кирилица–латиница. Софтуер и алгоритми за преобразуване на текст Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
• Защо не бива да има стандартен начин за изписване на кирилицата с латиница – статия от Владимир Георгиев
• Romanization of Bulgarian and English
• Автоматичен транслитератор