Конгрес на Петрова нива
Конгресът на Петрова нива е конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се на 28 и 29 юни 1903 година.
| Конгрес на Петрова нива | |
| — конгрес — | |
 Възпоменателна плоча на паметника на Петрова нива | |
| Място | Петрова нива, Османска империя |
|---|---|
| Дата | 28 – 29 юни 1903 г. |
| Резултат | Взимане на решение за въстание |
 | |
Делегати
редактиране
На конгреса в местността Петрова нива присъстват над 300 души делегати и гости: войводи, четници, легални деятели, членове на селски смъртни дружини и други. Конгресът е открит на 28 юни, 2 часа след обяд, под председателството на Васил Пасков. За подпредседател е избран Велко Думев, а за секретари: Христо Силянов и Анастас Разбойников. Общо присъстват 47 делегати, които в голямото си мнозинство произлизат от Малкотърновската околия, което говори за поготовката на въстанието там. Много райони и околии от Одринско не са застъпени с представител, а от областта западно от Марица има един-единствен делегат – Христо Караманджуков от Ахъчелебийска околия.[1][2] Непосредствено след това там се провежда Родопският конгрес.
Решения
редактиранеПо време на конгреса се обсъждат мненията за и против вдигане на въстание. Дискусията по този въпрос прекъсва, след като става ясно, че въпросът за въстание вече е решен от Вътрешната организация, и че на делегатите не им остава нищо друго освен да нагласят своите действия към тези на въстаниците от Битолския вилает (виж Илинденско-Преображенско въстание). Това решение се взима дори след изтъкването на проблеми като недостиг на оръжие и различната подготвеност на отделните околийски революциони комитети. Единственият делегат обявил се против решението за въстание – Димитър Катерински е поканен да напусне конгреса, което той прави.[3]
Конгресът приключва на 29 привечер след като са забелязани приближаващи турски войници.[1] Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев получават пълномощно от проведения конгрес като членове на Представителното тяло в Пловдив да събират и изпращат оръжие и снаряжение на въстаниците, да изпращат чети и пунктови началници по места. Същевременно Михаил Герджиков получава право да подготвя терористични акции в Одринско от България.[4]
Списък на делегатите
редактиране| Име | Родно място | Функции |
|---|---|---|
| Михаил Герджиков | Пловдив | подвижен член на Централния комитет на ВМОРО, подвижен член и на Одринския окръжен революционен комитет. |
| Васил Пасков | Осиково | представител на Централния комитет на ВМОРО. |
| Велко Думев | Воден | председател на Одринския окръжен революционен комитет. |
| Георги Василев | Свиленград | секретар на Одринския окръжен революционен комитет. |
| Христо Караманджуков | Чокманово | представител на Ахъчелебийския околийски революционен комитет. |
| Димитър Катерински | Свиленград | председател на Свиленградския околийски революционен комитет. |
| Никола Кърджиев | Лозенград | представител на Лозенградския околийски революционен район. |
| Димо Янков | Малко Търново | представител на Малкотърновския околийски революционен район. |
| Анастас Разбойников | Свиленград | представител на Бунархисарския околийски революционен район. |
| Име | Родно място | Функции |
|---|---|---|
| Стамат Икономов | Малко Търново | капитан от Българската армия. |
| Георги Кондолов | Велика | Малкотърновски околийски войвода. |
| Кръстю Българията | Враца | подофицер от Българската армия, Малкотърновски околийски войвода. |
| Лазар Маджаров | Негован | Лозенградски околийски войвода. |
| Константин Калканджиев | Варна | Бунархисарски околийски войвода. |
| Георги Тенев | Свиленград | войвода и пунктов ръководител в Хебибчево. |
| Христо Арнаудов | Свиленград | пунктов ръководител в Чепеларе и после войвода |
| Име | Родно място | Функции |
|---|---|---|
| Георги Думчев | Кукуш | четник на Михаил Герджиков.[5] |
| Георги Калоянов | Малко Търново | член на Бунархисарския околийски комитет, войвода на Урумбеглийската смъртна дружина. |
| Георги Костадиев | Малко Търново | четник на Георги Кондолов и терорист, извършил убийството на Агности Дяков. |
| Георги Тодоров | Тетово | член на Малкотърновския околийски революционен комитет. |
| Дико Джелебов | Малко Търново | четник на Георги Кондолов. |
| Димитър Аргиров | Малко Търново | четник на Георги Кондолов.[6] |
| Димитър Ташев | Колибите | четник и организатор в Бунархисарско. |
| Димитър Халачев | Малко Търново | четник на Михаил Герджиков. |
| Димитър Христакев | Райково | санитарен подофицер от Българската армия. |
| Димо Русев | Колибите | четник в Бунархисарско, четник на Михаил Герджиков.[5] |
| Жеко Джелебов | Малко Търново | четник на Георги Кондолов.[7] |
| Иван Варналиев | Велес | четник на Михаил Герджиков. |
| Иван Карчев | Лозенград | революционен деец.[6] |
| Йордан Георгиев | Малко Търново | четник на Георги Кондолов. |
| Киро Узунов | Малък Самоков | четник на Георги Кондолов. |
| Коста Тенишев | Малко Търново | четник на Лазар Маджаров.[5] |
| Лазо Лазов | Лозенград | четник на Лазар Маджаров в Лозенградско. |
| Лефтер Мечев | Малко Търново | учител в Камилите, четник. |
| Михаил Даев | Балчик | четник на Михаил Герджиков. |
| Нестор Иванов | Одрин | учител в Пловдив, задграничен деец. |
| Никола Станчев | Казанлък | учител в Одрин и член на Одринския окръжен революционен комитет.[6] |
| Пеньо Шиваров | Чирпан | подофицер от Българската армия, четник на Михаил Герджиков. |
| Петко Зидаров | Цикнихор | четник на Михаил Герджиков. |
| Петър Ангелов | Хасково | подофицер от Българската армия, четник на Михаил Герджиков, подвойвода на Кръстьо Българията. |
| Петър Чолаков | Сливен | пунктов деец в Ямболско. |
| Спас Цветков | Евла | член на Малкотърновския околийски революционен комитет. |
| Стоян Камилски | Камилите | четник на Георги Кондолов. |
| Стоян Петров | Малко Търново | един от основателите на дружеството „Странджа", подвойвода на Бунархисарската районна околийска чета. |
| Стоян Томов | Кладара | четник на Михаил Герджиков.[5] |
| Тодор Станков | Прилеп | пунктов началник в Кюстендил, четник на Лазар Маджаров.[7] |
| Христо Силянов | Цариград | четник на Марко Лерински и на Михаил Герджиков. |
| Цено Куртев | Златица | подофицер от Българската армия, четник на Михаил Герджиков. |
| Яни Попов | Карахадър | четник на Лазар Маджаров. |
| Яни Войнов | Свиленград | организационен деятел в Лозенградско и Бунархисарско.[6] |
| Янко Стоянов | Малко Търново | четник на Лазар Маджаров |
Бележки
редактиране- ↑ а б Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 69-71.
- ↑ Тракийско дружество „Антим I“, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205033916/http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm, посетен на 31 май 2010
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 123.
- ↑ Пълномощни от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.291-292
- ↑ а б в г Отсъства в списъка на Христо Караманджуков.
- ↑ а б в г Отсъства в списъка на Тракийското дружество „Антим I“.
- ↑ а б Отсъства в списъка на Христо Караманджуков