Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Леринско вижте Кладороби.

Кондороби понякога Кондораби или Кондорби, рядко Кондорово (на гръцки: Μεταμόρφωση, Метаморфоси, катаревуса: Μεταμόρφωσις, Метаморфосис, до 1950 Κονδορόπη, Кондоропи[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 173 жители.

Кондороби
Μεταμόρφωση
— село —
Ot Kostur kam Mavrovo.JPG
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 670 m
Население 173 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 10 километра североизточно от демовия център Костур и на 2 километра северно от Костурското езеро. На 4 километра на север е село Тихолища (Тихио), на 3 на запад - Сетома (Кефалари), а на 4 на юг - Фотинища (Фотини).

На юг от селото в посока към Костурското езеро са развалините на средновековната църква „Свето Преображение Господне“.[2][3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Кладорум, Костурско са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кондорово (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кондороби има 190 жители българи християни.[6]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.[7] Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в Тиолища[8].

В началото на XX век цялото население на Кондороби е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кондораби има 288 българи екзархисти.[11] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[12]

Според Георги Константинов Бистрицки Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кондороби са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 човек от Кондороби подава официално документи за емиграция в България. В селото има 1 политическо убийство. В 1928 година има само трима гърци бежанци, всички останали жители са местни.[15] В 1932 година са регистрирани 40 българофонски семейства, 20 от които с „изявено славянско съзнание“.

В 1945 в селото има 300 българофони. По време на Гръцката гражданска война селото понася загуби - 49 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.[16]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кондороби е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Атанас Стергиев, Васил Алеков, Кузман Шеваров, Сидо Ангелаков, Панайот Гърчаров, Янко Гранчаров, Дамян Янков, Христо Стефиев, Сотир Ангелков, Борис Христов.[17]

През 1950 година селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод Преображение, по името на средновековната църква „Преображение Господне“ на един хълм до селото. Църквата има същия архитектурен модел като костурската „Богородица Кубелидики“ и също е от XI век.[18]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 212 души
  • 1920 – 182 души
  • 1928 – 235 души
  • 1940 – 326 души
  • 1951 – 189 души
  • 1961 – 220 души
  • 1971 – 175 души
  • 1981 – 156 души
  • 1991 – 211 души

Редовни събитияРедактиране

Традиционен празник на селото е Сотировден. В миналото в местността Лековитата вода се е провеждал панаир.[19]

ЛичностиРедактиране

Родени в Кондороби
  •   Константин Сялдаров (Κωνσταντίνος Σιαλδάρης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[20]
  •   Никола Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[21]
  •   Никола Георгиев, един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет в годините на Втората световна война
  •   Славчо П. Кърцанов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[22]
  •   Сотир Христов (Христев, 1878 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 9 март 1914 година[23]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονδορόπη - Μεταμόρφωσις
  2. Βυζαντινός Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος
  3. Ι.Ναός Μεταμόρφωσης του Σωτήρος
  4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да са и за село Кладороби, Леринско.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  7. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  8. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  10. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  12. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  13. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Metamorfosi.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Metamorfosi.
  17. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
  18. Δήμος Βιτσίου
  19. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 17.
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 397.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 778.