Вижте пояснителната страница за други значения на Коница.

Ко̀ница или Конишан или Конищен (на гръцки: Πεύκοι, Певки, до 1927 година Κόνιτσα, Коница[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на община Паранески (Бук) в регион Източна Македония и Тракия.

Коница
Πεύκοι
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Географска областЧеч

География редактиране

Коница се намира на югозападните склонове на планината Родопи, северно от общинския център Бук (Паранести). Васил Кънчов го определя като чечко село.

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името Конишан е жителско име от начално *Конищане от местното име *Конище, *Конища, патронимично от личното име Коно, Коне, съкрането от Коста, Костадин.[4]

В Османската империя редактиране

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Коница (Конищани) заедно с махалите Лещен и Илиджа както следва: мюсюлмани – 209 семейства и 119 неженени.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Коница (Конищанъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 280 българи-мохамедани[6] в 50 къщи.[7]

В Гърция редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година Коница попада в Гърция. През 1923 година жителите на Коница са изселени в село Пърнар (вилает Одрин, община Кешан), Турция.[8] През 1927 година името на селото е сменено на Певки (Πεύκοι).[2][9] През 1928 година в Коница са заселени 12 гръцки семейства с 40 души - бежанци от Турция.[3] Поради лошите условия за живот, то е напуснато.[10]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 86[10] 38[10]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  3. а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 141.
  5. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 23-25.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  8. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
  9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 173. (на македонска литературна норма)
  10. а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 174. (на македонска литературна норма)